Кризата зарази партиите и клонира даже ДПС. Където силният лидер залязва, крамолите избуяват
08 Август 2024 | 08:27
0 коментара
Политика
България
Политическата криза, която започна от лятото на 2020 година, продължава да бушува и няма ясни прогнози кога и как би могла да спре.
Фазите на кризата
През нейната първа фаза всички стари и нови звезди – БСП, ИТН, „Възраждане“, формациите около Манолова и Отровното трио и др., декларираха анти-ГЕРБ позиции, настроения, програми. Всички се качиха върху протестната вълна след вдигнатия президентски юмрук, за да искат оставката на Бойко Борисов. Оставка нямаше, а се стигне до редовни избори, които ГЕРБ спечели. Но около нея бе опънат плътен санитарен кордон. Редовно правителство бе невъзможно.
През втората фаза се търсеше новият Спасител, водачът, който ще надвие Бойко. Надви го първо Слави Трифонов (11 юли 2021) и какво? Нищо! Редовно правителство нямаше пак.
В този етап – етапа на търсенето, можем да сложим и появата на „Продължаваме промяната“. Път й проправи президентът Румен Радев, а с победата й на парламентарните избори (14 ноември 2021) тази фаза приключи, като мнозина наивно повярваха/повярвахме, че кризата тръгва към своя финал.
Нищо подобно! След седем месеца на власт „Има такъв народ“ - партията, която в първата фаза бе яростен противник на ГЕРБ/Борисов/статуквото свали правителството на Кирил Петков и промяната тръгна назад.
Партията на Борисов – отново напред.
Връщането на старите позиции на ГЕРБ е третият етап от кризата, през който водещата партия възстановяваше доминацията си, но прие да свири втора цигулка (поне на публично ниво) в кабинета „Денков“ и да чака ротацията, която да сложи на премиерския пост Мария Габриел.
Останалото си го спомняте добре – ротация нямаше, кабинетът падна, гласувахме и предстои пак да гласуваме – за седми път през последните четири години.
Така изглежда кризата, щрихирана накратко, и желаната промяна я няма, но има хаос. Това се отразява в състоянието на партиите, които се клонират, разпадат, скърцат.
В сегашния парламент, който вече тръгна към историята, са поставени рекорди. Такъв масов и бърз разпад на парламентарни групи не се е случвал през последните три десетилетия.
Група на „Величие“ вече няма. На следващите избори и самата партия няма да регистрира парламентарно присъствие. Обратното би било чудо.
Очевидно е, че някой създава партии, водачи на секти, величия и ги активира, когато му е нужно. После ги утилизира.
ДПС бе втора политическа сила, но парламентарната й група сега е четвърта и не получи втория мандат за съставяне на правителство.
БСП е само минус един (Калоян Методиев, безпрецедентно изключен преди депутатите да са положили клетва), на партията вече е като протрито въже, което може да се скъса, докато го дърпат яростно от двете страни.
ПП-ДБ получиха мандат и го върнаха, групата им още е цяла, но напрежение между двете основни съставки на коалицията има. Сигурен индикатор за това бе оставката на Христо Иванов веднага след изборите.
Какво се случва в ДПС?
В ДПС се случи немислимото доскоро. Една от най-стабилните системни партии се раздвои и засега изглежда, че две листи ще се състезават на предстоящите избори.
За да стане „ДПС без Пеевски“, тоест Делян Пеевски да бъде свален от (съ)председателския пост или изключен от Движението трябва да се свика първо Централен съвет, после Национална конференция, а подобна стъпка никой не предприема към този момент. Очевидно, битката за разпределение на влиянието не е приключила.
В двете крила би трябвало да си правят сметки как да се излезе от ситуацията. Появи се информация за заявен патент върху името „ДПС – Движение за права и свободи“, което представлява ДПС - Доган.
Има вариант и за участие в предстоящите избори с коалиция, както направи навремето НДСВ, преди да се е учредила царската партия. Ще се използва слоганът „Свобода, Заедност, Единство“.
От сегмента на Пеевски и неговите хора подсказват, че другото ДПС може да се казва „ДПС – Ново начало“.
Клонирането на ДПС на Ново начало и на „Свобода, Заедност, Единство“, които да се конкурират във вота, е един от най-реалистичните сценарий. При това развитие в 51-ия парламент ще има две ДПС-та, а първата политическа сила – вероятно ГЕРБ, ще може да избира с кого да сглобява конструкцията на властта.
