Кристиан Вигенин реабилитирал агенти на ДС на ръководни постове в МВнР

По време на отчета си за 6-те месеца откакто бе на поста министър на външните работи Кристиан Вигенин заяви, че „досиетата” са затворени в МВнР и „разделението и конфликтите по тази тема в министерството вече са преодолени”.

Още със стъпването си в МВнР в края на май 2013 г. Вигенин обяви желанието да реабилитира сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби в дипломацията. Намерението му обаче беше бързо охладено от президента Росен Плевнелиев, който заяви, че няма намерение да подписва укази за назначаване на посланици с досиетата и по този начин блокира реставрацията, готвена от новите управляващи.

На Кристиан Вигенин не му остана нищо друго освен да се задоволи с връщането на една дузина агенти на ръководни постове в МВнР, за които не се изисква указ на президента. Освен на най-висшата дипломатическа длъжност в министерството – постоянен секретар, на която назначи агентът на Първо главно управление на ДС Георги Димитров (виж досието му тук), чиято атестация, дадена му от разузнаването в миналото е достатъчно критична, Вигенин назначи още куп сътрудници на ДС и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА на различни ключови дирекции в Министерството на външните работи.

Кристиан Вигенин, назначи агента на ПГУ Георги Димитров (на снимката) на най-висшия дипломатически пост в МВнР, независимо от факта, че още преди промените ДС е дала отрицателна атестация за работата му и е констатирала злоупотребата на дипломата с алкохол | Източник: Интернет.

От общо 21 дирекции в МВнР 12 се оглавяват от агенти на комунистическите тоталитарни служби. Не всички от тях бяха обявени от МВнР, а наскоро външно министерство отказа да представи пълна информация по този въпрос на „Медиапул” по Закона за достъп до обществена информация.

Сайтът desebg.com припомня назначенията, които са известни. Голяма част от тях са свързани с дипломати, получили дипломатически постове по време на кабинета Станишев.

Дирекция „НАТО и регионална сигурност”

За директор на Дирекция „НАТО и регионална сигурност” в МВнР министър Вигенин назначи Петьо Петев (1956). Архивите на ДС разкриван, че той е вербуван през 1979 г. от Първо главно управление на ДС (ПГУ) още като студент, когато е 23-годишен. По това време ПГУ го изпраща да следва албанска филология в Прищина (тогава Югославия), като поема част от разноските му. Работи под псевдонима „ДИНОВ” и в досието му са запазени агентурни сведения срещу чуждестранни студенти.

Петев е оглавявал същата дирекция по време на тройната коалиция, а разкриването на досиетата на дипломатите през декември 2010 г. го завари на поста  извънреден и пълномощен посланик в Талин, Литва, Латвия. На този пост той беше през юли 2009 г., буквално в края на мандата на кабинета Станишев.

Документ от досието на Петьо Петев | Източник: comdos.

Генерална дирекция „Глобални въпроси”

Начело на генерална дирекция „Глобални въпроси” е назначен Райко Райчев (1955). Отварянето на досиетата на дипломатите преди три години го завари на поста  постоянен представител, посланик в Ню Йорк, където беше назначен през септември 2007 г. по време на кабинета Станишев.

Райчев е вербуват от ПГУ през 1985 г., когато е 30-годишен като млад дипломат преди изпращането му на задгранична работа в САЩ. В документите на ПГУ от досието му той е описан като „много добре идеологически подготвен”, член на БКП от 1982 г. При срещата с оперативния работник Райко Райчев заявява, че „отдавна е очаквал този момент, но не е знаел кой и кога ще проведе разговора”. Вербуван е под псевдонима „ВЕНЕЛИН”-1 и 2. Под прикритието на поста аташе в постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк той донася срещу чуждестранни дипломати и американски граждани, сред които и журналисти.

След разкриването на досиетата на дипломатите през декември 2010 г. тогавашният министър на външните работи Николай Младенов го изтегли от посланическия пост в Ню Йорк.

Документ от досието на Райко Райчев | Източник: comdos.

Дирекция „Америка”

Начело на дирекция „Америка” Кристиан Вигенин назначи Чавдар Жечев (1955). Той е вербуван през 1987 г. от Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) под псевдонима „ПОПОВ”. Тогава Жечев е 32-годишен. Работи за отдел 01 на ВГУ – американска линия. Според изнесените от комисията по досиетата данни принадлежността му към Държавна сигурност е продължила и след 10 ноември 1989 г.

Жечев също получава дипломатическо назначение по време на кабинета Станишев.  Изпратен е за постоянен представител, посланик във Виена (август 2006 г. – август 2010 г.).

Дирекция „Двустранно европейско сътрудничество”

За директор на дирекция „Двустранно европейско сътрудничество” е назначен Красимир Костов (1957). Той е вербуван от ПГУ през април 1989 г. под псевдонима „НОРИС”, на 32 години. Снет е от действащия оперативен отчет през 1991 г. В началото на кабинета на ГЕРБ е издигнат в ранг посланик, когато министър на външните работи е Румяна Желева. Тогава той е назначен за зам.-министър на външните работи. След огласяването на принадлежността му към ДС подава оставка.

Дирекция „Азия, Австралия и Океания”

За ръководител на дирекция „Азия, Австралия и Океания” Вигенин назначи Ангел Орбецов (1960). Той е вербуван от ПГУ през юни 1989 г. под псевдонима „ГЪЛЕВ”. Тогава е 29-годишен. По време на кабинета Сакскобургготски е назначен за посланик в Пекин (2003-2007).

