Кирилова поляна край Рилския Манастир е кътче от "Рая"

Кирилова или "Партизанска" поляна е едно от най-райските кътчета в Западна Рила, предпочитано място за отмора и туризъм под величествените скални зъбери

Кирилова поляна се намира на 7.5 км над Рилския манастир на 1465 м надморска височина в центъра на Природен парк "Рилски манастир". Пътят от Светата рилска обител до поляната е също асфалт. Рилският манастир пък отстои на 35 км от Е-79 след разклона за Кочериново. Така от Кочериново до Кирилова поляна са 42 км. От нея нагоре, до кота "2000", пътят е макадамова настилка, достъпен е за автомобили. Сред това пътят вече е само пътека, така до хижа Рибни езера.

Поляната, разположена под непристъпните и едни от най-величествените зъбери на Рила - върховете Злия зъб, Двуглав, Иглата, Купените и Ловница, е кръстена на принц Кирил, братът на последния български цар Борис Трети. Бохемът и женкар, но принц, често идвал тук в девствените и непознати тогава места от Великата Рилска пустиня на Дядо Вазов. След победата на 9 септември комунистите прекръстиха поляната на "Партизанска". След още 45 години с идването на демокрацията поляната си върна старото име.

До нея се минава през живописното корито на Рилска река. Свято и борческо място. Тук отшелникът Иван Рилски идва след като е изгонен и набеден за крадец от Скрино, основавайки първата монашеска обител, превърнала се по-късно в твърдината на вярата - Рилския манастир. След това обаче идват бодри партизани и започват да върлуват по Рилското корито. Така то става символ на борби срещу монархо-фашизма. Тук се крият партизаните от Рило-пиринския отряд, битката при Жабокрек от лятото на 1944 г. е увековечена с паметник в едноименната местност. След края на режима на Живков, когото някои все още не могат да прежалят, долината на река Рилска отново стана свято място. Край пътя към поляната е и малката черква с гроба на светеца. След около 3 км се достига до Кирилова поляна.

Тук има всичко на всичко три заведения, две от тях предлагат и легла за нощувка. Цената е 15-20 лв. Ресторантчетата са разположени под сянката на гигантските мури, дори и в най-горещите летни дни долу по долината на Струма, тук е райски хладно. Заведенията приканват туристите с примамливи надписи, а в заградената им площ се разполагаш върху на дървени "столове" с облегалки, изработени от отрязани дървета. Има много цветя и предимно здравец.

Поляна, която в резервата "Рило-манастирска гора" е и изходен пункт за хижите Рибни езера, Грънчар и Македония. За тях се отива през Тиха Рила. Над поляната, на една тераса се намира Сухото езеро, то е най-близката природна забележителност. До него се достига за 2 часа. Един от най-трудните маршрути е този през хижа Рибни езера до Смрадливото езеро. До най-голямото естествено езеро на Балканите се достига за 5 часа.

Тук на Кирилова поляна идват и една категория младежи, почитатели на екстремното катерене по скалните зъберите над поляната. Над нея се издига страховития улей, наречен "белия", който достига до подножието на Злия зъб. На стената му, гледаща към Кирилова поляна, има две като човешки вежди. Това е едноименният тур за катерачите-алпинисти. Вляво от Купените се издига Иглата, също катерачен обект. Маршрутът до Злия зъб е много труден и опасен, използваем е само през лятото.

На Кирилова поляна идват и много хора със семействата си, за да се насладят на един прекрасен уикенд сред природата. Следващата категория са туристите за един ден, които поемат предимно до Сухото езеро и хижа Рибни езера. От нея през Канарата се отива и до хижа Македония. През Кобилино бранище пък се достига до един от най-красивите дялове на Рила - Мальовишкия.

Най-масовата категория посетители са тези, които идват просто на пикник сред природата. Те палят скари и вмирисват чистия рилски въздух, тормозят останалите посетители на райския кът с музиката, лееща се от тонколоните на автомобилите, но сега е демокрация. Тръгвайки надолу по пътя към манастира, между пътя и реката са се разположили стотици хора, търсещи прохлада. Те са най за завиждане, защото някои от тях ще прекарат дни тук, сред природата и рая. Източник: Божидар Стоилов/БГНЕС