Коронавирусът и горещините: какво ще бъде лятото в Европа
Пандемията от коронавирус ни накара да забравим за глобалното затопляне, но с приближаването на лятото възниква въпросът дали Европа е заплашена от повторение на рекордно високите температури от предишни години. Според експертите, заплахата е скрита другаде, пише „Дойче веле“.
Топлина, безоблачно небе и цъфнали градини – началото на април в Германия и други части на Европа изглежда като картина, но ограниченията заради пандемията от коронавирус не ни дават възможност да се насладим изцяло на пролетта. И въпреки че сухото време е идеално за разходки, липсата на валежи в някои региони в продължение на седмица предизвиква безпокойство у фермерите. Сега, в периода на активен растеж, на растенията им е особено необходима влага. Евентуалните загуби от реколтата, заедно с коронавируса, е един от сериозните проблеми, с които Европа може да се сблъска през лятото.
Как германските метеоролози оценяват началото на годината?
Засега за времето се говори малко. Германските фермери изглежда са по-притеснени от липсата на сезонни работници, тъй като заради борбата с пандемията границите бяха затворени. Необходимостта от спешни мерки срещу разпространението на коронавируса остави на заден план всички други актуални новини, включително последиците от измененията на климата, за които се говореше по време на безпрецедентните по обем горски пожари в Австралия и Бразилия.
Затоплянето, обаче, не е изчезнало. „Средните температури през януари в Германия бяха по-високи, като продължава тенденцията от последните години. Няма никакъв намек за това, че глобалното затопляне се забавя или отслабва“, смята Андреас Бекер – сътрудник в германската метеорологична служба във Франкфурт на Майн.
„В началото на годината имаше два много сухи месеца – януари и март, а през февруари имаше обилни валежи“, разказва метеорологът. Нивото на водата по средното течение на Рейн – най-голямата река в Германия, рязко се повиши в началото на март и надвиши 6 метра. След спирането на дъждовете, то спадна под средногодишното ниво от 2,5 метра и продължава да намалява.
Според Бекер, пороите през февруари частично са компенсирали загубата на влага в почвата през последните две години – 2018 и 2019. Тогава лятото в Европа беше рекордно горещо с температури над 40 градуса. Бекер уточнява, че необходимият за растенията горен слой на почвата от 20 до 50 сантиметра се е възстановил по-добре, докато на дълбочина до 2 метра, която е важна за дърветата, все още има дефицит на влага. Заради липсата на валежи през март ситуацията отново се влошава.
В Германия са паднали едва 50 – 75 % от нормата на валежите, което според Бекер вече е на границата на засушаването.
Източна Европа страда от засушаване повече от другите
В Източна Европа, включително и източните части на Германия, положението е още по-зле, смята Андреас Маркс – сътрудник в Центъра за изследване проблемите на околната среда „Хелмхолц“ в Лайпциг.
През последните три години има сериозен дефицит на валежи в голяма част от Европа – Северна Германия, част от Полша, Русия, Беларус, Украйна и Румъния.
Това явление е съпроводено и от „необичайно високи температури“. Проблемът стана сериозен заради недостатъчните валежи от сняг през зимата, въпреки че липсата на силни студове може да изиграе положителна роля.
„Когато земята замръзне, цялата влага от валежите се оттича в реките, а в почвата на полето попада малка част“, обяснява Маркс. Благодарение на меката зима и дъждовете през февруари, почвата в Германия е успяла да се напои с влага.
Липсата на валежи в продължение на няколко седмици за Европа все още е в рамките на нормалното, смята експертът. Според него, необичайното през последните години е повишената устойчивост на времето, дължаща се на така наречения
Необичайно през последните години Маркс нарича повишената устойчивост на времето във връзка с така наречения „поток от въздушна струя“ (jet stream). Става въпрос за мощно въздушно течение на височина от около 10 300 метра от запад на изток, обяснява той.
Тъй като на Северния полюс глобалното затопляне се проявява по-силно, отколкото на екватора, тази въздушна струя се отклонява по-силно на север и на юг, което води до стабилно време в Европа за продължителен период. Това беше и причината за сушата в Германия през лятото на 2018 г.
Колко сухо ще бъде лято 2020?
На въпроса какво ще бъде времето през лятото, метеоролозите отговарят с нежелание – всяка прогноза за повече от 7-14 дни е ненадеждна. И Бекер, и Маркс отбелязват, че заради фактори като планини, морета и Атлантическия океан, времето в Европа е трудно предсказуемо, отколкото в заобиколената с вода Австралия.
Като цяло, и двамата са на мнение, че лятото ще бъде по-топло от обичайното. В Германия отклонението може да бъде в рамките на 0,5 до 1 градус. За Европа лятото вероятно ще донесе не само по-високи температури, но и повече суша от обикновено.
Що се отнася до рекордните летни температури, те вълнуват повече медиите, отколкото специалистите, смята Маркс.
Много по-важно е, че периодите на горещини, т.е. температури над 30 градуса, станаха по-продължителни почти в цял свят. Налице е 3-4 пъти увеличение на средните норми, което се отразява както на здравето на хората, така и на селското стопанство.
Може ли горещините да засилят ефекта от коронавируса?
Засега експертите нямат основание да смятат, че през тази година нещата ще бъдат по-различни. Това означава, че на европейците ще им се наложи да се борят с коронавируса в условия на продължителни горещини, които при нормални условия се понасят тежко от възрастните хора – а те са основната рискова група при разпространението на коронавируса.
Има и други негативни фактори. При горещини е по-трудно да се носи защитна маска на лицето. Освен това предизвиканите от засушаването горски пожари могат да доведат до силно задимяване, а това е допълнителен удар върху белите дробове на болни хора, засегнати от коронавирус.
На този фон прогнозата на Андреас Бекер звучи почти оптимистично – той е убеден, че заради климатичните особености и близостта на Атлантическия океан Европа не е заплашена от апокалиптични пожари като тези в Австралия. /БГНЕС снимка: BGVOICE