Кресненското дефиле - познато и непознато
Кресненското дефиле, познато предимно като кошмарен за водачите на МПС 12-километров участък, си има и една по-малко позната история. В нея има картечни бункери, подобни на пещери отвори за поставяне на взрив, противотанкови препятствия и други.
Сегашното трасе на ГП Е-79, минаващо през Кресненския пролом или „дефиле” е факт от 1978 година. Тогава са построени и двата автомобилни тунела - „правият” в началото на дефилето откъм Симитли, и „кривият”, намиращ се малко преди ханчетата. Преди последната реконструкция на международния път, трасето на Е-79 заобикаляше двата хълма, през които преди почти 40 години бяха пробити двата тунела. Осем пък са тунелите, през които се провират влаковете по жп-линията София-Кулата, преминаваща през дефилето. Още по-рано пък, пътят е минавал в определени участъци над сегашното трасе, то все още личи. Може да се види преди и след „кривия” тунел и при неработещата вече бензиностанция в началото на дефилето. Върху кривия тунел, върху една гладка скала има надпис „Кресньско дефиле”, поставен по царско време, когато пътят минавал върху тунела. Под плочата са „натръшкани” 10-ина триъгълни бетонни блокове, чиято роля била да препятстват преминаването на танкове. Те са край старото трасе на пътя, минавал там по време на Втората Световна война. Пътят е минавал в определени участъци над сегашното трасе.
По време на „Студената” война, за да не преминат войските на НАТО, разположени в Гърция за столицата, на няколко места край пътя са пробити отвори за поставяне на взрив. Три от дупките могат да се видят преди „правия” тунел - при отбивката за рафтинг-базата. Покрай нея, следвайки завоя на р. Струма е минавал и старият път, преди да бъде пробит тунелът. Второто място, където е трябвало да бъде поставен взрив и прекъснат международният път, е преди гара „Яворов”. До самия асфалтов път са пробити два отвора, които са свързани. Пригодените за взривяване на скалите отвори се наричат „щолни”. Отворите, заредени с експлозив от сапьори и взривени, биха срутили скалите, за да затворят пътя за танкове и друга военна техника. Щолните са хоризонтални отвори, а „шур”-ът - вертикален. В дефилето на няколко места има пробити и от двата вида. Има хора, които твърдят, че на места по урвите на дефилето, има заредени и необезвредени заряди с експлозив, но това е по-скоро в областта на легендите, а не на фактите. На няколко места над Е-79 има разположени и бункери, за да се обстрелва вражеската бойна техника и жива сила.
На няколко места над Е-79 има разположени и бункери, за да се обстрелва вражеската бойна техника и жива сила. Такъв бункер има над жп-тунела на отсрещния бряг на река Струма срещу „кривия” тунел. Кресненското дефиле е и сеизмична зона, то е епицентър на труса от 7.8 степен по скалата на Рихтер от 4 април 1904 година. През дългото 12 км дефиле се преминава с автомобил между 10 и 15 минути, в зависимост от интензивността на трафика. Така че не си струва да бързате толкова. А най-добре минете по отбивката покрай „кривия” тунел и спрете. Застанете върху скалата на Додев гьол, за да видите как бушува река Струма подобно на пералня. Под вира е пукнатината, в която след труса през 1904 година, се изливали в продължение на 2-3 дни водите на реката. И в която са потънали без следа два леки автомобила. Или минете по люлеещото се дъсчено мостче до отсрещния жп-тунел и линия. Върху самия тунел цъфтят есен кактусите. Кресненското дефиле е и сеизмична зона, то е епицентър на труса от 7.8 степен по скалата на Рихтер от 4 април 1904 година.
А на върбата до мостчето една учителка е оставила табела-послание как с децата от класа събрали край реката 20 чувала с отпадъци. Е, един се сецнал, а друг издрал. Но важното е, че край реката все още се намират и хора. /БГНЕС
