Йордан Иванов е един от тримата претенденти за председател на „Демократи за силна България“ - партията създадена и ръководена преди години от бившия премиер на държавата Иван Костов. Другите двама кандидати за шефското място на ДСБ са евродепутатът Радан Кънев и почти неизвестният извън рамките на своята партийна общност - пенсионираният учител Васил Василев, когото съпартийците му умалително наричат Васко. 

Тази събота, на 11 юли, на свой конгрес делегатите ще изберат своя нов партиен ръководител. Надявам се при този важен избор да не забравят мъдрите слова на един любим за десните навред политик Уинстън Чърчил през 20 в.: "Всички велики неща са прости, а някои от тях могат да бъдат изразени с една-единствена дума: свобода, справедливост, чест, дълг, милосърдие, надежда.”

Настоящият председател - юристът-генерал Атанас Атанасов преди дни отправи публично предложение той и Радан Кънев да излязат в политическа пенсия едновременно, вместо да се борят за председателския пост в ДСБ, с мотива че и двамата са вече "политически амортизирани и партията има нужда от ново лице". 

Часове след неговия призив обаче евродепутатът Радан Кънев обяви, че е помислил, размислил и ще продължи своята "състезателна" дейност за председателския пост. 

Като най-напорист обаче в това вътрешно-партийно състезание се изявява пловдивчанинът Йордан Иванов. От доста време той публично излага своите възгледи за развитието на партийната им структура, а снощи, във вторник вечерта Иванов представи концепцията си за следващия етап в развитието на партията и програмна рамка за развитието на България до 2030 г.. Това събитие лично уважи и Иван Костов заедно с други от учредителите на ДСБ, представители на академичната общност, експерти, общественици, членове и симпатизанти на партията.

"Концепцията „ДСБ - Етап 4“ очертава организационните приоритети пред партията през следващите години - укрепване на местните организации, изграждане на ново поколение политически лидери, по-широко участие на членовете във формирането на политиките и подготовка на ДСБ за следващия цикъл на местни и парламентарни избори.

Втората част на представянето беше посветена на програмна рамка за развитието на България до 2030 г., изградена около пет стратегически цели - благоденстваща, сигурна, правова и конкурентоспособна България като част от силна Европа. Документът поставя началото на по-широк процес по обновяване на идеологическите и програмните документи на ДСБ с участието на учредителите, експертите, органите и местните структури на партията", съобщи лично за медиите Иванов.

В изложението си Йордан Иванов очерта и основната разлика в разбирането си за развитието на ДСБ спрямо своя опонент Радан Кънев  в избора за председател. Според него една модерна дясна партия не се крепи на авторитета на своя лидер, а на силата на общностите, които изгражда. Той припомни, че ДСБ възниква през 2004 г. не като лидерски проект, а като гражданска инициатива, изградена чрез инициативни съвети и местни ядра в цялата страна.

„Днес живеем в общество на малките общности. Успешните партии вече не мобилизират тълпи, а свързват общности. Лидерите се сменят. Общностите остават. Ако ДСБ иска отново да бъде политическият авангард на демократичната общност, тя трябва да се върне там, откъдето започна - към хората, към местните общности и към доверието, което се изгражда отдолу нагоре“, заяви Йордан Иванов.
Една от идеите му е да създаде “ДСБ Лаборатория”, която да разработва политики и решения по важни теми.

В заключение Йордан Иванов подчерта, че задачата пред ДСБ през следващите години е не само да възстанови ролята си на политически авангард, но и да бъде в основата на изграждането на убедителна демократична алтернатива с перспектива за управление на България през 2030 г.

Стройната концепция на Йордан Иванов впечатли анализатори със своята яснота, конкретност и подреденост - все едно е писана със съдействието на експерт от Центъра за анализи и управление на рисковете, създаден и управляван от Иван Костов!

Досега другият претендент за председателството в дясната формация Радан Кънев представи своя прочит на бъдещето развитие на ДСБ и България само в "Tри страници за задачите пред ДСБ и гръбнака на екипа, който ще отговаря за тях, ако получа подкрепа от делегатите на 11 юли", публикувани в сайта на ДСБ./виж линка/.

Той обещава да представи своята визия за партийното строителство и бъдещето на държавата пред повече интересуващи се от това на 6 юни, идният понеделник.

Припомням, че юристът Радан Кънев вече бе председател на ДСБ от 2013 г. до 2017 г.. Като лидер на ДСБ той учреди през 2013 г. широката дясна коалиция „Реформаторски блок“, която бе коалиционен партньор на ГЕРБ във второто правителство на Бойко Борисов. Кънев изтегли ДСБ от коалицията, след като първо бе направен „исторически компромис“ с ДСБ за промени в конституцията, но след това текстовете бяха основно променени и тогавашният правосъден министър Христо Иванов подаде оставка. През 2017 година Кънев подаде оставка като лидер на ДСБ след неуспешно явяване на парламентарните избори. Тогава Христо Иванов вече бе основал партията си „Да, България“, но отказа коалиция на ДСБ.

За третия кандидат за поста в публичното пространство се знае най-малко - Васил Василев. Той е  един от основателите на движение “Диалог”, участвало в създаването на ДСБ.

Васил Василев е роден в Разград, в 1954 г. Завършил е и работи като учител.
Сега е пенсионер. Има една дъщеря и две внучета. Както вече споменах, участвал е в създаването на гражданско сдружение "Диалог", от което някога, някога потегли партия ДСБ. 

Любопитна подробност е, че в ДСБ има няколко партийни активисти с еднакво име, които лесносе бъркат, тъй като повечето от тях са сравнително неизвестни в публичното и обществено пространство.

Атанас Атанасов пое поста от Кънев през 2017 година и оттогава партията е неизменно в коалиция „Демократична България“ заедно с хората на Христо Иванов. Той бе преизбран през 2022 година.

Кой ще бъде избран за ръководител на бутиковата ДСБ и лице на партията, ще стане ясно в събота. Нему се пада нелеката задача да преведе структурата през дебрите на сложните политически времена, обрасли с плевели и бурени. И най-вече да балансира прекомерните "десни" политически амбиции с действителните възможности на партията и нейните представители в реално най-бедната държава в ЕС с установени най-големи неравенства. Важно е още ДСБ ясно да каже дали ще приеме предложението на партньорите си от "Да, България" да се обединят в единна структура, или ще запазят самостоятелност. Също така да разширят своето влияние и извън "жълтите павета в столицата" и още, и още... 

* P.S. Как беше създадена ДСБ?

Партията бе учредена на 30 май 2004 г. от народни представители, кметове и общински съветници, отделили се от СДС, начело с бившия председател на синята партия и премиер Иван Костов. Още в началото до Командира застанаха най-верните му хора от някогашното СДС, назовавани като "хардлайнери" на дясната политика. Сред тях се отличаваха Екатерина Михайлова, бивш председател на НС, някогашните министри Евгени Чачев, Евдокия Манева, Веселин Методиев и др.

До разцеплението на СДС се стига след загубата на местните избори през есента на 2003 г., когато групата около бившия премиер призовава тогавашния лидер на формацията Надежда Михайлова, после външен министър, да си подаде оставката. След отказа й да се оттегли от поста 29 от 51 депутати от парламентарната група на ОДС напускат и правят собствена в 39-ото Народно събрание. Тогава Иван Костов, който обособи ДСБ, се оттегли в мълчание и дълго време не продумаваше пред медиите.

****
Ще завърша отново с думи на Чърчил: „Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало.”

източник: Епицентър.бг, автор: Аделина Делийска