Кой може да стане служебен премиер след промените в Конституцията

Преговорите между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната” приключиха без успех. Номинираната за министър-председател Мария Габриел обяви, че се отказва от кандидатурата си. По Конституция държавният глава трябва да продължи с процедурата в търсене на вариант за редовен кабинет. Вторият мандат ще бъде връчен на ПП-ДБ, а третият - на партия по избор на президента. Ако формациите не успеят да се разберат, ще дойде ред на ново служебно правителство. А то ще се сформира по изцяло нова процедура, припомня NOVA.

Какво сочат промените в Конституцията на Република България.

За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Председателят на Народното събрание в оставка е Росен Желязков

Росен Желязков е председател на 49-ото Народното събрание, издигнат от ГЕРБ-СДС. От 2003 до 2009 г. е секретар на Столичната община. Част от този период съвпада с мандата на Бойко Борисов като кмет на София. След като лидерът на ГЕРБ става премиер през 2009 г., Желязков е назначен за главен секретар на Министерския съвет. На поста е до 2013 година. В периода 2018 - 2021 година е министър на транспорта и информационните технологии, бил е депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото и 48-ото Народно събрание.

Управител на Българска народна банка е Димитър Радев.

Димитър Радев е управител на Българската народна банка от 15 юли 2015 г. Тогава той беше издигнат от парламентарните групи на ГЕРБ и Реформаторския блок. Радев беше преизбран от 49-ото Народно събрание за втори шестгодишен мандат със 155 гласа „за” от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.

Подуправители на Българска народна банка са:

- Управление „Емисионно”
Андрей Гюров е подуправител, ръководител на управление „Емисионно”, и член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 49-ото Народно събрание на 26 юли 2023 г. с шестгодишен мандат.

- Управление „Банково”
Петър Чобанов e подуправител, ръководител на управление „Банково”, и член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 49-ото Народно събрание на 26 юли 2023 г. с шестгодишен мандат.

- Управление „Банков надзор”
Радослав Миленков e подуправител, ръководител на управление „Банков надзор”, и член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 44-ото Народно събрание на 22 март 2019 г. с шестгодишен мандат.

Председател на Сметната палата е Димитър Главчев. 

Избран за председател на Сметната палата на 28 юли 2023 г. от 49-то Народно събрание. Притежава над 30 години професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол и счетоводството. Повече от 20 от тях са в областта на независимия одит, включително ангажименти за договорени процедури по проекти, финансирани от ЕС. 

Народен представител и член на Комисията по бюджет и финанси от 41-то до 46-то Народно събрание. Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси и председател на Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор в 41-то Народно събрание. Председател на 44-то Народно събрание за периода 19.04.2017 – 17.11.2017 г. Заместник-председател на 43-то Народно събрание. Председател на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране в 41-то Народно събрание. Ръководител на делегациите на Интерпарламентарния съюз, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в 44-то Народно събрание.

Заместник-председатели на Сметната палата са: Горица Грънчарова - Кожарева и Тошко Тодоров

Омбудсман на Република България е проф. д-р Диана Ковачева.

В периода от 2011 до 2013 година тя е министър на правосъдието в първия кабинет на Бойко Борисов, след като заема мястото на Маргарита Попова, тогава издигната за кандидат за вицепрезидент. Омбудсманът Диана Ковачева бе избрана за новия български съдия в Съда по правата на човека в Страсбург и вероятно няма да е сред кандидатите за поста. 

Заместник-омбудсман е Елена Чернева-Маркова.

Президентът Румен Радев атакува в съда реда за назначаване на служебно правителство. В началото на март той коментира, че ако се стигне до назначаването на служебен премиер, ще отвори Конституцията, ще прочете възможностите и ще кара „по домовата книга”.

„Аз трябва да си харесам някого от хората, от тази стеснена опция, той трябва да избере министри отнякъде, ще видим как. Аз няма да съм този, който ги посочва, но трябва с моя подпис, под мой указ, формално и юридически да нося отговорност”, обясни тогава процедурата държавният глава.

Тогава президентът отбеляза, че в Конституцията има опция, ако съставът на Министерски съвет не му хареса, да не подпише указ. „Няма кой да ме принуди аз да подпиша указ. Тогава обаче се отива в хипотезата на една дълбока парламентарна и конституционна криза, от която никой няма интерес”, каза в началото на март Радев.