Легендата за петричкия манастир Света Петка

Петричкият манастир „Света Петка“ е български манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква. Разположен е в северното подножие на Беласица, западно от Петрич.

Според преданието изборът на мястото за съграждане на обителта е бил предшестван от странно знамение. Още в края на 19 век един местен овчар, като пасял овцете си, видял сияние, идващо от къпинов храст, което озарявало цялата околност. Приближил се и какво да види – в храста – икона, а около нея трънливи клонки под формата на венец.

Овчарят съобщил тези свои видения на турски чиновник, но последният решил, че бедният човечец не е на себе си и наредил да го затворят в Струмишкия затвор.

Не след дълго чиновникът се поболял. Сетил се за овчаря и го освободил.

Отишли двамата при посоченото място и открили иконата. Тогава, вече убедил се в правотата на българина, турчинът помогнал за изграждането на черква на мястото на храста, където била открита иконата.

Църквата е построена в 1912 година и впоследствие около нея се оформя манастирът. Освен храма, в комплекса има жилищни и стопански постройки и параклис „Света Неделя“. Католиконът е трикорабна, едноабсидна псевдобазилика без купол, с притвор и камбанария над входа. В двора има и вековно дърво.