Конституционният съд допусна за разглеждане по същество пет дела, свързани с парламентарните избори

Конституционният съд допусна за разглеждане по същество пет дела, всички с предмет оспорване на законността на произведените на 27 октомври избори за народни представители в 51-вото Народно събрание. Съдът обедини петте дела за общо разглеждане, информират от институцията.

По делата съдът допусна експертиза, която, като извърши преброяване на гласовете, подадени с хартиена бюлетина и с бюлетина от машинно гласуване в 1 777 избирателни секции, да установи броят на подадените действителни гласове по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на вписания в протокола на съответната секционна избирателна комисия.

Освен това експертизата трябва да установи броят на подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на информацията от паметта на специализираното устройство за гласуване.

Вещите лица трябва да отговорят и дали протоколите на секционните избирателни комисии, в които са посочени резултатите от гласуването с хартиените бюлетини и от машинното гласуване са съставени в съответствие с изискванията на текст от кодекса, според който ако при попълването на данните за установените резултати от изборите в протокола бъде допусната грешка, грешката се поправя, като сгрешеното се задрасква, а над него се вписват действителните данни.  

Друга задача е да установи дали в 442 избирателни секции броят на вписаните в протокола от изборите като недействителни бюлетини съответства на броят на наличните недействителни бюлетини, предадени на районните избирателни комисии от секционните избирателни комисии.

Срокът на експертизата е до 10 януари следващата година

Съдът задължи Централната избирателна комисия да осигури на експертизата изборните книжа на посочените секции.

Освен това ЦИК в двуседмичен срок следва да представи информация за причините, поради които избирателните секции, за които не е налице изключението от Изборния кодекс, не са осъществили видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден при преброяването на гласовете и съставянето на протокола, както и списък на избирателните секции, по отношение на които е приложимо изключението на чл. 57, ал. 1, т. 34 от Изборния кодекс;

Също така в триседмичен срок следва да представи информация за извършените след срока по чл. 89, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс промени в съставите на секционните избирателни комисии – общ брой на промените, разпределение по седмици, по чие предложение са направени (на члена на комисията, на политическа партия или коалиция, на друг субект), запазено ли е първоначалното съотношение на политическите партии и коалиции в секционната избирателна комисия по чл. 92, ал. 6 от Изборния кодекс, на какво фактическо/правно основание е направена промяната.

Определенията са приети единодушно с единадесет гласа.

Назначените експерти са Александър Андреев, Владимир Димитров, Владимир Пенев, Георги Бояджиев, Златогор Минчев, Ивилина Алексиева-Робинсън, Камен Иванов, Красимир Калинов, Маргарита Златарева, Мария Тодорова, Милен Петров, Милка Ламбева-Стефанова, Никола Янев, Николай Киров, Пенчо Маринов, Румяна Стоева-Сидерова, Светла Димитрова и  Стефка Стоева, става известно от едно от определенията по делото.

Първата жалба бе внесена от ИТН на 8 ноември. Александър Рашев, юрист от ИТН и избран за народен представител в 51-вото НС, каза, че ще искат касиране за 52 избирателни секции в страната, като основните нарушения, за които ще предоставят доказателства пред Касационния съд (КС), са надписване на резултати в протоколите от секционните избирателни комисии, пренасяне на гласове от една партия в графата на друга партия и липса на видеонаблюдение.

Същия ден жалба внесоха и от "Величие". Те искат пълно касиране на изборите с условие за алтернативност, включително възможност за частично касиране на вота от 27 октомври. Това обяви пред  журналисти Красимира Катинчарова, народен представител от 50-ото Народно събрание. Катинчарова обясни, че сред скандалните нарушения, които партията е установила, е подмяната в състава на избирателните комисии, въпреки изричната забрана на Централната избирателна комисия (ЦИК) и то в самия изборен ден. Във Варна, например има подмяна на цели секционни избирателни комисии в над 400 избирателни секции. По думите й в изборния ден частично или напълно е подменен съставът в 412 секции. Създали сме алгоритъм, който обхваща манипулациите с машинния вот, посочи Катинчарова и уточни, че от него става ясно на коя партия колко е придадено и колко е отнето с машинния вот.

На 14 ноември в КС бяха внесени още три жалби, подписани от съответно 65, 49 и 60 депутата. Коалиция „Продължаваме Промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) внесе в Конституционния съд (КС) искане за повторно преброяване и преизчисляване на резултатите от парламентарните избори на 27 октомври 2024 г. поради множество нарушения в над 3000 секции и искане на БОЕЦ за касиране на изборите. В искането на сдружение БОЕЦ се оспорва резултатът от изборите на 27 октомври и се иска да бъдат обявени "изцяло за незаконосъобразни изборите за народни представители в 51-вото Народно събрание". Под едно от исканията подписи сложиха и депутати от "Алианс за права и свободи" (АПС).

Под третата жалба от 14 ноември е подписите сложиха 60 депутати от 51-вото Народното събрание, сред които от "БСП-Обединена левица" и АПС.БТА