Кой е олигархът Валентин Златев?
Валентин Златев е роден през 1965 г. , точно на студентския празник 8 декември в родния град на Тодор Живков – Правец.
В далечната 1968 г., когато той е на три годинки, баща му Васил Златев става председател на Селския народен съвет, някогашен аналог на длъжността кмет. След обявяването на Правец за град той продължава да го ръководи, но вече като председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. До 1989 г. той е несменяем управник на родното място на Бай Тошо. Да си начело на Правец в годините на соца означава, че се ползваш с доверието на първия човек в държавата. Да разполагаш с това доверие 22 години означава нещо повече от обикновена вярност – това е като да си част от семейството, макар и без родински връзки. Което може да е чудесен фундамент за доходоносен бизнес, както ще видим по- нататък.
През бунтовната 1990 година потисканите 22 години факти за управлението на Васил Златев и за кариерата на сина му Валентин започват да излизат наяве. За да не бъдем упрекнати в пристрастрия или субективизъм, ще цитираме един документ, създаден от намиращата се на власт БКП в годините на развития социализъм, който се занимава с далаверите на доверения живковист и кмет на Правец.
Документът се казва „Доклад на работна група на Областния комитет на БКП – София” и е написан „по повод промените в ОбК на БКП и ОбНС – Правец и появилите се коментари сред населението”. Няма как да се съмняваме ,че другарите са спестили доста неща на видния кмет, но и това, което са се осмелили да напишат е достатъчно, за да се види откъде тръгва кариерата на Валентин Златев и кой стои зад неговите успехи в учението и труда. Оказва се, че имотното състояние на семейство Златеви през 1989 година ,макар и доста над средните тогава стандарти, не е нищо особено. Васил Златев притежава апартамент в Ботевград, но го прехвърля съобразително на децата си през 1988 година, строи къща в Правец, като изпълнител е подчиненото му предприятие БКС –Правец на място, предоставено му от кооперацията в града или както тогава се нарича АПК. Разбира се, Златеви не са се охарчили много, защото са платили по 50 стотинки на квадрат за земята или около 400 лева, а за къщата са дали 23 450 лева. Притежават и лека кола Лада 1500, но и апартамент в София, получен от Софийския общински съвет през 1980 година. Другарите от партията са разгледали и въпроса за обяда по време на сватбата на дъщерята на Васил Златев, тъй като в Правец се говорело, че той е минал за сметка на общината. Кокошкарската история се изяснява, защото Златев показва фактура за платени 685 лева и твърди, че много от продуктите и питиетата сам е донесъл, за да му излезе по-евтино.
Синът на правешкия кмет Валентин Златев е израснал в условията на номенклатурните привилегии и добре се е възползвал от предоставените му възможности. Ето и историята на неговото образование, така позната от биографиите и на други видни бизнесмени след 1990 година. Завършва елитната Първа английска гимназия в София, където по онова време преобладават децата на висшата номенклатура на БКП и по-известните и близки до нея общественици. По същата логика му е уредено и място в другата, запазена за номенклатурните чада военна част – Школата за запасни офицери в Плевен. Но казармения режим май не му допада, защото само след година е уволнен по „здравословни причини”. Заключението за това е на Военно-медицинския институт в София. Валентин не губи време и въпреки здравословните си проблеми се впуска да прави кариера. За целта веднага му е осигурено щатно място в комсолоския комитет на Правец, където също много бързо е приет и за партиен член. Това става преди да навърши 19 години и е своеобразен паспорт за отварянето и на други, много тежки и обикновено заключени за средностатистическите българи по онова време врати.
