Корнелия Нинова: Държавата да защити хората от произвола на колекторски фирми

Решени сме да доведем Закона за колекторските фирми до край, заяви вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова във връзка със Закона за колекторските фирми

След тежките кризи, които настъпиха във вдигането на цените, хората са подложени на психологически, по наша информация на някои места и на физически, натиск за събиране на вземания. Целта на нашата среща днес е държавата да си влезе в ролята и да защити семействата и домакинствата от произвол на  колекторски фирми. Поисках от коалиционните партньори да задействаме клауза в коалиционното споразумение, която изисква свикване на експертен съвет за заготовка на законопроект. Има разбиране всяка от партиите в коалицията да излъчи свои представители, днес е нашата първа среща и започваме подготовка на ред и правила, по които да се събират тези вземания и да се сложи край на тормоза над хората.

В България към момента има регистрирани в БЕС 17 колекторски фирми. Оттам нататък обаче, как се събират вземания, на кого се възлагат те, какви са начините, с какви средства си служат тези хора, за да събират вземания, е неуредено. Затова ще предложим, вероятно, в Закона за защита на потребителите да се въведат правила и ред за събиране на тези вземания. Пак казвам - целта е държавата да защити хората от произвол в тези трудни за всички ни моменти.

Първо ще се видим с колегите, да ги обсъдим и тогава ще излезем общо като коалиция с предложение. Има политическа воля да се реши този въпрос.

Един от проблемите е, че няма уредена процедура за информираност, за да може длъжника да реагира. Има натоварване на вземането с допълнителни суми, някакви такси и лихви, които също не са педантично уредени в закона. На вниманието ни са всички тези проблеми. В Комисията за защита на потребителите, която е в ресор на Министерство на икономиката и индустрията, за което нося отговорност, постъпват ежедневно жалби. Ние сме длъжни и решени да реагираме и изобщо темата за потребителите ще стане една от приоритетните в работата на нашето министерство.

Например, да не се слагат публични обяви пред жилищата на хората, а да се търсят лично те, по определен начин - позвъняване по телефона, писмена покана, регламентиран начин, а не просто по никое време - вечер и късно идват някакви хора, не се легитимират кои са, започват да заплашват, започват да тормозят хората. Ще се направи ред, по който да бъдат уведомявани, да могат да реагират, да могат да обжалват по съдебен ред тези искания. Така го обобщаваме - ред и правила и пълен контрол върху това, което се случва.

Не очаквайте на първата среща да изработим закона. Закон не се пише “на коляно“, ако искаме да го направим професионално. Разбира се, че може веднага след първата среща да кажем до какви принципни съгласия сме стигнали, какъв обхват трябва да има този закон, какви принципни постановки, но оттам нататък има професионална работа.

Освен това, разбирайки, че днес ще правим тази среща, няколко от неправителствените организации, които се занимават с потребителската тема, пожелаха да се включат. Аз съм обявила вече преди седмица, че тези организации ги включваме активно в работата на министерството и на Комисията за защита на потребителите. Така че след като днес политически се разберем по рамката с коалиционните партньори, ще поканим и тези неправителствен иорганизации, които се занимават с потребителски теми да се включат, те са 7-8. Ще обявим какво разговаряме и с тях, така че ще бъде процес.

Решени сме този път да го доведем до край. Разбира се, очаквам да има отпор и си обяснявам предишното зацикляне на закона с такъв отпор и вероятно някой се е огънал. Бих предложила днес на колегите да поставим възможно максимално бърз срок, тъй като проблема е огромен, социален, има напрежение в цялата страна. Моето мнение е до края на февруари да мине.

Един от големите въпроси е, че длъжниците не знаят какво се случва и изведнъж ги изненадват събирачите на вземания. В първото споразумение по кредита да е записано изрично и длъжника да даде съгласие неговото вземане да бъде прехвърлено на втори, на трети лица. Когато той знае за това предварително и си е дал съгласието, то той може да очаква такава реакция, а не просто да бъде изненадан по никое време.

След това да се опитаме професионално да са законово уредени тези лихви, такси, проценти, да се регламентира, а не всеки свободно да товари свърх вземането на длъжника някакви си свои виждания за допълнително плащане. Например тези лихви или такси да покриват разходите, които са необходими за събирането на вземането, а не просто така безразборно някой решава, че на 5 лв. дължиш 500. На това също трябва да се сложи някаква регламентация.