Легендата разказва: 620 - годишен чинар в Сандански цери болести

620-го­диш­но дър­во в Сан­дан­ски има чу­до­дей­на си­ла и це­ри бо­лес­ти. В юж­ния ни град, кой­то се сла­ви с ви­со­ки­те тем­пе­ра­ту­ри це­ло­го­диш­но и най-чис­тия въз­дух в цяла­та ни стра­на, има че­ти­ри ве­ков­ни чи­на­ра. Три от тях са на око­ло 300 го­ди­ни и се на­ми­рат в град­ския парк, а пос­лед­ният е двой­но по-въз­рас­тен и се из­вис­ява в гра­дин­ка­та до Ар­хео­ло­ги­чес­кия му­зей.

Име­нно на то­ва дър­во се при­пис­ват чу­до­дей­ни си­ли, пи­ше bgdnes.bg. В под­но­жие­то на ве­ков­ния ствол има мра­мор­на чеш­ма и се вярва, че ко­ре­ни­те на чи­на­ра за­реж­дат во­да­та с въл­шебс­тво. Мес­тни ле­ген­ди раз­каз­ват, че кой­то от­пие от веч­но сту­де­на­та во­да, ще бъ­де здрав и зло ще го заб­ра­ви.

Ба­ре­ле­фът на чеш­ма­та е нап­ра­вен от де­бър­ски май­стор през 1854 г. в град Се­рес и е красял цен­трал­на­та чеш­ма в дво­ра на джа­мия­та на гра­да. Ле­ген­да­та раз­каз­ва, че през 1908 г. но­вият уп­ра­ви­тел от­крил скри­то пос­ла­ние в изо­бра­же­ния­та, кое­то би­ло тен­ден­циоз­но и неп­рием­ли­во за ос­ман­ска­та власт, по­ра­ди кое­то за­пов­ядал да я раз­ру­шат. За щас­тие мес­тен чо­век сва­лил пло­ча­та и я скрил в собс­тве­на­та си къ­ща.

През 1912 го­ди­на, по вре­ме на Бал­кан­ска­та вой­на, пло­ча­та e на­ме­ре­на от на­ши вой­ни­ци, кои­то я пре­насят в Де­мир Хи­сар (днес град Си­ди­ро­кас­тро). По-къс­но, през Пър­ва­та све­тов­на вой­на, Bто­ра бъл­гар­ска ар­мия на­че­ло с ге­не­рал Геор­ги То­до­ров, коя­то е дей­ства­ла в то­зи сек­тор, до­нася пло­ча­та в Бъл­га­рия. В сре­да­та на ба­ре­ле­фа са изо­бра­зе­ни два лъ­ва, вър­за­ни с ве­ри­га. Смята се, че те пред­ставл­яват Тра­кия и Ма­ке­до­ния, око­ва­ни от робс­тво­то – сим­во­ли­ка­та, коя­то мо­же би е би­ла при­чи­на­та за гне­ва на уп­ра­ви­теля на джа­мия­та в Се­рес.

По щас­тли­ва слу­чай­ност оце­лява и дър­во­то. След 1944 г. то е на­ро­че­но да бъ­де от­ряза­но, но по неиз­вес­тни об­стоя­телс­тва то­ва не е сто­ре­но и про­дъл­жа­ва да пра­ви де­бе­ла сянка в цен­тъ­ра на Сан­дан­ски. През 1950 г., ко­га­то е об­яве­но за за­щи­тен при­ро­ден обект, въз­рас­тта на дър­во­то е из­чис­ле­на на приб­ли­зи­тел­но 550 го­ди­ни, из­ме­ре­на­та оби­кол­ка на ство­ла – 4,6 м, а ви­со­чи­на­та – 23 м. Но ве­роя­тно към днеш­на да­та е още по-ма­сив­но.

struma.bg