Кои са най-големите рискове за здравето в жегите?

Дехидратацията и топлинният удар са двете най-често срещани и опасни състояния при високи температури на околната среда, които са с висок риск за здравето.

Организмът бързо изпада в дехидратация, както при здравословни проблеми, като диария, повръщане и висока телесна температура, така и при по-високи температури на околната среда, които натоварват терморегулацията на организма и го обезводняват. Особено склонни към дехидратация и чувствителни на топло време са децата и възрастните над 60 години.

Дори и при нормални условия организмът губи вода за поддържането на жизнените си функции. Вода отделяме чрез потта, урината, изпражненията и сълзите. Балансът се поддържа чрез приема на вода, течности и по-сочни храни. Когато загубата на водно съдържание е по-голяма заради екстремните условия, вътрешни или външни, се изпада в състояние на дехидратация. Освен вода при дехидратация се нарушава електролитрият баланс, което се дължи на недостиг на жизненонеобходими соли, включващи натрий, калий, калциев бикарбонат и фосфат.

Приемът на медикаменти също може да доведе до дехидратиране на организма. Това особено важи при употреба на диуретици, които ускоряват отделянето на течности от организма, при което електролитният баланс се влошава рязко.
 

1. Как да разберем, че организмът е дехидратиран?

Когато организмът е дехидратиран, се наблюдава по-рядко уриниране и отделяне на по-малко количество урина. Цветът й обикновено е по-тъмен. Той би следвало да е по-светъл от този на обикновената лимонада. Това е един добър признак, по който можем да се ориентираме дали приемаме достатъчно вода и да регулираме водното съдържание съзнателно.

Сухата кожа и пресъхването на устата също са показател за дехидратиране. Следват чувството за умора, чувствителност към светлина, замаяност, световъртеж, затруднено дишане и ускорена сърдечна честотата.

Изпитването на жажда само по себе си е признак за воден дисбаланс – организмът сигнализира за намаляване на телесните течности и необходимостта от постъпления, които да компенсират отделените.

 

 

 

Съществени признаци за дехидратиране на организма при децата са:

Пресъхнала уста и език, сухи пелени в продължение на 3 часа, липса на сълзи при плач, хлътнали очи, бузи, корем, висока температура, силна раздразнителност, физиологична чувствителна. При натиск на кожата на бебето не се забелязва потъване.

 

 

 

Дехидратираният организъм е особено склонен на претопляне, независимо дали заради фактори на околната среда или физическа дейност.

 

 

2. Как да се избегне дехидратирането на организма?

Дехидратирането на организма може да се избегне като се спазват тривиалните съвети, основен от които е да се приема достатъчно течности, повече през топло време и усилена физическа дейност.

Активното движение под директните слънчеви лъчи изисква постоянен прием на глътки вода, като е препоръчително работните занятия и тези за забавление да се извършват сутрин или вечер, когато е хладно и по възможност на сянка.

Добре е да се приемат и течности, които да поддържат електролитния баланс. Такъв ефект могат да имат натуралните сокове, леко посоленият айрян, тараторът. За спортуващите, както и при признаци на дехидратация приемът на енергийна, но не газирана, напитка, може да възстанови водно-електролитния баланс.

Да се осигури солеви разтвор за детето за лятната почивка също не е излишна мярка. Така при признаци на претопляне, тя може да се даде навреме.

Възрастните над 50 години следва винаги да носят вода със себе си и да отпиват независимо дали смятат или не, че имат нужда, тъй като при тях е възможно да не се отчетат сигналите за жажда.
 

3. Терапия при дехидратация

При силна дехидратация на организма се предприема терапия в лечебно заведение, която включва интравенозно вливане на течности и соли. Това състояние не бива да се допуска в следствие на горещините или физическа дейност при здрави хора, а състоянието на хора със заболявания да се изпуска от контрол при отправени препоръки от медицинските лица.
 

4. Топлинен удар

Топлинният удар се получава в резултат на продължително и прекомерно излагане на високи температури. Организмът нормализира собствената си температура при неблагоприятно горещи условия на околната среда чрез потоотделянето. При обстоятелства на екстремно високи температури на околната среда, висока влажност и физическа дейност на слънце, системата за терморегулация на организма се натоварва. Тогава температурата на тялото може да достигне до опасни за живота нива.
 

Рискът от топлинен удар е по-висок при възрастните, децата, приемащите медикаменти и работещите навън.

 

5. Признаци на топлинен удар

Съществен признак за топлинен удар е, когато спре потооделянето, което означава, че организмът е изпаднал в състояние да не може да регулира температурата си. Това състояние изисква спешна медицинска помощ, то е животозастрашаващо.

Други признаци на топлинния удар са: главоболие, замаяност, световъртеж, дезориентация, нервна възбуда, отпуснатост, умора, суха и гореща кожа, висока температура, припадък, учестен сърдечен ритъм, халюциниране.

6. Терапия при топлинен удар:

Изисква се спешна медицинска помощ. Докато се чака медицинският екип, на пострадалия може да се помогне като:

се пренесе на хладно място, постави се да лежи на пода, като краката се повдигнат леко,
отстрани се облеклото,
се започне обтриване на тялото с кърпа напоена с хладка вода, за да се стимулира отделянето на пот,
подмишниците и при хълбоците се сложи лед.

 

 

7. Предпазните мерки

Заради високия риск за живота при топлинен удар, усилията следва да са насочени предимно към мерките за предотвратяването му. Затова е необходимо:

Да се приемат много течности, особено при излизане навън в жегите. Препоръчително е да се избягват чаят, кафето, газираните безалкохолни, алкохолът, тъй като консумацията им води до дехидратация. Вода и евентуално премерено количество енергийни напитки са добрият избор.
Добре е лицето и тялото да се пръскват често с вода.
Препоръчително е да се носят широки, тънки и леки дрехи в светли цветове.
Излизането или други дейности навън следва да се предвидят рано сутрин и вечер, когато е хладно.
В най-горещите и влажни дни по-добре е да се стои на закрито, в помещения с добра вентилация.
При хронично заболяване, особено сърдечно-съдово, диабет, затлъстяване, е необходима консултация с лекуващия лекар за мерките, които следва да се предприемат индивидуално предвид горещините.