Климатичните изменения убиват българския розов домат

Розовият домат, отгледан за първи път в българското село Куртово Конаре преди повече от 125 години, губи битката със смъртоносен враг – миниращия молец - и фермерите изчерпват оръжията си за борба с него, се казва в анализ на "Евроактив".

Гъсеницата Tuta absoluta, която може да унищожи 100% от реколтата от розов домат, се появява за първи път в България преди няколко години. Това се дължи на "не особено строгия фитосанитарен контрол при нерегламентиран внос на земеделска продукция", казва пред Евроактив Десислава Димитрова, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (БАН).

Като координатор на Slow Food за България - сдружение с нестопанска цел за опазване на традиционното, хранителното и културното многообразие - тя обясни, че Куртово Конаре е историческо място за българското земеделие, тъй като там са отгледани първите розови домати.

Животът на местната общност от десетилетия е трайно свързан със зеленчукопроизводството. Преди повече от 10 години читалището поставя началото на фестивал на чушките и доматите, който продължава и до днес. Сега фермерите от Куртово Конаре са в мрежата на Slow Food, тъй като в района се съхраняват и отглеждат някои местни плодове и зеленчуци.

Розовият домат от Куртово Конаре има много тънка кожица, което затруднява транспортирането му, но предимството му е, че е много траен - може да издържи повече от 10 дни, без да изгние, и запазва вкуса си.

Усилията за търговско популяризиране на местна култура като розовия домат първоначално са успешни.

"Интересът към него започна да расте - защото е по-вкусен, защото е продукт с история и идентичност. Хората започнаха да идват и да търсят точно този розов домат, разпознават го на пазара, засетите площи започнаха да се увеличават, той излезе от двора и започна да се превръща в стока", казва Димитрова.

Климатът вече е проблем

Променящият се климат обаче оказва влияние върху усилията на общността да отглежда културата. Затоплянето на температурите означава, че все по-голям брой ларви на миниращия молец са в състояние да преживеят зимата, което води до постоянно нарастване на популацията на молците, които се хранят с доматите, в Куртово Конаре. Освен това през последните години валежите в региона достигат своя връх през юни, което е нетипично за района. В резултат на това влагата и топлината предизвикват развитието на гъбични патогени.

"След юнските дъждове следват засушавания, което означава и много поливане, а отглеждането става много трудоемко", казва пред Евроактив фермерката Емилия Шушарова от Куртово Конаре и обяснява, че "все по-трудно и отчаяно е да се запази автентичният розов домат, който не е толкова устойчив на климатичните промени и вредителите".

Понастоящем няма безопасни и ефективни пестициди за производството на розови домати. Вследствие на това културата бързо се превръща в нежизнеспособна възможност за земеделските производители.

Държавна подкрепа

Българският държавен фонд "Земеделие" подпомага земеделските стопани, като финансира разходите им за мерки срещу миниращия молец. За 2022 г. бюджетът на програмата е 256 000 евро и от нея могат да се възползват земеделски стопани с оранжерии с площ над 1000 кв. м. Целите на България за намаляване на употребата на химически пестициди са най-ниските възможни за страните от ЕС - 35%, или 51% за по-опасните химикали. Малко вероятно е обаче тези цели да бъдат постигнати до 2030 г., предупреди заместник-директорът на Българската агенция по храните Оля Караджова на форум в Пловдив.

Усилията за използване на интегрирано управление на вредителите (ИУВ) - стратегия, базирана на екосистемата, която се фокусира върху управлението на вредителите чрез комбинация от техники, прилагани в йерархичен ред, за да се сведе до минимум използването на химически продукти за растителна защита, също изпитват затруднения. На практика това означава, че химическите пестициди трябва да се използват само в краен случай, ако всички други усилия се провалят.

В България няма нито един регистриран земеделски производител, който да извършва интегрирано производство на растения и растителни продукти, има само регистрирани консултанти.

Караджова смята, че реорганизацията на производството в съответствие с практиките на ИУВ ще бъде трудна, тъй като "фирмите, които продават пестициди, са основните консултанти на земеделските производители, а същият е случаят и с фирмите, които продават биоагенти".

Всички разработени досега технологии и иновации са за приложение в интензивното производство, а по отношение на прилагането на по-екологични технологии научните разработки са частични и не са систематични, обясни тя.

В момента в България са регистрирани само шест нискорискови продукта за растителна защита - фунгициди, съобщиха за Евроактив от министерството на земеделието на страната.

Списъкът на биологичните агенти е актуализиран миналата година и включва 69, одобрени за употреба при различни култури. /БГНЕС