Лекар от Петрич осъди за 10 000 лв. прокуратурата, обвинила го неправомерно

Петричкият лекар Иван Петров осъди прокуратурата за 10 000 лв. заради неправомерно обвинение, че издал болничен лист с невярна диагноза на Костадин Карабельов, един от подсъдимите по мегаделото „Пътни такси“.

Д-р Иван Петров  бе обвинен заедно с колегите си д-р Тотка Вълкова и д-р Васил Ангов, че през периода 16.05.2006 г.-29.06.2006 г. в Петрич в качеството си на длъжностни лица – лекари в „Общински медицински център” ЕООД – Петрич, са издали три медицински удостоверения с невярно съдържание, а именно с диагнозата „статус пост операционен метолосинтезис хумери дексти”, която трябвало да послужи на подсъдимия Карабельов да ползва домашно лечение, за да отърве дисциплинарното си уволнение.

Тримата лекари бяха признати за невинни от Окръжен съд – Благоевград поради липса на данни за престъпление. След оправдателната присъда д-р Иван Петров завежда дело в Районен съд – Петрич срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата за причинените неимуществени вреди, като претендира за обезщетение от 25 000 лв. за накърнения  му престиж  и добро име.

Съдия Ангелина Бисеркова му присъжда 7000 лв., но за унижението, на което бил подложен, присъденото обезщетение му се вижда малко и д-р Петров обжалва решението пред Окръжен съд. В жалбата си посочва, че в резултат на повдигнатите обвинения и продължителното наказателно производство бил съсипан, обиден и огорчен, в него се натрупали изключителен стрес и огромно напрежение, вдигнал и стойностите на кръвното налягане и се  лишил и от правото да ловува.

Съдебното решение е протестирано и от прокуратурата с мотива, че е неправилно, а обезщетението силно завишено. Тримата окръжни съдии, разгледали делото, считат, че уважената от първостепенния съд претенция за 7000 лв. не е завишена, а трябва да бъде увеличена с 3000 лв. Вярно е, че обвинението не е било за тежко престъпление и не е била взета мярка за неотклонение спрямо д-р Петров, но останалите факти и обстоятелства около развилото се наказателно производство са били достатъчни, за да му причинят силни неприятни чувства, усещания и преживявания.

Неоснователен е доводът на прокуратурата, че тя не следва да носи отговорност за появилата се в обществото информация по случая, довела до срам и унижение за лекаря и накърняване на градения от него с години авторитет.

Разпространилите се сред петричката общественост слухове, шушукания, подхвърляния, намеци и догадки са следствие именно от предприетото разследване срещу  него.  Районният съд не е отчел в необходимата степен важни по делото факти и обстоятелства – продължителността на наказателното преследване, която значително надхвърля разумния срок, поставянето на професионалните качества на Петров под съмнение, при това за дълъг период от време, това, че години наред е следвало да понася злепоставящото го положение на обвинен, да знае, че зад гърба му “се шушука”, че държавното обвинение го счита за правонарушител, без да е извършил престъплението, в което го обвиняват, и без да може да изчисти името си, опорочаването на дългогодишната му лекарска практика, това, че случаят е станал широко известен в социалния кръг на лекаря, че е довел до социална изолация, комплекс за малоценност, страх от вероятно осъждане, породен от настоятелността на прокуратурата във връзка с повдигането на обвинението и протестирането на оправдателната присъда, чувство за безнадеждност и липса на перспектива.

Окръжен съд счита, че обезщетението трябва да бъде завишено, като за това натежава и обстоятелството, че действието се е развило в провинциален град, в който и без нарочна разгласа на обвинението новините се разнасят бързо и стават публично достояние. С тези мотиви прокуратурата е осъдена да изплати  10 000 лв. Решението, написано от докладчика по делото съдия Владимир Ковачев, подлежи на обжалване пред ВКС./Струма/