Киро Японеца: Жив съм благодарение на Христовата мъдрост!

Слава на Господа! Аз съм вярващ човек и благодарение на Христовата мъдрост и благословение съм жив, каза в телевизионно интервю преди време ромският бизнесмен Киро Японеца по повод покушенията срещу него.

При втория атентат на 9 април 2005 г. лекарите не даваха гаранция за живота му, но той оцеля и се възстанови напълно. Продължава да живее с куршум в главата и да твърди, че е нарочен за наркобарон, какъвто никога не е бил.

Репутацията

„Аз не съм експерт за изследване на демокрацията. Аз съм нормален гражданин и честен данъкоплатец. 30 години се говори за мен, защото някой ме е нарочил за наркобарон и не мога да си изчистя името, а рано или късно излизат наркобароните, които държат наркотиците в държавата – и то не дребния уличен контрол, а в световен и международен мащаб.

Нито веднъж не съм арестуван, нито веднъж не съм поканен да ме разпитват за наркотици. 30 години дъвчат едно и също. Някой да ме е вкарал в затвора? Някой да ми е доказал някъде нещо? Някой да ме е арестувал?“, пита Кирил Киров, както е истинското му име.

Бизнесменът е категоричен, че атентатите срещу него са заради опити да бъде взет бизнесът му.

Първи опит

Първото покушение срещу Киров става на 12 юни 2003 г. в София. Мотоциклет застига неговия „Мерцедес“ и двама души в движение го засипват с куршуми. Японеца е ранен, но без опасност за живота. За покушението бяха съдени Йосиф Йосифов- Костинбродския и Ивайло Симеонов-Богьовеца.

„Естествено, че бронежилетката ме спаси. Спецсъдът даде на двамата по 17 г. затвор, втората инстанция ги оправда. Има намерено оръжие, с което е стреляно по мен. Вадят пистолет и „Калашников“ и стрелят. То е стрес, то е ужас“, разказва в телевизионната си изява Киров.

Той твърди, че е бил предаден от полицай. „След покушението казах на шефа на отдел „Убийства“ в СДВР съмненията си кой може да е стрелецът, кой може да е поръчителят. Точно на следващия ден ми звъннаха именно поръчителите по телефона да ми кажат: „Брат, ти си мислиш, че ние сме те поръчали“. Откъде е изтекла информацията, след като я споделих само с него?“, пита Киро Японеца.

Втори опит

17 часа, 9 април 2005 г. Киров наглежда строежа на бизнесцентър на бул. „Васил Левски“ 15-17, съвсем близо до НДК в София. На тръгване от обекта снайперист стреля с малокалибрена пушка от тъмен микробус, паркиран до близък хотел, и го ранява тежко в тила. Японеца изпада в кома. Засегнати са центрове на движението и говорът в малкия му мозък. Следват поредица от операции в „Пирогов“ и ВМА, където лекарите успяват да го спасят, но следва много дълго и трудно възстановяване.

„Аз имам в момента куршум в главата, в мозъка ми и той е плаващ. Оживях, жив съм. Стреляха ме в центъра на София със снайпер. Някой да е арестуван?“, пита риторично Киров.

Бизнесцентърът, който той построи, се намира до къща, която от паметник на културата е превърната в обикновен имот и срутена, за да се построи на мястото й подземен паркинг, обслужващ бизнесцентъра. Коментарът на Киров е: „Това ново строителство е паметник на новото време“.

Историята

Проблемите на Киров започват още преди повече от 20 г., когато в дома му в столичния кв. „Факултета“ е проведена спецполицейска акция. Иззето е много оръжие, големи суми в левове и валута. По-късно се оказва, че всички пушки и пистолети са законни освен един „Макаров“ с изтрити номера. Според Киров още тогава той е бил нарочен за унищожение.

„На 17 септември 2001 г. ми влязоха в къщата във „Факултета“ безпричинно. Заведоха ми досъдебно производство за някакъв подхвърлен пистолет. Баретите не само трябваше да ме арестуват, но и да ме убият вътре в къщата. Не успяха. Аз бях предупреден именно от момчета от баретите, че затова са изпратени. 7 г. ми тупкаха делото в съда, докато не са ме застреляли 2 пъти. За какво? За да ми вземат бизнеса, да ми застанат на мястото, да ми вземат бизнесцентровете. Така се взема бизнес в България. Ако не може да ти го вземат по един начин, ще го вземат с патрон“, твърди ромският бизнесмен в медийната си изява.

Според него в периода 2001-2005 г. в страната са станали 151 убийства, които не са разкрити.

Обяснението

Въпреки всички препятствия, сред които и прострелването с два куршума на големия му син Януш на 2 май 2015 г., Киро Японеца не се отказва да живее във „Факултета“. „Аз си обичам родината. Тя е уникална, красива. Всичко имаме. Живея в това гето „Факултета“, защото съм мангал, циганин. Там съм се родил, там са се родили дедите ми, там са се родили бащите ни. Мило ми е, драго ми е. Ценя това място. Искам там да живея. Мога да живея в Монте Карло, мога в Ню Йорк, където искам мога да живея. Аз съм мегамилионер с честен труд, с кредити, с банкови инструменти, с труд и с много влиятелни богати приятели“, твърди Киров.

Въпреки всичко е избрал България, а внуците е изпратил в чужбина. Мария Кадийска, Телеграф