Кметът на община Разлог инж. Кр. Герчев: Проектът за депото в с.Баня е най-проверяваният в ЕС, няма причина да не го осъществим

Инж. Красимир Герчев e кмет на община Разлог от 2009 година. По образование е магистър инженер. Завършва
Висшия минногеоложки институт - София, специалност "Подземен добив и разработване на полезни изкопаеми". Специализира геотехнологии. Има специализации в областта на бизнес предприемачеството и интернет маркетинга. Семеен е. Има едно дете.
Преди да бъде избран за кмет, 9 години е изпълнителен директор на Местна агенция за икономическо развитие - Разлог. Бил е началник-отдел "Митнически режими и процедури" в Агенция "Митници" - Благоевград, главен експерт "Посреднически услуги по заетостта” в дирекция "Бюро по труда" - Разлог и началник участък ОГПЕД "Струма" в Организация за геоложки изследвания "Струма" - Симитли.

- Г- н Герчев, един от най-важните проекти за община Разлог - "Изграждане на регионална система на управление на отпадъците", се оказа и най-проблемният. Той беше атакуван многократно в съда от страна на сдружение "Баненска буна" и след доста голямо забавяне предстои първа копка, кога предвиждате да стане това и имате ли все още притеснения относно реализирането му?

- Най-вероятно първата копка ще бъде през април. Пет години след като бъде построен обектът и отчетен, ние имаме задължение за мониторинг, така че за всеки един проект има притеснение, включително и за този. Там, където има европейско финансиране в договора, който се подписва, ние имаме ангажименти. Относно атаките от страна на сдружение "Баненска буна". Ние поддържаме непрекъсната кореспонденция с МОСВ и това трябва много ясно да се знае. Община Разлог не е тръгнала да прави проект за депо, защото тя сама е решила. Затова нещата са взаимни с министерството. Когато има две страни и се спори, естествено е да има и притеснения. Но тези спорове се решават в съда. Тези нападки, които бяха отправени към съдебната система, аз не ги приемам. Ако ние бяхме загубили делата, естествено, че щяхме да се съобразим с решенията. След като съдът е постановил, това е демократичният начин, цивилизованият начин да се решават въпросите. Естествено при една такава ситуация една от страните винаги ще бъде неудовлетворена. Имаме 26 съдебни дела. Минали сме през съдебни процедури, което за мен като кмет и за администрацията е добре, защото през всичките години на спорове, на искания на информация, на сигнализиране на институциите, този е може би най-проверяваният проект в Европейския съюз на всякакво ниво. Той мина през три правителства и не може да се говори, че е лансиран от дадена политическа сила. Проектът е минал през Джевдет Чакъров, Нона Караджова, служебния министър Михайлова, кой ли не го проверява. Шест месеца беше спрян, именно заради това. Имаше два доклада, включително и до европейската комисия, които отговарят за околната среда. Точно затова, за мен като кмет, е добре, че този проект е бил проверяван. Затова не съм съгласен с обвиненията, че община Разлог е решила да си прави нещо едва ли не защото й се иска и има някакво отношение към жителите на село Баня. Имаме отношение да, но най-добро отношение. С работата, която сме показали като администрация, смятам, че работим именно в посока превръщането на Баня в един наистина сериозен туристически център.

- Ако проектът отново бъде спрян и не бъде реализиран, как ще се отрази това върху общината и какви ще бъдат последствията?
- Много пъти съм го казвал и затова, когато тези хора използват медийното пространство да реализират някакви скрити намерения, нека дават категоричната яснота какво ще стане. Този въпрос умишлено не се коментира. Жителите на община Разлог и на всички общини, включително и жителите на село Баня трябва да знаят какво ни очаква, ако ние не реализираме този проект, а не само да се говори в едната посока. Това, което ни очаква: най-напред ще изгубим европейското финансиране. 12,5 млн. лв. с ДДС за изграждане на съответните съоръжения. Другият въпрос е, че общините, които не са реагирали и направили предприятия за управление на отпадъци, съобразно изискванията търпят парични санкции, които се изразяват в лв./тон. В момента община Разлог плаща 28 лв./т поради факта, че имаме проект за регионално депо. Ако нямахме проект, трябваше да бъдат 56 лв./т. Ако говорим в цифри, тази година трябваше да платим около 500 хил. лв. на година, сега ще платим около 260-300 хил. лв., т.е. тези пари идват от всички нас и ние ги плащаме като наказателна мярка, тъй като не е реализиран обектът.

