Кюстендил губи лицето си. Градът, известен като „овощната градина на България“, бавно се превръща в соларен парк  с панели върху плодородна земя, пресъхващи водоизточници и хора, които казват, че никой не ги е попитал. Общинският съветник Цветомира Маринова, експертът Величка Величкова и жители от Коняво и Дворище алармират за сериозни проблеми с липса на цялостна екологична оценка, унищожен хумусен слой и институции, които според тях не си вършат работата. Докато проектът напредва, напрежението расте, а въпросът остава кой позволи „овощната градина на България“ да стане соларно поле?

Сериозно обществено напрежение се натрупва в Кюстендил заради изграждането на фотоволтаичната електроцентрала „Аратиден“, която обхваща земеделски земи в землищата на селата Коняво и Дворище.

Регионът, известен от десетилетия като „овощната градина на България“, според местни жители и експерти е изправен пред риск да се превърне в мащабна соларна зона за сметка на плодородната земя, което ще доведе и до сериозни пробеми на живущите в околността , както и на самата земя.

Темата събра десетки граждани  на открито събитие във Възрожденското училище в Кюстендил. Събитието бе открито от общинския съветник от „Възраждане“ Цветомира Маринова, която подчерта, че казусът е с висока обществена значимост и е обект на сигнали и недоволство от години.


Казусът около ФЕЦ „Аратиден“ вече излиза далеч извън рамките на един инвестиционен проект и се превръща в една от най-горещите теми в региона. Става дума за над 1100 декара застроена земя с планове за разширение до близо 2000 декара мащаб, който според местните хора може напълно да промени облика на Кюстендилско. Според експерта Величка Величкова подобно мащабно строителство върху плодородна земя с историческо значение е изключително тревожна практика и почти няма аналог, като по думите ѝ именно в България се допуска унищожаването на земеделски терени с дългогодишна традиция. Притесненията са, че ако проектът продължи с този темп, цели райони могат да бъдат трайно загубени за земеделие и да се превърнат в индустриални соларни зони, което поставя под въпрос бъдещето на региона и  на хората. Тя отправи остри критики към проекта и институциите. „Тези отпадъци ще останат за общината и за хората. При строителството се отнема хумусът, което е забранено по Закона за опазване на земеделските земи. Унищожават се плодородни терени, използват се химически препарати, а това е място на бивши овощни градини“, заяви тя. По думите ѝ, институциите не изпълняват задълженията си. „Министерството на здравеопазването излиза със становища без мотиви, че няма да има вредно въздействие. РИОСВ издава екологични оценки, но няма цялостна екологична оценка. Проектът е разделен на четири етапа, за да се избегне такава и да се заблудят хората“, подчерта Величкова.

Величка Величкова отправи тежки обвинения към институциите: „Нито една институция не си върши работата. ДАНС трябва да се намеси. Прокуратурата също защото в момента и всички институции са посмешище, с работещи изключително некомпетентни хора“, заяви експертът.

Според нея има и сериозни въпроси около местната власт. „Главната архитектка на община Кюстендил е дала разрешение, а сега е шев в  РДНСК Кюстендил. И към момента в нейна декларации към КПКОНПИ има данни за много имоти. Това буди съмнения“, каза тя.

Величкова попита: „Къде е общината? Как се продават хиляди декари на едно място?“

По думите ѝ, институциите си „прехвърлят топката“, за да може инвеститорът да реализира и четвъртия етап на проекта, като се очаква включване и на Министерството на енергетиката. „Всички институции са еднакви. Партиите са корпоративни организации и не се интересуват от хората“, заяви тя.

Експертът бе категорична: „Това не е зелена енергия това е дивашка енергетика. Атомната енергетика е много по-чиста.“ Тя допълни, че е подала сигнали за спиране на обекта и призова хората от Кюстендил да я подкрепят.



 Жителите на региона също споделиха тревожни факти. Йордан Костадинов от село Коняво заяви: „Не може да се ходи в гората пътят е прерязан от фотоволтаиците.“ Той алармира и за сериозен воден проблем: „20 години имам сонда в къщи, но тази година няма вода. Половината Кюстендил пие конявска вода сега вече почти я няма.“ По думите му, земята е изкупувана още през 90-те години от турска фирма. „Хората продаваха земята с мисълта, че ще се възстановят черешовите масиви. Оказва се, че собствениците на парка не са реалните собственици голяма част е на турска фирма“, каза той.

Друга гражданка призова за активна съпротива: „Трябва мощен отпор, защото по пътя на правосъдната система няма резултат.“

Беше отправен и призив за по-голяма обществена ангажираност. „Хората не са достатъчно информирани това се допуска заради безразличие от тяхна страна“, заяви друга участничка.

По време на срещата бе припомнено и предложение до Общински съвет  Кюстендил регионът да стане зона без фотоволтаични паркове и ветрогенератори. „Кюстендил е овощната градина на България. Как да се възстановят земеделието и туризмът, ако това продължава“, коментира гражданка. Участниците предупредиха, че се правят подвеждащи сравнения с други региони в Европа. „Внушава се, че щом на други места е така, значи и тук ще е така но последствията ще са много по-тежки“, заявиха те.
 

Въпросът остава: ще запази ли Кюстендил своята идентичност на „овощната градина на България“ или ще се превърне в поредния соларен парк?