Край на безидейната предизборна кампания, отново без лидерски дебати
Днес, 9 юли, официално приключва предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот, насрочен за 11 юли. В събота е ден за размисъл.
Партиите и коалициите, регистрирани за изборите, имаха един месец да убедят гласоподавателите във важността на своите послания и да спечелят тяхната подкрепа. И през тази предизборна кампания, както и при предишната през март, не се състоя нито един дебат между лидерите на водещите политически формации.
На изборите ще се явят общо 23 партии и коалиции. За първи път в историята изборите у нас ще се проведат изцяло на машини, съгласно последните промени в Изборния кодекс, реализирани в краткия живот на предходното 45-то Народно събрание. Изключение от правилото ще правят само секциите с под 300 избиратели, гласуването с подвижна урна, както и секциите, разкрити в болници, специализирани институции и плавателни съдове. Там остава традиционната хартиена бюлетина. И понеже това решение беше взето от 45-ото Народно събрание само за няколко дни, по-голямата част от предизборната кампания премина в разисквания и решаване на проблемите по доставяне на машини за гласуване, колко, откъде и как, тъй като те трябваше да се доставят и за гласуването в чужбина. През последния месец ЦИК се занимаваше почти изцяло с това да прави демонстрации на машинното гласуване и да решава с кого да сключи договор за доставка на машини.
И по времето на тази предизборна кампания политическите партии се редуваха да дават пресконференции една подир друга, захванали се за различни теми и проблеми, като всяка една отговаряше подобаващо на нападките, отправени от другите. Голяма част от политиците отново предпочетоха да правят посланията си през социалните мрежи.
Според социолозите в новия парламент се очаква да влязат 6 или 7 партии.
През 2001 и 2009 г. политическите взривове, наречени НДСВ и ГЕРБ, пометоха партийната система тогава. Тези две партии спечелиха съответно 2 и 1,7 милиона гласа. „Има такъв народ“ със своите над 550 хиляди гласа на техния фон изглежда като видимо по-малък взрив.
Това заяви за БГНЕС политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.
„Трифонов и неговата партия бяха привидяни като инструмента, който може да свали ГЕРБ от власт. Огромната част от неговата подкрепа идва на базата на наказателен, протестен вот срещу предишното управление, т.е. става дума не за позитивен дневен ред, а за отрицание на настоящото статукво“, каза политологът.
Той отбеляза, че през последните 6 месеца Трифонов е правил всичко възможно, за да се позиционира като играч, който е срещу статуквото, срещу всички и благодарение на това спечели огромна подкрепа.
„Поражението, което претърпя БСП беше породено от факта, че целият вот, който искаше да гласува срещу ГЕРБ не припозна левицата, а припозна Трифонов. Социалистическата партия беше припозната като част от статуквото“, каза Ганев.
Така кампанията на пълно отрицание на настоящото статукво и на малко говорене донесе политически успех на Трифонов. Според Ганев, позитивен дневен ред може да се появи месеци след изборите, когато се изчерпи сегашния сюжет с изчегъртването.
„През 2001 и 2009 г. политическите взривове наречени НДСВ и ГЕРБ пометоха партийната система тогава. НДСВ и Симеон Сакскобургготски помете двуполюсния модел и установи многополюсна партийна система. След това ГЕРБ помете тази многополюсна система и установи система с ясен един доминиращ полюс“, заяви политологът.
Взривовете като числа изглеждат по следния начин: 2 милиона души през 2001 г. и 1,7 милиона през 2009 г.
„В момента не наблюдаваме подобен взрив. Трифонов получи над 550 хиляди гласа на изборите на 4 април, сега може да достигне до 600-700 хиляди гласа. Това ще бъде видимо по-малък взрив“, добави той.
Ганев коментира и позицията на Трифонов в следващото управление.
„Следващото управление, което ще се създаде след 11 юли ще стъпи на една сравнително по-малка основа, рекордно малка парламентарна група на основната управляваща партия - „Има такъв народ“. Рекордът се държи досега от Сергей Станишев - 82 депутати, когато създаде парламентарно мнозинство около себе си с тройната коалиция през 2005 г. Тези около 70 депутати на „Има такъв народ“, които очакваме ще създават редица предизвикателства за управлението и неговата парламентарна основа. Вероятно, те ще съставят кабинет около парламентарната им група и около ПГ на „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, като най-голямата партия ще бъде около 70 депутати. Това е съвсем различна политическа ситуация“, обясни политологът.