- Това означава ли, че увеличението на данъците миналата година се дължи на забавянето на проекта?
- Да, миналата година имахме корекции, защото тази такса върви нагоре. Ако имахме депо, нямаше да ги плащаме тези пари. Тази година данъците ще се задържат, но ако проектът не се реализира, тази сума ще расте. Догодина ще стане още по-голяма и ще стигне около 80лв./тон, ако депото не бъде изградено. Не спираме обаче дотук. Депото, което в момента ползваме, това е сметището на нашата община. То се самозапалва и отпадните води текат директно в тази река, която така усилено се коментира, че ще бъде замърсена, но никой не прави коментар за това. Лично съм видял, затова смея да твърдя, че ние в момента имаме екологичен проблем. Тези отпадъци трябва да отидат някъде. Имал съм разговор с колегите от Гоце Делчев, там не могат да приемат отпадъците, защото мястото е малко и не позволява. В Благоевград, Симитли, Сандански, също няма къде. Най-близкото депо е Пловдив, но за да стигне дотам, ние пак трябва да инвестираме в събирателна площадка с площадка за компостиране, която по предварителни разчети ще бъде на стойност над 2 млн. лв. Ако Пловдив приеме отпадъците, каква ще бъде таксата и колко ще трябва да плащаме, за да бъдат депонирани отпадъците там? Проблемът е изключително сериозен и тежък. Ние много лесно можем да се откажем от депото, но трябва да знаем какво ни очаква. Тези сметки ще ги плащаме ние, жителите на община Разлог и другите три общини. Така че когато се дискутират публично тези неща, трябва да се знае какво ни очаква. Част от хората могат да си позволят да плащат високи такси, но какво става с хората, които нямат тази възможност, пенсионерите с 200 лв. пенсии, които живеят с 200 лв.?

- Какво ще стане с данъците след реализацията на депото - ще се запазят ли, ще паднат ли, или ще се увеличат?
- Това увеличение, за което говорим, няма да се случи. Въпросът е дискусионен. Ние ще направим анализ. Като се направи анализ, ние ще видим как ще заработи системата. Сега имаме финансово-икономически анализ, но трябва да подготвим и средства за други клетки, защото проектът в момента предвижда две клетки и трябва да събираме средства за развитие на предприятието като цяло. Това, на което се надяваме, е да можем да запазим нещата поне на този етап. Естествено, ако има възможност за намаление, ние ще сме първите, които ще го инициираме. Парите за сметосъбиране, сметоизвозване и чистота по закон отиват в това нещо и ние трябва да ги инвестираме точно там. Стремежът ни не е да налагаме финансов натиск на жителите на общината. Най-важното е да се реши екологичният въпрос, с който в момента имаме проблем.

- Обществеността не е запозната с това какво точно се предвижда по проект. Ще бъде ли съобразено новото депо с всички европейски изисквания и директиви?
- Ако не е съобразено, строежът изобщо няма да стартира, няма да бъде издадено разрешително за строеж и няма да бъде съгласувано от МОСВ. Именно в това е смисълът на този проект - да се избегнат екологични замърсявания и всички разпилявания на отпадъци и всички самозапалвания и димове, които се образуват в момента. Това е основната идея на националната програма за управление на отпадъците, приета през 2003 година. Тя е съобразена с всички наредби СОЗ, които ни налага ЕС като изисквания и ние трябва да се съобразяваме с тях.