Върви не война за марката ДПС, а за по-добро позициониране към управлението, като това включва влияние сред електората, лидерски авторитет, бекграунд, идеология, геополитически ракурси, неформална власт.
БСП се разделя, докато се обединява
БСП заприлича на земеделците от 90-те. Те все се обединяваха (на думи), докато реално се разделяха. И все се разделяха, докато се обединяваха...
Разделителната линия и в БСП пронизва структурите, парламентарната група, информацията. Както при ДПС, така и тук, новини към медиите се излъчват от две точки – от „Позитано“ 20 и от център около Корнелия Нинова.
Нинова подаде оставка, но твърди, че срещу нея е извършен преврат и юридически все още тя е председател на партията.
Актуален прочит на ситуацията прави Георги Свиленски, който твърди, че лидерският въпрос в БСП е ясен, съдът казва кой е председател, а в регистъра на СГС пише, че това е Корнелия Нинова.
Оттук ключовият извод: „Господин Зафиров изпълнява функциите на председател и ако в момента трябва да се подават документи от името на БСП в ЦИК, в РИК – трябва да бъдат подписани от госпожа Нинова.“
Според социалистите, останали до Нинова, Националният съвет на БСП трябва да подреди листите, а Нинова да ги подпише.
Отсрещната страна (Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов) призовава за разум и поемане на реална отговорност за резултатите на партията, които са все надолу от 2020 година насам. Впрочем, тогава, когато политическата криза стартира, БСП с лидер Нинова бе единствената алтернатива на ГЕРБ, която се готвеше да поеме властта. Сега, ако политиката на инат и разясняване на отношенията продължи, партията се изправя до ръба на бариерата за влизане в Народното събрание.
Защото нали никой няма илюзии, че нови партии тип „Величие“ няма да се пробват след краха на Марков/Михайлов?
БСП ще има конкуренция. Популистите от всякаква мая и калибър са във видим възход.
Пепетата и дебетата пропуснаха шанса за голяма промяна
ПП-ДБ пропуснаха шанса си да направят голямата промяна в България и това не просто ерозира електоралното доверие към тях, но поражда напрежение между силите в коалицията.
От времето на Иван Костов насам всички партии от градския сегмент – десен или либерален, не могат да намерят нов лидер, който да ги обедини, да ги поведе, да тропне по масата. В този сегмент има много водачи и много силно изявен демократичен дух, но това не помага да се задържи властта.
В ПП-ДБ периодично взимат връх екстравагантни идеи и подходи, бият се различни интереси, а високото самочувствие им прави лоша услуга. То ги подведе, че президентът (при кабинета „Петков“) ще ги слуша, че ротацията ще се състои, че конституционните промени ще са вечни и точно такива, каквито те си ги представят.
Покрай драмата с предполагаемия заговор за сваляне на Рая Назарян пак се очертаха различия. Очевидно е, че има противници на идеята коалицията да влиза в ситуационни отношения, за да постигне една или друга цел.
Същото важи и за съюз с ДПС-Доган, както предлага оттеглилият се лидер на „Да, България“ Христо Иванов.
ПП и ДБ вероятно отново ще се явят заедно на предстоящите избори, но дали коалицията помежду им вече е бонус, дали им носи гласове или им отнема?
Политическата история – не само нашата, сочи, че партии се раздвояват, разпадат, изчезват или заради различия в идеологията, или по лидерски причини.
Общият знаменател на пресните български примери е, че ако един силен лидер започне да залязва, крамолите в партията са неизбежни.
Ако една лидерска партия остане без силен водач, трендът е само надолу.
Разбира се, причините за вътрешните кризи в ДПС, БСП, ПП-ДБ се коренят и в друго: олигархичният модел, неконсолидираната демокрация, паралелната (по Нинова) държава. Извеждаме лидерството обаче, защото и трите сили в сегашния парламент, които все още са единни и консолидирани са лидерски партии. Какво са ГЕРБ, „Възраждане“, ИТН без Бойко Борисов, Костадин Костадинов, Слави Трифонов...
Ако разделението зарази и тях, ще се сбъдне пророчеството, че партийният разпад (като следствие от политическата криза) ще се трансформира в криза на демокрацията и управленския модел.