Дирекция „Източна Европа и Централна Азия”

Начело на дирекция „Източна Европа и Централна Азия” е назначен Ганчо Ганев (1956). Той е вербуван от ВГУ през 1984 г. като агент под псевдонима „ГЕНЧЕВ”. Тогава е 28-годишен. Работи за отдел 09 – „Търговски”.

В края на кабинета Станишев е назначен за постоянен представител, посланик в Женева, пост който заема от август 2009 г. Преди това е посланик в Осло (2003-2006) по време на Сакскобургготски.

След огласяването на принадлежността му към ДС той е върнат от Женева от министър Николай Младенов.

Документ от досието на Ганчо Ганев | Източник: comdos.

Дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация”

За директор на дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация” е назначен Петър Воденски (1951). Той е вербуван за сътрудник от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА през 1984 г. Тогава е 33-годишен и работи под псевдонима „ВЕЛИНОВ”.

Воденски също получава дипломатически пост по време на кабинета Станишев. Тогава е назначен за посланик в Никозия, Кипър (2005-2009). Преди това е посланик в Кишинев (1995-1999) и генерален консул в Истанбул (1990-1991).

Дирекция „Права на човека”

Дирекция „Права на човека” е оглавена от Димитър Филипов (1958). Той е вербуван от ВГУ през 1988 г., когато е 30-годишен. Работи за отдел 01 – американска линия.

По време на кабинета Станишев е назначен за посланик в Женева (2005-2007). Преди това е бил генерален консул в Торонто (1992-1999).

Дирекция „Консулски отношения”

Дирекция „Консулски отношения” е поверена на Раковски Лашев (1954). Той беше обявен от комисията по досиетата с допълнително решение през януари 2011 г. Тогава беше разкрит като щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от 1981 г., когато е 27-годишен.

Раковски Лашев завършва Московския държавен институт за международни отношения (1980), специалност международно право. След завършване на висшето си образование започва работа като стажант-аташе в МВнР през 1980 г. Член на БКП е от 1979 г.

През 1985 г. като кадрови служител на РУ-ГЩ е изпратен под прикритие в посолството на НРБ в Кайро, Египет като ІІІ секретар. В следващите години заема различни постове в МВнР. През 2002 г. е консул в посолството в Кайро, началник отдел в МВнР (2008-2010).
Раковски Лашев е назначен за посланик в Скопие с указ на президента Георги Първанов през юли 2010 г. в началото на кабинета на Бойко Борисов, когато министър на външните работи е Румяна Желева. След огласяването на принадлежността му към военното разузнаване през 2011 г. министърът на външните работи Николай Младенов го изтегля.

Документ от досието на Раковски Лашев | Източник: comdos.

Дирекция „Ситуационен център”

За директор на дирекция „Ситуационен център” Вигенин назначи Николай Цачев (1955). Той е вербуван като секретен сътрудник от ПГУ през 1986 г. под псевдонима „МАРИО”-1. Тогава е 31-годишен. Работи за отдел 04 – КРО (контрарразузнавателен), една от чиито задачи е да разработва българските емигранти. Снет е от действащия оперативен отчет през 1989 г.

Също при кабинета Станишев получава посланически пост. През 2007 г. е назначен за посланик в Бразилия до май 2010 г. Самият Цачев отрича да е сътрудничил на ДС.

Дирекция „Държавен протокол”

За директор на дирекция „Държавен протокол” е назначен Атанас Младенов (1960). Той е вербуван от ВГУ през 1987 г. като агент под псевдонима „ВИХЪР” по линия на разработване на корейски дипломати от КНДР в НРБ. По това време Младенов работи в отдел на МВнР. От 1985 г. е член на БКП. Досието му е прочистено.

Както и повечето си колеги дипломати с досието и Младенов получава посланически пост по време на кабинета Станишев. През 2007 г. е изпратен за посланик в Рим. След огласяването на сътрудничеството му за ДС министър Николай Младенов го върна в София с административна процедура. Атанас Младенов беше един от тримата дипломати, които заведоха дела срещу връщането му и ги спечелиха.

Документ от досието на Атанас Младенов | Източник: comdos.

Генерален консул в Битоля – човек на РУ-ГЩ

През октомври 2013 г. министър Кристиан Вигенин назначи Теодор Русинов за генерален консул в Битоля. Русинов (1952) е вербуван като сътрудник от Разузнавателното управление на Генералния щаб през 1984 г. под псевдонима „ЙОРДАНОВ”. Тогава той е 32-годишен. Работил е за отдел 08 – „Нелегали”, а след това и за отдел 06 „Гърция”. Досието му е едно от защитените по искане на служба „Военна информация”, с което комисията по досиетата се е съобразила.

По време на кабинета Станишев Теодор Русинов е назначен извънреден и пълномощен посланик в Тирана от май 2007 г.

Порочната практика за назначаването на посланици, сътрудници на комунистическите тайни служби, беше прекъсната през януари 2011 г. от кабинета Борисов, след като през декември 2012 г. комисията по досиетата огласи имената на близо 200 дипломати с досиетата, заемали постове на посланици или генерални консули след 10 ноември 1989 г. От тях около 40 бяха действащи посланици. Една голяма част от тях бяха върнати по административен път в София от министъра на външните работи Николай Младенов след отказа на президента Георги Първанов – „ГОЦЕ” да издаде президентски укази за отзоваването им.