- Какво всъщност ще представлява депото, каква е неговата технология?
- Предвижда се депото да се изгради на етапи. На първи етап ще се изгради една клетка за депониране на отпадъците и клетка за земни маси за запръстяване. Ще се изгради и приемна зона, където ще има портален монитор за превозните средства, за детектиране на радиоактивност, т.е. няма да се позволи вътре да постъпят радиоактивни отпадъци. Предвидена е и инсталация за измиване на гумите на камионите - автомивка, маслоуловител, както и площадка за компостиране, в която всички зелени отпадъци ще се компостират, ще се създава компост, т.е. заместител на хумуса, който ще се използва за бъдещата рекултивация на клетките. В приемната зона или КПП съответно трябва да се инсталира модерен кантар, защото идеята на законодателството е да се върви в плащане на количество, за да бъде справедливо разпределено облагането. Ние трябва да знаем какви количества влизат, защото имаме изискванията, че във времето трябва поне 50% от постъпващите отпадъци да бъдат рециклирани, т.е. много по-малко отпадъци трябва да постъпват в тези клетки. Предвиден е и зелен пояс, който ние задължително трябва да изградим. Жителите на Баня и преминаващите за Долно Драглище, Горно Драглище и Добърско хора няма да виждат депото. Предвидено е изграждане и на пречиствателна станция за отпадни води, за да може подпочвените води да бъдат улавяни, пречистени и чак тогава пуснати в прилежащата река. Ще има и инсталация за улавяне на газ, който се отделя от отпадъците. На първата фаза той е направен да се изгаря в атмосферата. На последващи етапи е предвидена площадка за сепарационна инсталация. Тази сепарационна инсталация, след като се фиксира къде ще бъде, трябва да се направи проект и да се изгради. Тя не е включена в този проект, но има програми, по които можем да кандидатстваме за намаляването на отпадъците. Естествено ние ще търсим и всякакви други възможности извън този проект за още по-сериозно оползотворяване на отпадъците, така че, както съм виждал в другите страни, отпадъците да се оползотворяват максимално, т.е. много малко отпадъци, само тези, които не могат да бъдат преработени, да бъдат оставени на депониране.

- Другият въпрос, който притеснява местното население, е този с утвърждаване на СОЗ, които все още не са утвърдени. Може ли да се каже, че това е нарушение?
- Още през 2009 година ние сме отправили официално питане към Басейнова дирекция, на което имаме отговор от изпълнителния директор, а именно, че имотите, определени за депо, не попадат в границите на СОЗ за питейно-битово водоснабдяване. По отношение на кореспонденцията, която имаме с Басейнова дирекция, нямаме притеснение по отношение на СОЗ. Въпросът с тях беше предмет и на съдебен спор.

- Последните упреци към общината са, че по време на разяснителната кампания не е засегнат въпросът за това, че в депото се предвижда място за временно съхранение на гуми, контейнери за материали втора употреба и контейнери за опасни отпадъци с площ от 5000 кв.м. Предвижда ли се наистина такова място?
- Всички общини имаме ангажимент да направим общински събирателен център за отпадъци от домакинството, т.е. по закон сме длъжни да осигурим място за жителите на общината, където да могат да изхвърлят вещи от домакинството - перални, печки, гуми и т.н. На първата идейна фаза такова място наистина беше заложено, но в работния проект то не е заложено, не е предвидено място за него и той няма да бъде изграден тук. В момента обмисляме два варианта - или ще го изградим в Разлог в урбанизираната територия, или ще сключим договор с една от местните фирми за изкупуване на метали, която вече е направила постъпки за изграждане на такава площадка. Така че центърът няма да бъде изграден на територията на депото. Той се води площадка за опасни отпадъци, но всъщност в него ще се складират само предмети от домакинствата.

