КС решава във вторник ще допусне ли тълкуване на понятието „пол“ по искане на ВКС

На 13 април – вторник – Конституционният съд (КС) ще заседава и ще реши дали ще допусне делото, образувано по искане на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) във връзка с изясняването на значението на понятието „пол“.

"Правен свят" припомня, че за ВКС неясни в контекста на основния закон са следните въпроси:

1. Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/ или социално изражение, различно от биологичното?

2. Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?

3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?

Искането на Гражданска колегия на ВКС бе мотивирано с тълкувателното дело, което стои пред нея, по въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?“.

Въпреки че въпросът относно дефиницията на понятието „пол“ изглежда да не е спорен нито в социален, нито в юридически контекст, се очаква решението на конституционните съдии завинаги да затвори открехнатата врата към наричаната в публичното пространство „джендър идеология“, според която полът не е биологично детерминиран и има ясно изразено социално измерение. Подобни постулати обществото, а и самият КС, откри по-рано в предложената за ратифициране у нас Истанбулска конвенция. Последната се оказа в противоречие с българския основен закон.

Докладчик по делото е бившият ръководител на Гражданска колегия на ВКС и настоящ конституционен съдия Красимир Влахов.Епицентър.бг