Кристина, обвинена в убийството на децата си, имала дълга история на тормоз

Районният съд в Сандански отрича твърденията от репортаж на БНТ, че не са осигурили незабавна защита за Кристина Дунчева, обвинена в убийството на двете си деца. По случая излязоха и някои нови данни за опитите на жената да намери закрила от системата.

Смъртта на двете малки деца в Сандански извади на дневен ред един важен въпрос – дали отчаянието на една жена и майка, дали дългогодишното психическо и физическо насилие над нея може да доведе до крайно непредвидими действия, като убийството на децата й.

Екипът на БНТ установи и показа, че Кристина Дунчева крие дълга история на насилие в семейството си.

Но един ден, нещата са прекипяли, тя взима децата си и бяга от дома си. По повод излъчения материал в „След новините“ на 29 ноември, съдия Росица Калугерова, председател на Районния съд в Сандански реагира с писмо и искане за право на отговор на основание на чл. 18 от Закона за радио и телевизия.

В него е уточнено следното:

Заявявам, че след извършена проверка се установи, че видеото съдържа невярна информация. В репортажа се твърди: В исковата молба до съда описва ужаса си така: За тези 6 години съвместно съжителство, той постоянно ми е упражнявал психически и физически тормоз. Много пъти ме е бил, но не съм пускала жалби. Удари ме по главата и ми се закани с думите „ще те принудя да се самоубиеш“. Той постоянно ме заплашва с думите „Внимавай какво правиш, защото имам пистолет!

Така използваният цитат не е част от молбата на Кристина Дунчева, депозирана в Районния съд в Сандански. На 8 октомври 2020 година тя е депозирала молба за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие за извършено спрямо нея, в присъствието на малолетните й деца, домашно насилие с различно съдържание.

В молбата липсват твърдения за заплахи с пистолет. В молбата липсва искане до съда за издаване на заповед за незабавна защита. В деня на постъпване на молбата 8 октомври 2020 година съдията докладчик я е приел за разглеждане и е насрочил открито съдебно заседание на 3 ноември 2020 година.

На проведеното на тази дата заседание, страните са се явили и поради възражение на Кристина Дунчева относно нередовното й призоваване по насрещна молба на Георги Трайков и искането й да упълномощи друг адвокат, който да я представлява по делото, съдията докладчик е отложил заседанието за 26 ноември.

Към момента делото е висящо и няма произнасяне на съда по молбата. В текста на репортажа, обаче авторът прави следното заключение: „Съдът не отчита, че Кристина първо бяга от дома и исковата молба за защита е подадена първа или делото за попечителство, заведено по-късно, може да е умишлено заведено дело. Ако съдът беше оценил обективно, нямаше да се стигне до фаталния инцидент“.

В този текст авторът по недопустим начин подлага под съмнение обективността на съда и изразява напълно погрешно внушение, че съдът с действията си е допринесъл за извършване на престъплението.

Две седмици след първото предаване по темата, стават ясни и още детайли по казуса.

Сигналът за домашно насилие, който Кристина собственоръчно е написала, наистина не е част от иска към съда. В копието на исковата молба, което братът на Кристина Дунчева ни предостави, оформена от нейния адвокат, наистина не е отбелязана заплахата с пистолет. Но там съвсем ясно са посочени други:

„Поради влошаване на отношенията към мен и децата, постоянния физически и психически тормоз спрямо мен, ПРЕД ДЕЦАТА НИ, .. след серия обидни квалификации по мой адрес, физическа агресия изразяваща се в силно и болезнено дърпане на ушите ми, заплахи за физическо унищожение с думите „Ще те унищожа и теб и цялото ти семейство“, ще те накарам да се самоубиеш“, ще те изкарам луда и ще ти взема децата и заканата му да ме изхвърли през терасата… бях принудена на 5 октомври да напусна с децата…“

В исковата молба Кристина също така уточнява, че на следващия ден е била заплашвана от Георги Трайков и по телефона с думите

„Ще те унищожа и теб, и цялото ти семейство!“, „Ще те накарам да се самоубиеш“, „Ще те изкарам луда и ще ти взема децата“.

Тези заплахи за убийство са индикатори за висок риск и са достатъчни да се задейства чл. 18 от закона за защита от домашно насилие и в срок до 24 часа да се издаде незабавна защита без да е необходимо да се призовават двете страни, дори и да не са поискано изрично.

Според исковата молба, съдът може да разпореди и мерки за незабавна закрила описани и в закона за закрила на децата. Кристина е заявила, че постоянния психически и физически тормоз е ставал пред очите на децата, а чл. 2 от закона приема, че децата като свидетели също могат да се считат за жертва на насилие.

Освен това, в деня в който Кристина бяга от дома си, тя е звъняла за помощ на 112. След обаждането е реагирал полицейският инспектор, който иска писмено описание. В него Кристина разказва за ескалиращо напрежение след употреба на алкохол.

Ако отзовалият се полицай установи данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, може да поиска от районния съд да издаде заповед за незабавна защита в срок от 24 часа от получаването на молбата. В случаите, в които има и деца жертви на насилие, полицейският инспектор трябва да уведоми отдела за Закрила на детето и да подаде сигнал към прокуратурата.

Семейството на Кристина и нейният адвокат не са информирани да има постъпки в тази насока.

До фаталния за децата ден, Кристина е била силно разколебана, че ще получи институционална подкрепа и помощ.