- Въпросът със здравето на хората е може би най-обсъжданият от жителите на Баня. Можете ли да дадете гаранция, че депото няма да оказва вредно въздействие върху хората и ОС. Имало ли е разговори със специалисти по този въпрос, тъй като в ОВОС-а е записано да се извършва профилактика на здравния риск на населението на Баня.
- Още тогава, когато беше подаден сигналът за тези притеснения, аз имах среща с екипа, който е правил ОВОС. Изисках от тях да ми бъде разяснено как са правени изследванията и именно този риск за здравето на хората. Ако съществува дори малка вероятност за това, аз ще бъда първият човек, който ще работи в обратна посока. Това, което беше представено като хронология, като документация и това, което е правено, не би следвало да имаме притеснения относно здравето на хората. В момента имам притеснение, защото ние имаме една много сериозна язва. Водите си отиват директно в река Драглишка, която всъщност е обект на коментари, и за чието замърсяване се говори. Всички проучвания, които са направени, отговарят на всички норми на българското законодателство. Проблемът тук не е екологичен. По-скоро ми прилича на диалозите със зелените, които са против плана за управление на парк “Пирин”. Това, което е констатирано от специалистите, отговаря на всички норми на българското законодателство.

- На база на какъв критерий е избрано именно това място?
- Първото място, което е предложено от Общинска администрация, е хвостохранилището в с. Елешница и има документи за това, които услужливо никой не ги показва от т. нар. опоненти, защото трябва да се очерни администрацията, че община Разлог едва ли не нарочно е решила да има отношение към с. Баня. От моя гледна точка действително там като разположение, като територия е много удачен обект, но РИОСВ и специално МОСВ отхвърля този вариант, тъй като там е реализиран друг проект, който е за премахване на вредите от уранодобива. Точно поради тази причина и на основание, че там има вложени европейски средства, министерството отхвърля варианта за реализиране на проекта за депото там. Другото предложение беше за сега действащото, но и този вариант също беше отхвърлен. Причините са първо, че мястото е малко като площ и не отговаря на изискванията, и второ, че това е съществуващо депо, където са трупани отпадъци с години, технологията е сбъркана, т.е. пълненето е започнато отгоре надолу, а не отдолу нагоре. Правени са многократно комисии, за да се избере най-подходящото място, което да отговаря на всички критерии. То е съобразявано с това дали има достатъчно общинска земя, дали има лесен достъп дотам и т.н. Мястото не е избрано нарочно от община Разлог, както се насажда на местното население. Мястото в Баня е предложено като последен вариант .

- Какъв е определеният маршрут за сметоизвозните коли, ще се спазва ли той? Кой ще извършва контролът?
- Маршрутът е определен по околовръстните пътища и освен колите, които ще обслужват село Баня, както и досега, няма и не трябва да минават коли от другите общини. Ако си позволят такова нещо, ще бъдат жестоко санкционирани. Имаме право дори да забраняваме достъп до депото, ако не спазват изискванията. Санкциите са много сериозни и в никакъв случай няма да се позволи да се минава през маршрути, които не са утвърдени и описани в споразумението. В границите на селото няма да бъдат допуснати сметоизвозни коли, превозващи отпадъци от другите населени места. Това ще се следи изключително строго и без никакви компромиси. Политиката е хубаво нещо, въпросът е когато става за прагматичност и за решаване на въпроса, трябва да се помисли в съвсем друга посока. Пак казвам, лично аз имам чувството, че умишлено се саботира този проект. Ако ние не решим въпроса с отпадъците в региона, какъв туризъм ще правим. В цял свят има депа. Основната битка, която аз съм водил и което е основната ми идея занапред, е колкото може повече отпадъци да бъдат оползотворени. Виждал съм много добри примери. Ние продължаваме да следим нещата и ще търсим вариант за внедряване на ефикасна модерна технология. Говорим за биологично разграждане на отпадъци, получаване на хумус газ-метан. Но в момента ситуацията е такава. Източник в. Струма.