Кирил Йосифов, кметски наместник на село Градево: Някога в селото сме имали седем училища, а сега нямаме нито едно
Кирил Йосифов, кметски наместник на симитлийското село Градево в интервю за Радио „Фокус“ - Пирин.
Фокус: Г-н Йосифов, разкажете ни малко повече за село Градево и за неговата история?
Кирил Йосифов: Село Градево се намира в планински район, като то е разпръснато село - някои от махалите са Баба Цвета, Марево, Срандашка. Самото село възниква като колибарско село. Споменава се в турските документи от 1576 година. През 19 век тук се отглеждат много кози, овце, овес, царевица, ечемик, картофи. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градево е доброволец в Македоно-одринското опълчение. В селото има построен паметник на падналите във войните за България. Като отличил се герой е Александър Кръстев Масларски (1897-1944), убит през 1944 г. покрай Гюешево. По големият му син Стоян Александров Масларски (1923-1996) също участва във Втората световна война. Той участва в основните военни действия при форсирането на река Драва. Завръща се от войната с военни почести. Кооперирането на земята се извършва в началото на 1958. В наши дни, селото бива наричано малкия Лондон, именно защото е от разпокъсан тип по различни махали и във всяка махала живеят по няколко човека. Една от големите махали е Павлевска, където преди време са живеели много хора, но по-късно те намират поминък в други краища на страната и днес много тях вече са се установили по северна България – в Свищов, Шумен и прочие.
Фокус: Какво е състоянието на инфраструктурата в селото и имате ли някакви проблеми по отношение на пътната мрежа в Градево?
Кирил Йосифов: Основния път в село Градево всъщност е главен път Е – 79, който е в много добро състояние. Проблем за местните обаче създава това, че е много натоварен, минават голям брой тежкотоварни автомобили през цялото денонощие и особено в пиковите моменти, какъвто например е месец август. Обикновено през летните месеци, заради засиления поток на туристи в областта, но и към Гърция движението е доста натоварено, особено в дните петък, събота и неделя трафика е ужасен и за местните е много трудно, защото повечето хора, около 50 % са възрастни, и силния шум ги смущава. Но за съжаление няма какво да се направи, защото това е пътя, с който разполагаме. Хората вече започнаха да свикват с движението и се примириха, защото и те си дават сметка, че няма как да се направи нещо по въпроса. По отношение на останалата пътна мрежа в самите махали, то мога да кажа, че има доста пресечки, които са в добро състояние. Имаме обаче крайни пътеки и пътища до някои от махалите, които поддържаме по някакъв начин с багери – подравняваме ги и ги почистваме периодично, но там определено би могло да се направи нещо, за да се подобри състоянието им. Работим доста активно в тази насока с кмета на Община Симитли Апостол Апостолов, даже имаме уговорка през следващите няколко дни да започнем ремонт на един от пътищата, които водят до махала в селото.
Фокус: По отношение на битовата престъпност, как стои въпроса при вас? Имате ли много подобни инциденти?
Кирил Йосифов: Като цяло битовата престъпност в село Градево е на много ниско ниво и от нашето населено място почти нямаме хора, които да сме установили, че са извършвали подобни деяния. Все пак няма как да отречем и да кажем, че всичко на 100 % е спокойно, защото както ви казах селото е крайпътно, минават най-различни хора всяка секунда и всяка минута. Понякога се случва така, че някой от случайно преминалите през селото извършва някакво нарушение или престъпно деяние. За съжаление после много трудно откриваме и залавяме тези хора, защото както казах те не са местни. Но отново искам да подчертая, че при нас обстановката е сравнително спокойна и нямам сериозни престъпления, които да са регистрирани на наша територия.
Фокус: А какъв е основният поминък, с който се занимава местното население? Какво работят хората и с какво се изхранват?
Кирил Йосифов: Местното неселение в Градево е съставено предимно от възрастни хора. Имаме и млади, но повечето от тях идват просто да отдъхнат на село през почивните и празничните дни. През другото време, те живеят в Благоевград, Симитли и другите по-големи общини, където има повече възможности за тях да се развиват професионално и да работят за добро заплащане. Трудно бих могъл да посоча с какво точно се занимават, защото всеки от тях се е ориентирал към конкретна професия, за да може да изкарва прехраната си. А другите, които стоят тук са предимно пенсионери и се издържат от пенсиите си или пък намират друг начин, чрез земеделие и животновъдство, за да си набавят необходимите средства. Много от по-младите, които живеят постоянно в селото пътуват, за да работят до Благоевград и Разлог, а има и доста тираджии, които излизат извън страната и работят. След което се завръщат в селото, почиват и пак от начало.
Фокус: Какви са възможностите за туризъм, които предлага село Градево и какви паметници на културата имате?
Кирил Йосифов: Възможностите за туризъм при нас са много, тъй като както споменах село Градево е много обширно. На голямата му територия са разположени много махали, с голямо разстояние от къща до къща. Централната част на селото също е много хубава, но искам да отбележа, че не само при нея има какво да се види. Паметник на културата от национално значение, който е разположен в село Градево в църквата „Свети Илия“, която се намира на центъра. Самият храм е построен през 1847 година в махалата Реката. Тя е каменна, трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон под него. През 2011 година е извършен основен ремонт и подмяна на покрива. След това, като се тръгне нагоре до 15 – 16 километра след центъра има различни махали – това е Градево.
Фокус: Тоест имате доста какво да предложите на туристите.
Кирил Йосифов: Да, пропуснах да спомена, че имаме още една много хубава и голяма църква - „Свети Никола“, която е построена през 1861 година в Овнарската махала. Тя е много посещавана по всяко време на годината и особено на Никулден, който е на 6 декември. Независимо какво е времето и какви са метеорологичните условия всички в селото намираме начин, дори с тежко проходими коли, за да се качим до църквата и да я посетим. С помощта на Община Симитли и със съдействието на Отец Спас сменихме порива на храма, който е направен по най-добрия начин, за да гарантира, че поне в следващите 100 години църквата няма да има проблеми. Продължаваме да работим по нейното благоустрояване, като изграждаме навеси отвън и з следващия Никулден се надяваме, че ще успеем да завършим всички дейности изцяло.
Фокус: С оглед на всичко, което споменахте до момента как смятате има ли бъдеще за развитието на българското село и трябва ли младите да се завърнат към корените си?
Кирил Йосифов: Мисля, че да – трябва младите хора да се завърнат към селата, но незнам дали е възможно. В случая със село Градево трябва да отбележа, че преди години властта решава да затвори училището, което е имало, а това от своя страна е нанесло тежък удар върху населеното място. Самото учебно заведение се намираше в центъра и в него се обучаваха ученици до 8 – ми клас. Моята майка пък ми разказва, че когато тя е била дете в селото е имало още 7 училища до 4 – ри клас, които са били разделени по махалите. Когато нещата вървели добре в селото се появил проблем с транспорта и хората, принудени от обстоятелствата и невъзможността да пътуват до съседните градове, за да работят, се преместили. Едните тръгнаха към Разлог, другите към Симитли, трети в Благоевград и прочие. За съжаление в момента може да кажем, че броят на жителите в селото с всяка година намалява, населението застарява, въпреки че сме на главния път.