Концлагерът „Белене”: Ден за поклонение на жертвите на комунистическия режим

Днес, 1 юни 2019 г., от 13 ч. на мястото на бившия „Втори обект” на концлагера „Белене” на остров Персин на река Дунав ще бъде открита церемонията на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим.

В традиционното събитие участие ще вземе председателят на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева, народни представители, евродепутати, кметът на гр. Белене Милен Дулев, бивши концлагеристи, наследници на репресирани от диктатурата на БКП, граждани от цялата страна.

Организатори на събитието за втора поредна година са фондация "Осторв Белене" и община Белене.

Сайтът desebg.com ще отрази събитието, а в аванс припомня някои важни факти за най-големия лагер за политически противници на комунистическото управление в  България:

• Концлагерът „Белене” е създаден с поверително постановление на Министерския съвет от 27 април 1949 г. Министър-председател по това време е Георги Димитров, който обаче се лекува в Москва, а правителството се ръководи от Васил Коларов;
• През юли 1949 г. от лагера „Богданов дол” край Перник са прехвърлени първите лагеристи на остров „Персин”, които започват изграждането на землянки и бараки в източната част на острова на място, което е наречено „Втори обект”;
• През есента на 1953 г. лагерът е закрит. Това е в резултат на смъртта на Сталин (март 1953 г.) и следвайки съветската политика, която отслабва политическите репресии и освобождава голям брой лагеристи в Гулаг;
• През ноември 1956 г., веднага след започналото Унгарско народно въстание, комунистическият режим в НРБ начело с Тодор Живков отново отваря лагера „Белене”. В него отново са въдворени без съд и присъди противници на режима като най-многобройни са бедните и средно заможни селяни, които по това време се съпротивляват срещу насилственото отнемане на земята;
• Женската част на концлагера „Белене” се е намирала на по-малкия остров Щурчето, в която са въдворени земеделки, анархистки, троцкистки и др.;
• През лятото на 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима резение за закриване на лагера, след като министър-председателя Антон Югов дава интервю през чуждестранни журналисти, в което заявява, че в България лагери не съществуват;
• През август-септември 1959 г. с част от лагерната администрация на „Белене” МВР-ДС създава нов секретен лагер – Трудовата група край Ловеч, за което тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков докладва устно пред Политбюро начело с Тодор Живков;
• От септември 1959 г. на мястото на концлагера „Белене” започва да функционира затвор, в който от страната са прехвърлени редица политически затворници;
• Някои лагеристи от „Белене”, предимно земеделци, са задържани без присъди в затвора „Белене” до 1960 г., когато са освободени, след като са „приобщени” и принудени да декларират, че няма да предприемат действия срещу комунистическата власт;
• От есента на 1959 г. до края на 1961 г. труповете на убитите в лагера „Слънчев бряг” край Ловеч са заравяни на остров Предела, намиращ се на югоизток от основния остров Персин;
• През 1985 г. концлагерът „Белене” отново е отворен, като в него са изолирани без съд и присъди малко над 500 турци, съпротивляващи се срещу насилственото преименуване, което комунистическият режим начело с Тодор Живков предприема. Някои от лагеристите остават в „Белене” до средата на 1987 г.;
• След 10 ноември 1989 г. комунистическият режим се опитва да прикрие следите си за престъпленията в „Белене”: От архива на Министерския съвет изчезва оригинала за създаването на лагера, но години по-късно журналистът Христо Христов открива дубликат от решението в архива на ДС. Комунистическият режим не запазва и архива на лагерната администрация;
• В най-подробното изследване, посветено на лагера – книгата на Борислав Скочев „Концлагерът „Белене” авторът установява, че най-малко 15 000 души са преминали през това зловещо място;
• Първото посещение на остров Персин се извършва от бивши лагеристи в края на месец април 1990 г.;
• Първото поклонение на „Втори обект” се извършва в началото на юни 1990 г. и се превръща в заключителен митинг на опозицията от СДС преди първите свободни избори на 10 юни същата година;
• Десетки са мемоарите на бивши лагеристи, в които те описват преживяното в „Белене”. Първата такава книга „Белене – островът на забравените” е издадена през 1983 г. в Белгия от бившия лагерист Недялко Гешев, който успява да избяга от лагера през 1956 г. През 1990 г. бившият дипломат Стефан Бочев издава в България своите мемоари „Белене – сказание за концлагерна България”;
• Множество документални филми са заснети за и на „Белене”. През 2017 г. в поредицата „Отворени досиетата” БНТ излъчва филм с последната жива лагеристка от „Белене” Цветана Джерманова;
• В края на 2017 г. фондациите „Остров Белене”, „Истина и памет” и Културен център „Евгений Босилков – Белене” създават пътуващата изложба „Свидетели: Памет за концлагера „Белене”, която се представя в страната и чужбина.
• През 2000 г. представители на БЗНС започват изграждането на паметник на "Втори обект", който остава и до днес незавършен;
• През януари 2017 г. Министерският съвет прехвърля земята на "Втори обект" на община Белене, за да може тя заедно с фондация "Остров Белене" да работи за изграждането на Мемориал на жертвите на комунистическия режим на мястото на бившия концлагер. Подготвен е идеен проект за мемориалния комплекс, за който обаче няма осигурено финансиране.desebg.com