Кънчо Стойчев: Как Борисов допусна мярката 60:40?! Тя е вредна и не работи
Социологът Кънчо Стойчев е президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ и председател на сдружение "Произведено в България – съюз на малкия и средния бизнес" .
- Господин Стойчев, пандемията доведе до силни рестрикции в социалните контакти, но и до силен удар върху икономиките. България не е единствената засегната от коронавируса, но икономическите мерки са различни във всяка страна. Оттук – всяка икономика ще калкулира по-големи или по-малки щети. Адекватни ли се мерките, които предприема българското правителство?
- Дали дадена мярка е адекватна или не, зависи от целта. В ситуация на принудителна пълна забрана за дейност за сектори с над 500 000 заети най-важната цел би трябвало да бъде запазването на работните места.
От тази гледна точка мярката 60:40 е напълно неработеща, вредна, несправедлива и подвеждаща - тоест лъжлива. Тя е контрапродуктивна в смисъл, че ускорено и масово продуцира безработица. За няма и седмица властта отчита нови 30 000 безработни. Истината е, че те са вече 210 000 - системата работи бавно и до върха данните стигат със закъснение. Тази мярка е толкова вредна - и няма работодателска организация, която да не прегракна да крещи и предупреждава - че до края на месеца ще бъдат загубени общо 500 000 места, а до края на май вероятно 700 000!
Не съществува на планетата работодател, който при нулев приход може да поеме 77% от разхода за труд. Защото това е истинското съотношение, маскирано зад 60:40.
Няма страна в света - било то и най-богатата, която да заложи 100% възнаграждение, за да си стоиш в къщи и да не работиш. Това е извратено и малоумно! Германската формула е 60:0. И е справедлива, и работеща.
Извратено и малоумно е да подкрепяш този, който няма нужда, а точно това прави тази мярка. Освен несправедлива, тя е и неефективна от бюджетна гледна точка. Ако бе приложена схема, да речем 50:0, то щяха да бъдат спасени повече хора и щеше да е по-евтино с близо 400 милиона лева.
- Премиерът Борисов често подчертава, че другите все дават България за пример. С какво се справяме според вас и с какво – не?
- Борисов бързо реагира и има лидерски качества за подобна ситуация. Може да го критикуваме за много неща, но истината е, че едва ли друг би бил по-удачен. А и фактът, че с дипломация с Ердоган той запази страната от мигрантската криза, доказва горното твърдение. Но нямам отговор на въпроса как допусна 60:40! Който му го е предложил, трябва веднага да напусне сцената! Сигурен съм, че скоро ще го видим - Борисов не е самоубиец.
- В повечето страни ангажиментите, които поема държавата, имат ясни адресати – социално слаби, самоосигуряващи се лица, малки и средни предприятия. Имаме ли пропуски и в тази посока? Какви са например облекченията за самоосигуряващите се, които са приоритет навсякъде другаде?
- Предвижда се възможност за безлихвен заем до 1500 лв. Идеята не е лоша, но е недостатъчна и не е реална помощ.
- Каква е реалната помощ, която дотук получи малкият и средният бизнес?
- Няма такава.
- В някои страни дават така наречените „пари от хеликоптер“. У нас и понятието е малко популярно. Как се отнасяте към тази мярка и приложима ли е в България?
- Това не е добро решение. Помощта не трябва да се пръска безогледно. Ефективната помощ винаги е много добре таргетирана. Не може да лекуваш всички болести с едно и също лекарство.
- В редица страни схемата, по която държавата помага и запазва работни места, е по-благоприятна. Ще загуби ли българската икономика своята конкурентноспособност в една отворена среда, ако понесе по-жесток удар от фирмите в други държави?
- Има такава вероятност. Необходимо е веднага да почнем да готвим мерки за след карантината. Ако сме умни, можем не просто са смекчим последиците, а и да извършим ускорено затлачените реформи. Във всеки случай, ако искаме страната ни да се възстанови бързо и да се класира по-добре, трябва бизнес-средата радикално да се подобри. А преди кризата тя бе, образно казано, като да плуваш в басейн със сярна киселина.
- Българският внос и износ са най-тясно свързани с Италия и Германия. Как ще ни се отрази този шок?
- Нищо няма да бъде както беше. Затова най-важният щаб, който трябва да създадем, е щабът по възстановяването. Не утре, днес трябва да го създадем. И не от чиновници, а от най-талантливите ни стопански дейци. И с държавата, разбира се.
- Коронокризата, казват, засяга финансово всички. И все пак май не съвсем. Трябва ли според вас администрацията да поеме част от тежестта? Трябва ли да бъдат намалени заплатите там?
- Реално работата на голяма част от администрацията намаля. Редно е заплатите да паднат временно с 20-30% - това би било справедливо. Това са наши пари, а ние сега произвеждаме по-малко. Необходими са и съкращения - има много кухи щатове , чрез които се разпределят бонуси. Повече от всякога ни е необходимо пълно електронно обслужване.
- Ситуацията за българската икономика се влоши много бързо. Очаквате ли да бъде и продължително?
- От нас зависи. Нека без миг отлагане да почнем да работим за възстановяването като си изчистим къщата от безкрайните административни и законодателни тъпотии.
- Президентът Радев заяви, че „мизерията не е спасение“ и формулира националната цел - „възможно най-бързо и безопасно завръщане към относително нормален ритъм на живот“. Как обаче да стане това?
- Без никакво политиканстване, без примитивно противопоставяне, без лобизъм и дърпане на чергата към себе си. И най-важното - мощна, неограничена подкрепа за българското производство, за малкия и среден бизнес. Можем веднага да започнем - всеки един от нас: търсете и купувайте българското, нека всички заедно да си помогнем.
- Изправени пред избора свобода/права или сигурност мнозинството от гражданите в различни държави избраха сигурността. Има ли риск това да се превърне в трайна нагласа?
- Рискът пред демокрацията е реален и огромен. Уплашени излишно, много хора са готови да жертват права, извоювани с реки от кръв и насилие. Илюзия е, че авторитарното управление е по-ефективно в подобна ситуация.
- Очаквате ли икономическите трусове да доведат до нови политически форми?
- Със сигурност. Потребителската вакханалия, либералничеството, безогледното печатане на пари, безпрецедентната слабост на световните елити, финансовото казино, националният егоизъм, размаханият политически пръст, информационният диктат, кибер-робството - това са само малка част от пиянството на едно човечество. Ако продължим така, Тойнби ще се окаже прав и за нашата цивилизация - ще я сполети самоубийството, както и при всички така детайлно и проникновено изследвани от него две дузини исторически устройства.Епицентър/