Така през 1985 година, преди да навърши 20 години, златното чедо на правешкия кмет става студент в икономическия институт в София, известен тогава като ВИИ „Карл Маркс”. Младият партиец е приет в специалност „Счетоводство и финанси” – най-масовата по онова време специалност. Но както и в армията, Валентин Златев няма намерение да стане обикновен счетоводител и да служи до пенсия в някакво соцпредприятие. Затова влиза в действие бащата – само два месеца след началото на неговата първа студентска година с положителна резолюция на тогавашния министър на просветата Александър Фол той е прехвърлен в далеч по-престижната специалност „Политическа икономия”. Но и това не е достатъчно за амбициозния млад партиец и след няколко месеца идва нов негов скок – заместник-министър на просветата му разрешава да замине на обучение в Москва. Как за няколко месеца разбраха какъв талант се крие в душата и ума на Вальо Златев шефовете на родната просвета през 1986 година, остава загадка. За да му е по-лесно в столицата на СССР, на Златев му осигуряват пълна държавна издръжка и квартира в сградата на търговското представителство на България. Разбира се, в Москва той си избира елитния университет, подготвящ кадри за международни отношения – иначе казано, за дипломати и търговски представители в задграничните мисии.
Кариерата на Валентин Златев стъпва на здраво, тъй като в Московския държавен университет и то в тази специалност, са също такива като него деца на висши партийни кадри, общественици и приближени до властта. Както казва поетът – тук той попаднал на хора и станал човек. В случая със Златев тази роля изиграва Вадим Алекперов, негов състудент и след 1990 година един от големите руски босове в енергетиката. Започва голямото трупане на капитали и превръщането на наследника на правешкия клан в един от най-богатите и могъщи хора в България. Няма никакви данни защо младият български комунист, роден в родното място на Тодор Живков, е предпочетен и остава в разпадащия се СССР след като се дипломира. Очевидно е забелязан от хора с власт, предвидили, че ще бъде много полезен след няколко години. Така идва 1999 година, в периода на Иван Костовата експресна приватизация, проведена безцеремонно и с очевидни ползи за придобиващите държавна собственост. “ЛУКойл петрол”, дъщерно дружество на “ЛУКойл Европа”, купува 58% от капитала на Нефтохим. Цената на сделката по договор е 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално ще влязат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика остават в разпореждане на “ЛУКойл” по специална доверителна сметка. Тя ще се употребява за покриване на скрити задължения на рафинерията към държавата и на загуби от междинния период (т.е. по време на приватизационната процедура). Тези 20 милиона така и не стана ясно къде отиват в крайна сметка, а опитите на медии да стигнат до истината свършваха в Агенцията за следприватизационен контрол, където се позоваваха на „тайни клаузи, окито могат да бъдат огласени само с изричното съгласие на купувача”. Вероятно това е и началния капитал, с който Валентин Златев стъпва у нас и започва своята дейност като представител на „ЛУКойл”. Като щедър човек, Иван Костов се разпорежда и държавата отписва /тоест подарява/ 160 милиона долара стар дълг към НОИ, към митниците и към служителите на компанията. Така руснаците придобиват много изгодно единствената рафинерия тогава на Балканите.
От онова време са и съобщенията на американския посланик до Белия дом, в които се казва: „Руската петролна компания се очаква да бъде най-големият корпоративен данъкоплатец в България . Нейният шеф в страната Валентин Златев контролира износът на руски петрол за България. Българските операции на Лукойл , чрез Златев , са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организираната престъпност.” Доколко са прави американците, не е ясно. Но че Валентин Златев започва да трупа пари след тази сакрална за държавната собственост в България 1999 година, е повече от ясно.
Милиони се изливат в хотели, коли, яхти, под благия поглед на всички правителства от началото на този век та досега. Най-скъпата сватба, най-влиятелна личност, мистър Икономика 2004, най-големият инвеститор във ВЕИ централи – това е само част от бизнес-отличията и признанията, получени от шефа на „ЛУКойл България”. Неговото име изплува в над 30 различни юридически лица, регистрирани у нас. Ако човек си направи труда и потърси с кого е свързан Златев в тях, ще излязат интересни факти. Така например в пенсионно-осигурителното дружество „ЛУКойл Гарант” са освен близката му сътрудничка и дясна ръка Диана Дамянова, бивша профсъюзна шефка в КНСБ, още и бившата банкерка номер едно на вече позабравената банка „Биохим” Анна Събева, Елен Георгиев, също бивш висш служител на същата банка, както и изпълнителен директор ан „Интернешънъл Асет Банк” и бивш ръководител на Банковата консолидационна компания от периода на приватизация на банките. Присъства и Химимпорт, дружеството на варненската групировка ТИМ.
