Кукери гониха злите сили в Разлог в първия ден на Новата година

Кукери изгониха злото от Разлог в първия ден на Новата година.

По традиция на 1 януари кукери, маскирани с кожи и тежки звънци, и в различни персонажи, обикалят домовете, гонейки злото и пожелавайки на стопаните да са здрави и щастливи през цялата година. После всички групи дефилират една след други на централния площад, където започва народното веселие, наречено "Страчевата". 

В първия ден на годината, още в ранна утрин, град Разлог е огласен от гласа на 50-килограмовите звънци, както тук наричат чанове и хлопки, удрящи се в телата на „чаушите", пригласят им тъпаните и зурните. Това е просто „Старчевата", гордостта и триумф на традициите в града, започва новогодишното кукерско веселие. 

Истинската сила и енергия на празника е в танца – в дългото, красиво и пъстро празнично хоро. На него могат да се видят дори няколко месечни бебета и 80-годишни хора – всички облечени в традиционни костюми. В целия обичай, макар и невидимо, присъстват демоните, наричани в Разлог „караконджули". Според представите на предците ни те идват от друг свят – отвъдния. 

Шумна веселба и истински празник настъпва, когато от седемте квартала на града излизат сборни групи от „чауши" (кукери), моми и ергени в народни носии, сурвакарски групи, мечкари с мечки, както и други персонажи, съпровождани от оркестър със зурни и тъпани.

Най-атрактивната група от „Старчевата" е тази на „чаушите" – въоръжените пазачи. Според традицията това са млади мъже, неженени, неполагали воинска клетва, облечени в специален обреден костюм от овчи или кози кожи, с висока островръха шапка пак от кожи, покриваща и лицето на обредния персонаж. На кръста носят по четири големи чана, а в ръцете си носят камшик.

Във времето на хаоса, според народните представи от Игнажден до Водици – Йордановден, т. е. близо месец, тези млади мъже всяка нощ до първи петли обикалят града и неговото землище, за да прогонят злите демони, дошли от отвъдния свят.

Водач и организатор на групата е „Старейшината" – млад и авторитетен мъж, със семейство. В деня на празника той е облечен в празнична мъжка зимна носия, без маска на лицето, но задължително с гега в ръка, тя е неговия „жезъл" Този персонаж е наместник на Бога на земята.

Редом с него е „главният ергенин", облечен в празнично ергенско облекло, а неговите обредни атрибути са маската на лицето, островръхата шапка и сабя в ръка. Функцията му е да събира хората, да води хорото, островръхата шапка и сабята, недвусмислено определят символното значение на този неотменен персонаж–той е материализиран образ на активното, оплождащо мъжко начало.

Друг основен персонаж от „Старчевата" е „невестата" – жена, която е раждала и отново ще ражда. И това е маскиран млад неженен мъж, неполагал воинска клетва. Той е с маска на лицето, облечен в женски традиционен костюм и с подчертана бременност.

На гърба си в традиционна цедилка носи къс дърво – борово, дъбово, буково, които са свещените дървета за българина.

Персонажът „невеста" не е нищо друго освен раждащото, даващо живот женско начало. Така заловени за ръце в общ танц, с нестихващи благопожелания и усмивки през цялото карнавално шествие винаги хората на Разлог и техните гости посрещат нова година.

На този празник разложани се стремят да дадат нещо от себе си и на другите. Отправят се пожелания, наричания и благословии. С оригиналността си, кукерското веселие в Разлог е известно не само в страната ни, но и в чужбина.

Сборни групи от седемте квартала на Разлог са участвали в много международни и национални карнавали Разлог е член на Федерацията на Европейските карнавални градове.

На всяка втора година града е домакин на Международният кукерски карнавал, който събира маскарадни и кукерски групи от целия свят. /БГНЕС