Летим към избори. Кой (ще) спечели и кой (ще) загуби? Защо 121 мандата за ПП-ДБ изглеждат мираж?
След оставката на правителството на Росен Желязков България много бързо се насочва към предсрочни избори.
Как ще изглежда следващият парламент е въпрос, чийто отговор към този момент е несигурен. Мътната картина предстои да се прояснява, но въпрос, чийто отговор дава насоки сега, е кои спечелиха и кои загубиха от развитието на бурните събития – гняв, протести, оставка и курс към нови избори.
Големите губещи изглеждат малките партньори
Щетите за „Има такъв народ“ ще бъдат колосални, независимо дали ще се сбъднат черните им пророчества за предстоящ хаос.
Историята на ИТН е кратка, но изпълнена с противоречия и обрати, които не просто стопиха броя на техните избиратели, а отвратиха гражданите. Достатъчно е да припомним две-три от фрапиращите метаморфози, които шоумените направиха. Организираха референдум, който бе на ръба на легитимността. Допитването се проведе заедно с президентските избори през 2016 година. Същите избори, които Радев спечели, а Борисов намери неговата победа за достатъчно добър повод да подаде оставка. Тоест, вълната анти-ГЕРБ бе много силна, а Слави Трифонов имаше много почитатели. Направи ли партия? Не.
През 2021 година партията най-сетне бе факт и спечели изборите. Направи ли правителство? Не.
После влезе в първата управляваща коалиция, в която не участваше ГЕРБ, коалицията, излъчила кабинета на Кирил Петков. ИТН направи ли опит да „изчегърта“ ГЕРБ, както обещаваше? Не. Направи обратното – свали правителство.
Твърдеше ли ИТН, че няма да участва в управление, където има влияние/участие Делян Пеевски? Твърдеше. Участва ли? Участва.
Нещо повече – сега, когато това правителство подаде оставка, драмата е голяма. Няма вече хумор, ирония, подмятания, подигравки, закачки. Хаос идвал, хаос! Виновни ще бъдат, разбира се, други, не и хората на Трифонов, които си спечелиха печална слава – с пренебрежителното и обидно отношение към младите лекари, с рекорда от 29 секунди, с който в комисия се прие поправката за особения търговски управител на „Лукойл“.
От проект, концентрирал в себе си очакванията на висок обществен дял за морал и промяна на модела, ИТН се превърна в стълб на статуквото и консуматор на власт.
И най-важното - кръгът около Трифонов наложи чалга културата, партията на Трифонов – чалга политиката.
Е, протестите през декември 2025 година казаха „не“ на тази политика.
В незавидно положение е и БСП, която в рамките на управлението загуби политическа субектност. Партията лесно преглътна въвеждането на ротационно председателство на Народното събрание, след като в гневния си монолог след изборите в Пазарджик Борисов вгради сюжета, че Киселова ходела по празници и стадиони, без да пита. Или още по-точно: „Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва. Камо ли, ако има мач, ако има нещо волейбол... то е чудо. Деветнадесет депутати или там колко има зад гърба си. Откъде накъде?“.
Обидно ли е отношението към председателя на водещата институция? Да. Поиска ли ръководството на БСП извинение от Борисов? Не. То жертва ли Киселова? Да. Ще има ли сега шанс за служебен премиер? Не, няма да има.
БСП обясниха, че участвали и подкрепяли правителството, за да има стабилност. Сега им предстои да направят анализ защо техните симпатизанти подкрепяха протестите срещу правителството. Не искат стабилност в държавата?
Около ДПС – НОВО НАЧАЛО ще продължи да тече високо напрежение. Между електоралната подкрепа за ДПС и протести/недоволство/провали никога в годините на прехода не е имало пряка връзка. Партията може да не загуби симпатизанти, но при по-висока избирателна активност тежестта й ще намалее. А че цялата предизборна кампания на сегашната опозиция ще мине през отрицанието на Пеевски, е вън от съмнение. „Когато па...“ е хит сред младите сега. Какъв ход ще изиграе лично Пеевски предстои да видим.
ГЕРБ са на кантар. С решението си правителството да подаде оставка Бойко Борисов по-скоро съхрани шансовете на партията да се запази и да се представи добре на предсрочните избори. След протестите през лятото на 2020 партията загуби половин милион гласа. На последните избори под формата на гласове в нея се вля известна носталгия по стабилността, но бюлетините за нея са около 650 000. Трябва да се случи чудо, за да има ръст на вота през 2026 година.
