Лазар Причкапов на 84. Роден на 29 февруари - по-млад ли се чувства човек, когато има рожден ден веднъж на четири години

Бившият кмет на Благоевград Лазар Причкапов чества 21 високосни години и навършване на пълнолетие. Това не е фалшива сензационна новина, просто другаря Причкапов е роден на 29 февруари 1940 г.  – дата, която се появява в календара само веднъж на 4 години.

Още от най – ранните часове на днешния ден, да го поздравят се обадиха колеги, политици, бизнесмени и приятели.

Синът му Димитър Причкапов сподели във Фейсбук: "Баща ми Лазар е рожденик днес. Както се пошегува преди малко, става на 21 високосни години, пълнолетен според закона в някои американски щати. Честит да си татко, да си здрав и да се радваш на децата си, на внуци, правнуци, праправнуци и на приятели. Да имаш много щастливи моменти с любимите ти хора и да знаеш, че те те обичат !
Честит рожден ден !!!"

Лазар Причкапов е роден на 29 февруари 1940 г. в град Белица. Член е на БКП от 1961 г. През 1965 г. завършва българска филология в Софийския университет, а впоследствие и обществени науки в Москва. В университета е секретар на факултетното бюро на ДКМС и член на Осми районен комитет на ДКМС. След това е заместник-завеждащ отдел, секретар и първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола и кандидат-член на ЦК на ДКМС. От 1971 до 1974 г. и през 1976 г. е заместник-председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Благоевград. Впоследствие е председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. От 1981 до 1983 г. е последователно заместник-завеждащ отдел „Организационен“ и завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП.^[1] От 1983 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград. През 1988 г. е първи секретар на областната партийна организация в София. Член е на ЦК на БКП от 1981 до 1989 г. Член е на Националния съвет на ОФ. По време на свалянето на Тодор Живков се обявява срещу това и е изключен от БКП^[2]. Кмет е на Благоевград от 2002 до 2007 година.

През 2003 година е награден с медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“.^[3]

 
Любопитното за тази дата е, че децата родени през високосната година, са щастливи. А тези, които са се появили на бял свят на 29 февруари, могат да не се страхуват от пожари и наводнения, тъй като стихиите няма да ги засегнат“, пише в материал, свързан с различни вярвания за високосната година, публикуван в емисията  „Забава и знание“ на БТА на 29 февруари 2016 г. Смята се, че на тази дата не е препоръчително да се правят „сериозни неща“.

Макар датата да е свързвана с някои суеверия, всъщност нуждата от високосен ден е обусловена от напълно рационални причини. Продължителността на тропическа година не е точен брой дни, коментира в началото на годината в интервю за БТА Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия при Българската академия на науките и от катедра „Астрономия“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тропическата, или още наричана слънчева година, трае 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Това е средната ѝ продължителност. Системата на календара трябва да бъде реализирана, така че да работи с точен брой денонощия - 365. При натрупването на тази грешка от оставащите 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. се закръгля едно допълнително денонощие на всеки 4 години. Оттам се появява нуждата от въвеждане на високосен ден – 29 февруари. По този начин „административният“ календар не избързва спрямо годишните сезони, обясни Маркишки.