КЗК разследва вероятен картел при продажбата на горива

КЗК прие секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в България.

В резултат на проучването се открояват проблеми за конкуренцията. Сред тях КЗК посочва, че се забелязва идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от дружествата: „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД, отличаваща се с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения.

По отношение на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива предназначени за местния пазар е по - висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия.Следва да се посочи, че съгласно икономическата доктрина при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които „Лукойл Нефтохим Бургас” АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в Република България.

КЗК установява наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната. Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз. Преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната. По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка.

КЗК препоръчва на държавните органи да предприемат необходимите действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове. Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.

В резултат на извършения анализ КЗК образува производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл.15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС от страна на „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД;

И производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.

Продължителността на разследването зависи от редица фактори, като сложност на случая, степен на сътрудничество с Комисията от страна на предприятията, гарантиране правото им на защита, евентуални съгласувателни процедури с Европейската комисия, както и от сроковете по Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2003, заявяват още от КЗК. /БГНЕС