Накратко – партиите, които подкрепяха „Желязков“ губят повече или по-малко, но трудно ще спечелят.
Един милион избиратели търсят своята партия
Впрочем, от 2020 насам активността на избори падаше, за да достигне до 2 570 629 на последния парламентарен вот. Според първите прогнози, които се чуха, на предсрочните избори през следващата година се очакват 3,5 милиона. Или един милион повече.
Очакванията за висока избирателна активност са оправдани по редица причини. Първо, гражданите спечелиха самочувствие и увереност, че през активността си – извън социалните мрежи! - могат да променят ситуацията, като защитават интересите и правата си.
Второ, за младите протестът стана модерен, престижен. Същото се очаква да стане и с гласуването, тъй като кампания в тази посока вече тече.
Трето, залозите се вдигнаха и най-вероятно ще продължават да растат по ключовите линии – статукво-промяна, Изток-Запад, Брюксел-Вашингтон, либерализъм-консерватизъм.
Къде ще отиде този един милион и ще промени ли картината в парламента? Оттам – и българската политика.
По-високата избирателна активност вдига и летвата за парламента. 100 000 гласа вече няма да са достатъчни, за да се влезе в Народното събрание. При по-висока летва и низходящ тренд за партиите от последната коалиция някои може и да не намерят място в НС. Оттук – или в НС ще има по-малко партии, или на тяхно място ще дойдат други. И в двата варианта Народното събрание ще има нов облик с нови акценти.
Една политическа сила много трудно ще вземе целия джакпот от един милион гласа. По-вероятно е тези гласове да се разпръснат в различни посоки и към политически сили с различен профил.
Защо 121 мандата за ПП-ДБ изглеждат мираж?
Ако партия на президента Радев не влезе в играта и този път, печеливши изглеждат ПП-ДБ, но мнозинство от 121 депутати е изключено на този етап. В момента коалицията има 36 народни представители. За да има мнозинство на ръба от 121, ПП-ДБ трябва да утрои резултатите си и да добави още най-малко 13. Утрои! Ако върне избирателите си, които гласуваха за ПП и за ДБ през ноември 2021 година, когато двете сили не бяха в коалиция, двете биха имали общо малко над 840 000 гласа, или недостатъчно за мнозинство.
Над 800 000 гласа ще е супер резултат, но това бе преди „сглобката“, преди войната в Украйна, преди еврото и преди „Възраждане“ да тръгне нагоре. През 2021-а партията на Костадинов имаше 121 108 гласа, а през 2024-а те нарастват вече до 325 466. До февруари-март неизбежните негативни ефекти от въвеждане на еврото, познати от опита на други страни, вече ще се проявяват. Антиевро сили като „Възраждане“ точно в този момент биха могли да спечелят още повече привърженици.
Загрява ли Радев край партийния терен?
Времето до изборите е малко и появата на нови партии е рисково, тъй като селекцията на кадри ще бъде набързо направена. В партия на младите например може да влязат харизматици, но може да се попълни и с кариеристи. Ако се презентират още няколко издания на Лекси Фльор, и по-зрелите поколения ще опънат веждите нагоре в знак на огромна почуда.
Ако на терен обаче излезе все пак политическият проект на Радев, парламентарното представителство отчетливо ще се промени. Прогнозата на Николай Денков, че президентската партия ще е провал, изглежда сбъркана. Денков прави грешката на опонентите си от управлявалите досега, като приема желаното за действителност. Смята, че розовите очаквания на симпатизантите си или ласкателствата на приближените си са вече факти. Лявата ниша, където са и избирателите с проруски или с проевропейски, но не проукраински симпатии, е свободна. Привържениците на БСП гледат вече към проекта с надеждата да се реализира.
Радев пропусна златен шанс през лятото на 2020 година, когато профилът му бе много изчистен – борец срещу модела „Борисов“ и срещу корупцията и толкова. Нямаше Русия, нямаше Украйна и Тръмп го нямаше даже.
Ако Радев направи проекта си след край на мандата, ще е пропуснал още един шанс. Излезе ли сега, това ще му спечели имиджа на политик, който жертва най-високия пост в държавата, за да служи на гражданите. Който не чака геополитическите развръзки, за да излезе и да обяви, че подкрепя победителя.
Тоест, ако иска да има успех на партийния терен, Румен Радев трябва да поеме някакъв риск. Риск, който избирателите да разтълкуват като смелост. Той е на ход. Епицентър.бг/автор:Таня Джоева