Кокаинов запой, бракониерство, сексуален трафик: Кралските особи тревожат европейските лидери

Всички семейства имат проблеми - и кралските особи не правят изключение. 

Това беше посланието на норвежкия министър-председател Йонас Гахр Стрьоре миналата седмица, когато го попитаха за скандала, обхванал сина на норвежката престолонаследничка Мариус Борг Хьоби, който призна, че е нападнал приятелката си по време на “кокаинов запой”. 

„Норвежкото кралско семейство трябва да следва ясни правила, което се отнася и за доста други семейства в Норвегия“, каза министър-председателят. 

Въпреки това не всички семейства имат конституционно закрепена роля и живеят в разкошни дворци, финансирани от държавния бюджет. 

Макар че повечето европейски монархии са премахнати след Първата и Втората световна война, има 12, които успяват да се задържат, макар и след като са принудени да се откажат от по-голямата част от политическата си власт. 

Това са Дания, Норвегия, Швеция, Обединеното кралство, Испания, Нидерландия и Белгия, както и княжествата Андора, Лихтенщайн и Монако, Великото херцогство Люксембург и Ватикана - теократична абсолютна монархия. 

Има и кралски династии, които са изгубили трона си, но са запазили полулегитимна церемониална роля, като тези в Румъния и Черна гора, или поне известно обществено очарование, като в Гърция. 

Резултатът е, че и днес континентът е пълен с кралски особи, които често се ползват с огромно влияние и известност - и чиито лудории, когато се провалят, причиняват безкрайно много огорчения на техните правителства. 

През 2011 г. известният с непокорството си белгийски принц Лоран получи порицание от министър-председателя Ив Летерм, след като направи неразрешено пътуване до ДР Конго, а Летерм заплаши да отнеме надбавката на принца. 

В крайна сметка надбавката му беше намалена през 2018 г. от тогавашния белгийски министър-председател Шарл Мишел като наказание, след като принцът присъства на събитие на китайското посолство във военноморска униформа, без да получи разрешение от белгийското външно министерство. 

„Монархията винаги е била съпътствана от скандали“, казва Робърт Олдрич, почетен професор по европейска история в университета в Сидни. „Скандалите наистина могат да отслабят и дори да застрашат монархиите“, категоричен е той. 

Това се оказа вярно в случая с испанския крал Хуан Карлос I, който абдикира през 2014 г. и се отправи в изгнание след куп гафове, включително скандално сафари с любовницата си в Ботсвана, на което гордо позира за снимка с пушка до мъртъв слон, както и обвинения в корупционни финансови сделки. 

Поведението на бившия монарх предизвика политическа буря, а протестиращите излязоха по улиците с призиви за конституционна реформа. През 2020 г. министър-председателят Педро Санчес застана на страната на критиците на краля, като определи обвиненията срещу него като „обезпокоителни“ и „тревожни“. 

Това не е последният скандал, с който се сблъсква испанската монархия. По-късно най-малката дъщеря на краля, принцеса Кристина, е подведена под отговорност за укриване на данъци заедно със съпруга си и е лишена от титлата си. Когато обвиненията бяха обявени за първи път, тогавашният министър-председател Мариано Рахой защити принцесата, заявявайки, че тя е невинна. През 2017 г. тя беше оправдана. 

В Обединеното кралство облакът от позор около една скандална кралска особа затрупа няколко министър-председатели. 

Когато през 2011 г. принц Андрю за пръв път се сблъска с проверки заради приятелството си с осъдения за сексуално престъпление Джефри Епщайн, той работеше като търговски пратеник на британското правителство. Тогавашният премиер Дейвид Камерън беше принуден да се намеси в негова защита на фона на призивите за уволнението му - въпреки че след обществения натиск принц Андрю все пак се оттегли. 

След като години по-късно се появи повече информация за отношенията на принца с Епщайн, включително твърдения (които принц Андрю отдавна отрича), че е имал сексуален контакт с тийнейджърка, която твърди, че е била жертва на трафик от Епщайн и обкръжението му, тогавашният министър-председател Борис Джонсън беше принуден да се намеси. 

През 2020 г. Джонсън отрече правителството му да е било сезирано от американски прокурори, разследващи принца, и настоя, че обвиненията срещу принц Андрю в крайна сметка са въпрос на кралското семейство, а не на неговото правителство. А през 2022 г. неговото министерство на финансите отрече, че публични средства са били използвани при уреждането на спора между принц Андрю и предполагаемата жертва на сексуален трафик. 

Дотогава принцът до голяма степен беше изчезнал от обществения живот. „Кралските семейства имат тактика за свеждане до минимум на скандалите - тези, които са създали скандал, са изместени от светлината на прожекторите“, казва Олдрич. 

Румънското правителство прекара години в издирване на своя принц беглец из цяла Европа. Румънският принц Павел, внук на предпоследния крал на страната Карол II, беше осъден от румънските власти през 2020 г. за участие в заговор за незаконно отнемане на стари кралски земи, принадлежали на неговия прародител. 

Миналия месец румънските власти изпратиха делегация от официални лица в Малта, където принцът беше заловен и арестуван, за да настояват за екстрадирането му в Румъния. Миналата седмица обаче малтийският съд отказа да го предаде, позовавайки се на нехуманните условия в румънските затвори. Румънският министър на правосъдието Алина-Стефания Горгиу нарече решението „възмутително“. 

В Нидерландия „сравнително малко“ скандали са сполетели кралското семейство през последните 50 години, заяви Пол Бовенд, професор по конституционно право в университета „Радбуд“. 

Забележително изключение беше срещата на срещата на върха на Г-20 в Япония през 2019 г. между кралица Максима и престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, който беше изправен пред международно недоволство заради убийството от саудитски прислужници на журналиста Джамал Хашоги. 

„Нейната среща доведе до много критики в долната камара на парламента“, каза Бовенд. Докладчикът на ООН също упрекна кралицата, че не е повдигнала въпроса за убийството на Хашоги по време на срещата. 

Тогавашният министър-председател на Холандия Марк Рюте побърза да защити кралицата, като заяви, че Нидерландия вече е изразила по друг начин отвращението си за убийството на Хашоги . 

„Хората, които се занимават с връзки с обществеността, адвокатите и финансистите на кралските семейства могат да се борят със скандала. Така че в дългосрочен план династиите могат да бъдат забележително устойчиви“, каза Олдрич.