За да поиска обществото един единствен силен лидер?Епицентър, автор: Таня Джоева
Фазите на кризата
През нейната първа фаза всички стари и нови звезди – БСП, ИТН, „Възраждане“, формациите около Манолова и Отровното трио и др., декларираха анти-ГЕРБ позиции, настроения, програми. Всички се качиха върху протестната вълна след вдигнатия президентски юмрук, за да искат оставката на Бойко Борисов. Оставка нямаше, а се стигне до редовни избори, които ГЕРБ спечели. Но около нея бе опънат плътен санитарен кордон. Редовно правителство бе невъзможно.
През втората фаза се търсеше новият Спасител, водачът, който ще надвие Бойко. Надви го първо Слави Трифонов (11 юли 2021) и какво? Нищо! Редовно правителство нямаше пак.
В този етап – етапа на търсенето, можем да сложим и появата на „Продължаваме промяната“. Път й проправи президентът Румен Радев, а с победата й на парламентарните избори (14 ноември 2021) тази фаза приключи, като мнозина наивно повярваха/повярвахме, че кризата тръгва към своя финал.
Нищо подобно! След седем месеца на власт „Има такъв народ“ - партията, която в първата фаза бе яростен противник на ГЕРБ/Борисов/статуквото свали правителството на Кирил Петков и промяната тръгна назад.
Партията на Борисов – отново напред.
Връщането на старите позиции на ГЕРБ е третият етап от кризата, през който водещата партия възстановяваше доминацията си, но прие да свири втора цигулка (поне на публично ниво) в кабинета „Денков“ и да чака ротацията, която да сложи на премиерския пост Мария Габриел.
Останалото си го спомняте добре – ротация нямаше, кабинетът падна, гласувахме и предстои пак да гласуваме – за седми път през последните четири години.
Така изглежда кризата, щрихирана накратко, и желаната промяна я няма, но има хаос. Това се отразява в състоянието на партиите, които се клонират, разпадат, скърцат.
В сегашния парламент, който вече тръгна към историята, са поставени рекорди. Такъв масов и бърз разпад на парламентарни групи не се е случвал през последните три десетилетия.
Група на „Величие“ вече няма. На следващите избори и самата партия няма да регистрира парламентарно присъствие. Обратното би било чудо.
Очевидно е, че някой създава партии, водачи на секти, величия и ги активира, когато му е нужно. После ги утилизира.
ДПС бе втора политическа сила, но парламентарната й група сега е четвърта и не получи втория мандат за съставяне на правителство.
БСП е само минус един (Калоян Методиев, безпрецедентно изключен преди депутатите да са положили клетва), на партията вече е като протрито въже, което може да се скъса, докато го дърпат яростно от двете страни.
ПП-ДБ получиха мандат и го върнаха, групата им още е цяла, но напрежение между двете основни съставки на коалицията има. Сигурен индикатор за това бе оставката на Христо Иванов веднага след изборите.
Какво се случва в ДПС?
В ДПС се случи немислимото доскоро. Една от най-стабилните системни партии се раздвои и засега изглежда, че две листи ще се състезават на предстоящите избори.
За да стане „ДПС без Пеевски“, тоест Делян Пеевски да бъде свален от (съ)председателския пост или изключен от Движението трябва да се свика първо Централен съвет, после Национална конференция, а подобна стъпка никой не предприема към този момент. Очевидно, битката за разпределение на влиянието не е приключила.
В двете крила би трябвало да си правят сметки как да се излезе от ситуацията. Появи се информация за заявен патент върху името „ДПС – Движение за права и свободи“, което представлява ДПС - Доган.
Има вариант и за участие в предстоящите избори с коалиция, както направи навремето НДСВ, преди да се е учредила царската партия. Ще се използва слоганът „Свобода, Заедност, Единство“.
От сегмента на Пеевски и неговите хора подсказват, че другото ДПС може да се казва „ДПС – Ново начало“.
Клонирането на ДПС на Ново начало и на „Свобода, Заедност, Единство“, които да се конкурират във вота, е един от най-реалистичните сценарий. При това развитие в 51-ия парламент ще има две ДПС-та, а първата политическа сила – вероятно ГЕРБ, ще може да избира с кого да сглобява конструкцията на властта.