Пряка е и връзката на Златев с Румен Овчаров, който преди няколко месеца бе назначен за представител на държавата в надзорния съвет на рафинерията в Бургас. Това назначение бе определено от управляващите сега като „полезно и съгласувано” с премиера Орешарски. Добрите връзки на Златев с управляващите в България обаче не са само с настоящото правителство. Той беше един от най-близките съветници на предишния премиер Бойко Борисов. За това свидетелства и част от грама на посолството на САЩ, изтекла по Уйкилийкс: „Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов, който ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда “танто-за-танто”, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.”
Още нещо, което добавя важен щрих към портрета на наследника на правешкия клан и което до някаква степен хвърля светлина и върху задкулисието в България. Валентин Златев е основател и управител на едно сдружение с нестопанска цел – Инициатива „Глобална България”. Тук заедно с него управители са хората, които дърпат конците на последните пет български правителства, макар формално учредяването да е през 2002 година. Вижте тази компания – Красимир Гергов, Цветелина Бориславова, Венелина Гочева, Красен Станчев, Иван Кръстев, Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Валентин Златев. Тесните връзки на този екип с Бойко Борисов не подлежат на съмнение, но тук ясно личи и връзката с Иван Костов, със Симеон Сакскобурготски и с част от формиращите обществено мнение експерти и медийни шефове, както и с фондацията на Сорос. Това е ясна схема за влияние в политиката и икономиката на страната, в която са оплетени пари, банки, медии и икономисти. Точно тези хора до голяма степен взимат решенията в страната ,независимо кой е на власт, коя партия има мнозинство в парламента и дали сме или не сме членове на ЕС. Тези хора или поне част от тях стоят и зад Типинг пойнт и „спонтанните” протести в последните три-четири месеца.
Накрая и нещо за богатството на семейство Златеви. Започнахме този материал с натрупаното от бащата, нека видим какво постигна синът.
За целта трябва да погледнем кипърската офшорна фирма “Агриуей холдингс”.
Въпросната офшорка е юридическият собственик на целия бизнес на особено нашумялата от години у нас фамилия Златеви. “Агриуей” притежава 99,98% от българската фирма “Агрохолд”, чийто шеф и собственик на останалите 0,02% е Васил Златев Петков – баща на шефа на “ЛУКойл” Валентин Златев. Фирмите на “Агрохолд“ са „Тера тур сервиз” ЕООД, ОС “Агробилд” АД, “Агроинженеринг 90” ЕООД, “Университетски недвижими имоти Правец” АД (в управата е Румен Гунински, чийто син бе отвлечен), “СБР Св. Влас Слънчев бряг” АД, “Агрокар” ЕООД, “Хорнит” ООД, “Езтур” АД (и тук управител е бил Гунински) – все компании, за които се смята, че де факто принадлежат на Валентин Златев. Личният му бизнес се оценява на около 100 милиона лева , но някои източници твърдят, че достига половин милиард. Това са данни от няколко години, но по времето на правителството на ГЕРБ вероятно нещата са се развили още по-добре за Златев. Веригата му хотели „Хелиос” дори бе определена от някои медии като новия приятелски кръг, който дърпа конците при Борисов. В последно време олигархът Златев се свързва и с проекта АБВ на Георги Първанов. Едва ли някой притежава истински доказателства за такава връзка, но пък България е известна с това, че в крайна смека повечето слухове се оказват верни./frognews.bg