Когато Сталин и Хитлер бяха съюзници
Днес, 23 август 2016 г., се навършват 77 години от подписването на Договора за ненападение между нацистка Германия и СССР през 1939 г., известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Документът е подписан в Москва от народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов и министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп. На подписването присъства съветския лидер Йосиф Сталин.
Секретният протокол между Сталин и Хитлер за преразпределение на зони на влияние в Европа
Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени зони на политическо и териториално преразпределение, като на практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война, чието началото е поставено с нахлуването в Полша през септември същата година.
На днешния ден Европа почита паметта на жертвите на тоталитарните режими. За седми пореден път той ще бъде отбелязан и в България, като в София обществените организации на пострадалите от комунистическото насилие организират Национален възпоменателен сбор от 11 ч. пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК.
Предложението за честване паметта на жертвите на тоталитарните режими
За първи път предложението 23 август да се чества като Ден на жертвите на тоталитарните режими – националсоциализма, фашизма и комунизма – е направено през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, когато е приета т. нар. Пражка декларация.
В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
През септември 2008 г. Европейският парламент прие декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.
В декларацията се посочва, че Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.
Членовете на Европейския парламент подчертават, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.
Отбелязване на Деня в България
На 18 септември 2008 г. 40-то българско Народно събрание гласува решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП.
На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание приема решение, с което обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.
Европейската комисия за Деня на жертвите на тоталитарните режими
„На 23 август 1939 г. нацистка Германия и Съветският съюз подписаха пакта „Молотов-Рибентроп“. С него се поставя началото на един от най-мрачните периоди от съвременната история на нашия континент, довел до депортирането, изтезанията и убийството на десетки милиони хора — жертви на тоталитарните режими. Въпреки че краят на Втората световна война отбеляза поражението на нацисткия режим, много държави от Централна и Източна Европа продължиха да страдат под други тоталитарни режими”, се казва в съобщение на Европейската комисия, разпространено в понеделник, 22 август 2016 г. от името на първия заместник-председател Тимерманс, комисар Йоурова и комисар Наврачич.
„Утре [днес], 77 години след подписването на Пакта, ще отдадем почит на всички жертви на тоталитарните и авторитарните режими, оставили дълбока следа върху части от Европа през 20-и век. Общоевропейският ден за възпоменаниe на жертвите на тоталитарните и авторитарните режими поддържа жив спомена за жертвите и им отдава почит. Това честване ни помага също да си припомним поуките, извлечени от тази мрачна глава от европейската история”, се посочва още в изявлението.
„За щастие, днешното младо поколение европейци не познава живота в един тоталитарен или авторитарен режим. Ние обаче не бива никога да приемаме свободите си за даденост. Ето защо съхраняването на историческата памет и ангажираността ни с демокрацията, основните права и върховенството на закона остават все така важни. Паметта за историята на Европа следва да захранва решимостта ни да защитаваме нашите общи ценности и принципи”, заключава Европейската комисия.
Днес, по повод на тазгодишното честване, Тибор Наврачич, комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, ще участва във възпоменателна програма и министерска конференция, организирани в Братислава от словашкото председателство на Съвета на Европейския съюз.