Климатичният преход започва от училище: как ученици от Кюстендил мислят за отпадъците
22 Декември 2025 | 11:51
0 коментара
Общество
Кюстендил
Управлението на отпадъците се превръща във все по-ключов обществен въпрос за градовете в Европейския съюз. Освен инфраструктурен и екологичен проблем, той все по-често се разглежда и като въпрос на образование, култура и активно гражданско участие. В редица европейски държави работата с млади хора по теми като рециклиране, кръгова икономика и устойчиво потребление вече е системно заложена в образователните политики. В България подобни практически формати все още са по-скоро изключение, особено извън големите градове.
Именно този дефицит стои във фокуса на ученически климатичен хакатон, който се проведе на 19 декември в Кюстендил в рамките на Европейския климатичен пакт – инициатива на Европейската комисия, насочена към ангажиране на гражданите и местните общности с климатичния преход.
Събитието беше организирано от Клийнтех България, национален координатор на Европейския климатичен пакт за България, и се състоя в Младежкия център в Кюстендил. В хакатона се включиха ученици от пет училища в града – спортно училище „Васил Левски“, езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, основно училище „Св. Кирил и Методий“, природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“ и Шесто ОУ „Св. Паисий Хилендарски“.
Участниците работиха по конкретен казус, формулиран под мотото:
„Кюстендил – град на устойчивите решения“, с фокус върху това как младите хора могат да допринесат за по-ефективно управление на отпадъците и насърчаване на устойчиви практики в своята общност.
В рамките на интензивната работа ученическите екипи разработваха идеи за инициативи, кампании и решения, насочени към мотивиране на ученици и младежи да рециклират, улесняване на разделното събиране в училищна среда, използване на дигитални и игрови елементи, както и включване на по-широката общност чрез граждански и онлайн активности. По време на хакатона с ученическите екипи работи и Вихрен Митев – посланик на Европейския климатичен пакт и създател на Фондация „МанЕко“, който беше в ролята на ментор и подпомагаше участниците в разработването на техните идеи.
„Управлението на отпадъците е тема, която изисква не само технологии и регулации, но и активното участие на хората. Работата с млади хора е ключова, защото именно те формират бъдещите навици и модели на поведение“, коментира Марияна Хамънова, изпълнителен директор на Клийнтех България. „Като национален координатор на Европейския климатичен пакт нашата цел е да създаваме възможности европейските политики да достигат до местните общности и да даваме на младите хора реална роля в климатичния преход.“
Форматът на хакатона поставя учениците в активна позиция – не като слушатели, а като участници, които анализират проблеми и търсят решения за своя град. Това позволява климатичните теми да бъдат разглеждани не абстрактно, а в пряка връзка с ежедневието и местния контекст.
Инициативата в Кюстендил е част от поредица ученически климатични хакатони, реализирани в рамките на Европейския климатичен пакт в България. След проведеното по-рано събитие в Панагюрище, хакатонът в Кюстендил продължава усилията за ангажиране на млади хора извън столицата и за превръщане на европейските климатични цели в реални местни действия.
Подобни формати показват, че устойчивите решения започват от образованието и активното участие на младите хора – и че всеки град, независимо от своя размер, може да бъде част от по-голямата европейска картина на климатичния преход.
Именно този дефицит стои във фокуса на ученически климатичен хакатон, който се проведе на 19 декември в Кюстендил в рамките на Европейския климатичен пакт – инициатива на Европейската комисия, насочена към ангажиране на гражданите и местните общности с климатичния преход.
Събитието беше организирано от Клийнтех България, национален координатор на Европейския климатичен пакт за България, и се състоя в Младежкия център в Кюстендил. В хакатона се включиха ученици от пет училища в града – спортно училище „Васил Левски“, езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, основно училище „Св. Кирил и Методий“, природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“ и Шесто ОУ „Св. Паисий Хилендарски“.
Участниците работиха по конкретен казус, формулиран под мотото:
„Кюстендил – град на устойчивите решения“, с фокус върху това как младите хора могат да допринесат за по-ефективно управление на отпадъците и насърчаване на устойчиви практики в своята общност.
В рамките на интензивната работа ученическите екипи разработваха идеи за инициативи, кампании и решения, насочени към мотивиране на ученици и младежи да рециклират, улесняване на разделното събиране в училищна среда, използване на дигитални и игрови елементи, както и включване на по-широката общност чрез граждански и онлайн активности. По време на хакатона с ученическите екипи работи и Вихрен Митев – посланик на Европейския климатичен пакт и създател на Фондация „МанЕко“, който беше в ролята на ментор и подпомагаше участниците в разработването на техните идеи.
„Управлението на отпадъците е тема, която изисква не само технологии и регулации, но и активното участие на хората. Работата с млади хора е ключова, защото именно те формират бъдещите навици и модели на поведение“, коментира Марияна Хамънова, изпълнителен директор на Клийнтех България. „Като национален координатор на Европейския климатичен пакт нашата цел е да създаваме възможности европейските политики да достигат до местните общности и да даваме на младите хора реална роля в климатичния преход.“
Форматът на хакатона поставя учениците в активна позиция – не като слушатели, а като участници, които анализират проблеми и търсят решения за своя град. Това позволява климатичните теми да бъдат разглеждани не абстрактно, а в пряка връзка с ежедневието и местния контекст.
Инициативата в Кюстендил е част от поредица ученически климатични хакатони, реализирани в рамките на Европейския климатичен пакт в България. След проведеното по-рано събитие в Панагюрище, хакатонът в Кюстендил продължава усилията за ангажиране на млади хора извън столицата и за превръщане на европейските климатични цели в реални местни действия.
Подобни формати показват, че устойчивите решения започват от образованието и активното участие на младите хора – и че всеки град, независимо от своя размер, може да бъде част от по-голямата европейска картина на климатичния преход.