Върви не война за марката ДПС, а за по-добро позициониране към управлението, като това включва влияние сред електората, лидерски авторитет, бекграунд, идеология, геополитически ракурси, неформална власт.
БСП се разделя, докато се обединява
БСП заприлича на земеделците от 90-те. Те все се обединяваха (на думи), докато реално се разделяха. И все се разделяха, докато се обединяваха...
Разделителната линия и в БСП пронизва структурите, парламентарната група, информацията. Както при ДПС, така и тук, новини към медиите се излъчват от две точки – от „Позитано“ 20 и от център около Корнелия Нинова.
Нинова подаде оставка, но твърди, че срещу нея е извършен преврат и юридически все още тя е председател на партията.
Актуален прочит на ситуацията прави Георги Свиленски, който твърди, че лидерският въпрос в БСП е ясен, съдът казва кой е председател, а в регистъра на СГС пише, че това е Корнелия Нинова.
Оттук ключовият извод: „Господин Зафиров изпълнява функциите на председател и ако в момента трябва да се подават документи от името на БСП в ЦИК, в РИК – трябва да бъдат подписани от госпожа Нинова.“
Според социалистите, останали до Нинова, Националният съвет на БСП трябва да подреди листите, а Нинова да ги подпише.
Отсрещната страна (Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов) призовава за разум и поемане на реална отговорност за резултатите на партията, които са все надолу от 2020 година насам. Впрочем, тогава, когато политическата криза стартира, БСП с лидер Нинова бе единствената алтернатива на ГЕРБ, която се готвеше да поеме властта. Сега, ако политиката на инат и разясняване на отношенията продължи, партията се изправя до ръба на бариерата за влизане в Народното събрание.
Защото нали никой няма илюзии, че нови партии тип „Величие“ няма да се пробват след краха на Марков/Михайлов?
БСП ще има конкуренция. Популистите от всякаква мая и калибър са във видим възход.
Пепетата и дебетата пропуснаха шанса за голяма промяна
ПП-ДБ пропуснаха шанса си да направят голямата промяна в България и това не просто ерозира електоралното доверие към тях, но поражда напрежение между силите в коалицията.
От времето на Иван Костов насам всички партии от градския сегмент – десен или либерален, не могат да намерят нов лидер, който да ги обедини, да ги поведе, да тропне по масата. В този сегмент има много водачи и много силно изявен демократичен дух, но това не помага да се задържи властта.
В ПП-ДБ периодично взимат връх екстравагантни идеи и подходи, бият се различни интереси, а високото самочувствие им прави лоша услуга. То ги подведе, че президентът (при кабинета „Петков“) ще ги слуша, че ротацията ще се състои, че конституционните промени ще са вечни и точно такива, каквито те си ги представят.
Покрай драмата с предполагаемия заговор за сваляне на Рая Назарян пак се очертаха различия. Очевидно е, че има противници на идеята коалицията да влиза в ситуационни отношения, за да постигне една или друга цел.
Същото важи и за съюз с ДПС-Доган, както предлага оттеглилият се лидер на „Да, България“ Христо Иванов.
ПП и ДБ вероятно отново ще се явят заедно на предстоящите избори, но дали коалицията помежду им вече е бонус, дали им носи гласове или им отнема?
Политическата история – не само нашата, сочи, че партии се раздвояват, разпадат, изчезват или заради различия в идеологията, или по лидерски причини.
Общият знаменател на пресните български примери е, че ако един силен лидер започне да залязва, крамолите в партията са неизбежни.
Ако една лидерска партия остане без силен водач, трендът е само надолу.
Разбира се, причините за вътрешните кризи в ДПС, БСП, ПП-ДБ се коренят и в друго: олигархичният модел, неконсолидираната демокрация, паралелната (по Нинова) държава. Извеждаме лидерството обаче, защото и трите сили в сегашния парламент, които все още са единни и консолидирани са лидерски партии. Какво са ГЕРБ, „Възраждане“, ИТН без Бойко Борисов, Костадин Костадинов, Слави Трифонов...
Ако разделението зарази и тях, ще се сбъдне пророчеството, че партийният разпад (като следствие от политическата криза) ще се трансформира в криза на демокрацията и управленския модел.
За да поиска обществото един единствен силен лидер?Епицентър, автор: Таня Джоева