„Волята на българския народ през 2001 и 2009 г. беше много категорична: цялото статукво вън. Сакскобургготски и Борисов спечелиха почти пълно мнозинство тогава, единият имаше 120 депутати като най-вероятно му бяха откраднали няколко, а другият – 117“, добави той.
През 2021 г. партиите на така нареченото статукво – ГЕРБ, ДПС и БСП е по-вероятно да имат мнозинство.
Димитър Ганев е категоричен, че политиците, имащи голяма популярност в социалните мрежи имат и съществена електорална тежест на практика.
„И Борисов, и Трифонов имат реална тежест, разбира се. Относно Трифонов много хора казват, че той не прави кампания, но това е дълбоко погрешна теза. Не е вярно, прави кампания, просто тя е по-различна. Трифонов, през последните година-година и половина, откакто е обявил проекта си, работи целенасочено да се позиционира като най-силната алтернатива на цялото статукво. Той казва: „Аз съм срещу цялото статукво, срещу ГЕРБ, срещу БСП, срещу ДПС, няма да се коалирам с тях и прочее“. Неговата цел беше да се позиционира именно срещу статуквото. Представете си тогава ситуацията, ако той започне да прави традиционна кампания, както правят всички партии. Ами той щеше да бъде възприет като статукво, щом прави същото като всички останали. Тогава неговият образ на легитимен играч срещу статуквото, на негова алтернатива, фактически става много по-слаб“, смята той.
Според него дори слоганът на „Има такъв народ“, който гласи „Време е за друго“, подсказва точно за това.
„Общо взето трите партии – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и формацията около Мая Манолова, които ще бъдат ядрото на управлението, имат ясна спойка и тя се нарича анти-ГЕРБ. Ние ще предложим нещо различно от това, което беше, казват те. Електоратите и на трите партии, без всякакво съмнение, гласуват срещу настоящото статукво, просто избират различни алтернативи. В крайна сметка обаче имат общ фундамент, общ знаменател и той е „ние сме срещу ГЕРБ“, коментира още политологът.
За Димитър Ганев тази спойката ще работи при съставянето на следващия кабинет, без да се знае колко точно ще продължи, но ако партиите искат да останат по-дълго във властта, трябва да започнат да предлагат позитивен дневен ред. „Там вече идват проблемите, защото г-н Трифонов и неговата партия имат подчертана по-консервативна линия, а имат и патриотичен елемент. Имат позиции по неща като Истанбулската конвенции – една от малкото заявени. Докато другата голяма формация – „Демократична България“, е с подчертан либерален характер. Тя има съвсем друг дневен ред. Понеже всеки иска да си пази електората, а това са трудно съвместими политики, това може да започне да създава проблеми. Освен това всеки ще дърпа към себе си, за да покаже пред избирателите, че прави нещата, за които е избран. Ще бъде трудна тази спойка, няма да им е лесно. Трябва да имаме предвид също, че трудностите им се умножават по няколко, ако нямат мнозинство тези три партии. Те имаха 92-ма народни представители в предишното Народно събрание. Вероятно и трите ще имат ръст. Малък, голям – твърде близо сме до изборите, за да даваме прогнози. Дори да пораснат до 112 депутати, пак ще им трябва подкрепата на четвърти. Това започва да става много сложно като конфигурация“, каза още Димитър Ганев.
На въпроса защо бизнесменът Делян Пеевски изчезна от целия дебат, политологът отговори: „Той е санкциониран по закона „Магнитски“. Нали не очаквате да започне да се вихри по медиите, за мен това не е изненадващо. Ако се върнем назад година-година и половина, г-н Пеевски още тогава правеше ходове назад. Той се оттегли от свои активи, продаде ги. Не беше и кандидат за депутат на изборите през април. Общо взето законът „Магнитски“ слага последната точка на един процес, който беше започнат и като че ли сега завърши. Не мисля, че Делян Пеевски ще се върне като публичен фактор в българската политика“.
Няма нито едни избори, които да не са поднасяли изненада, понякога малка, понякога голяма. На последните избори това беше Трифонов, без всякакво съмнение. Не вярвам, че тези избори ще са първите без изненада, въпросът е дали ще е малка или голяма“, каза в заключение политологът. /БГНЕС