Кои са най-древните традиции, свързани с настъпването на Нова година

Настъпването на Нова година по традиция се отбелязва с колоритни тържества по цял свят. Обичаите, свързани с този празник, са изключително разнообразни. Някои от тях са сравнително нови, докато други имат изненадващо богата история. Знаете ли какво представляват Акиту и Уепет Ренпет? Каква е връзката между месец януари и римското божество Янус? И кога жителите на Китай започнали да празнуват настъпването на Лунната Нова година? Отговорите на тези въпроси може да научите в следващите редове: 

Акиту

Когато първото новолуние след пролетното равноденствие (на 21 или 22 март) приключело, жителите на Вавилон отбелязвали прераждането на природата с няколкодневен фестивал, носещ името Акиту. Най-ранните сведения за този празник датират от 2000 г. пр. н. е. По време на тържествата се провеждали пищни паради и били извършвани ритуали, символизиращи победата на доброто над силите на хаоса. Вавилонците вярвали, че по този начин светът се пречиствал, а с настъпването на пролетта започвала и новата година. 

Един от най-любопитните аспекти на Акиту бил свързан със своеобразно ритуално унижение, на което се подлагал всеки владетел на Вавилон. Традицията повелявала той да застане пред статуя на бог Мардук и да се закълне, че управлява справедливо и с чест. След това, стоящият до него жрец му удрял шамар и започвал да му дърпа ушите, надявайки се, че ще успее да го разплаче. Царските сълзи имали важно символично значение – те се възприемали за знак, че Мардук е доволен и дава одобрението си управлението на владетеля да продължи. По тази причина повечето историци са на мнение, че Акиту бил използван от царете като инструмент за потвърждаването на божествената им власт над народа на Вавилон. 

Янус

Според обичаите в Древен Рим, настъпването на Нова година първоначално било свързано с пролетното равноденствие. Това, обаче, постепенно се променило и тържествата били „изместени“ за началото на януари. За древните римляни този месец бил от специално значение. Самото му име е пряко свързано с двуликия бог Янус, който гледа едновременно назад, към старото и напред, към новото. Той бил почитан като покровител на всяко ново начинание. Смятало се, че отварял и затварял всички врати. Янус също така бил пазител на земеделците, а храмът му в римския форум оставал отворен по време на война в очакване на завръщането на заминалите войници. 

На 1 януари древните римляни правели жертвоприношения и окичвали вратите си с лаврови венци. Смятало се, че този ден може да предопредели какви ще бъдат следващите 12 месеца. Много хора се събирали със своите семейства и приятели и си разменяли малки подаръци. Известният поет Овидий пише, че поне малка част от празничния ден задължително преминавала в работа. Причината е, че древните римляни считали безделието за лоша поличба, която може да нанесе непоправими щети на настъпващата нова година. 

In Ancient Egypt, the New Year celebration was called Wepet Renpet.

'Wepet Renpet' directly translates to 'the opener of the year.' Unlike the New Year's holiday we know, which happens on January 1st every year, Wepet Renpet was different from year to year. It took place during… pic.twitter.com/FU93ajTRmM

— North Weezy (@north0070) December 17, 2023

Уепет Ренпет

Още от най-дълбока древност за хората, живеещи по бреговете на Нил, разливането на реката било събитие от изключителна важност. Наводненията носели плодородни наноси, които били от огромно значение за земеделците в района. Прииждането на водите на Нил започвало около лятното слънцестоене на 22 юни, което на свой ред съвпадало с хелиакалния изгрев на Сириус – сезонно астрономическо явление, при което звездата става видима след 70-дневно „отсъствие“. Според римския писател Цензорин, древните египтяни отбелязвали настъпването на новата година именно тогава. Те организирали фестивал, известен с името Уепет Ренпет, което означава „започване на годината“. Празненствата били съпътствани от религиозни обреди, символизиращи новия живот и прераждането. 

Подобно на много хора в наши дни, древните египтяни използвали тържествата като повод да се напият. Съществуват сведения, че по време на управлението на Хатшепсут (1479 – 1458 г. пр. н. е.) се провеждал т. нар. „Фестивал на пиянството“. Той бил свързан с мита за богинята на войната и разрушението Сехмет, която планирала да избие цялото човечеството, но богът на Слънцето Ра осуетил плановете ѝ, като я напил. В чест на това събитие, древните египтяни се отдавали на няколкодневни празненства, изпълнени с песни, танци и, разбира се, консумирането на значителни количества бира. 

Лунната Нова година

Една от най-древните традиции, почитана и днес, е посрещането на Лунната Нова година. Смята се, че отбелязването на този празник започнало преди повече от три хилядолетия в Китай, по време на династията Шан. Според едно от най-известните предания, свързани с него, някога живяло кръвожадно създание, наречено Ниан (на китайски тази дума означава „година“). То нападало селата, намиращи се около леговището му, в деня, в който се отбелязвала Нова година. За да изплашат звяра, жителите им започнали да украсяват домовете си с червени хартиени фенери, да вдигат силен шум и да горят бамбукови пръчки. Усилията им се увенчали с успех, а Ниан спрял да ги напада. 

Празненствата по случай настъпването на Лунната Нова година продължават 15 дни и са съсредоточени върху дома и семейството. Хората почистват и украсяват къщите си, за да прогонят лошия късмет, а някои погасяват всичките си дългове, за да започнат новата година „на чисто“. След изобретяването на барута, през X в. китайците започнали да отбелязват празника със зрелищни фойерверки – още една традиция, съхранила се до днес. Лунната Нова година започва през януари или февруари и се свързва с едно от 12-те зодиакални животни: плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и свиня.