Кеворк Кеворкян: Какво ще правите с народа. 2020 година във фрази

Властниците на Прехода се оказаха абсолютни дървари, при това видимо импотентни, за 30 години не успяха да съчинят нито една сносна идея/доктрина, освен призива: „Кради, руши и лапай“

Все се втренчваме в отделни персони – за да скрием позорния факт, че общата нагласа на Властниците е причина за бедите ни – арогантна жажда за безотговорност, допълнена с предизвикателна глупост, тя пък сякаш не може да бъде изчегъртана по никакъв начин.

***

Вижте, в какъв Рай сме затворени: язовири, които се източват и оставят цели градове без вода – и язовири, които преливат и давят близките села.

***

Свикнахме вече с всичко. Дори някой и Рождество да отмени – и това ще приемем.

***

Сега масово рекламират едно устройство, което ти позволява да говориш на повече от 40 езика – с мигновен превод. Трябва да измолим от японците да ни направят устройство, с което българи да говорят на български с българските Властници.

***

Най-големият подарък за Властниците е опияняващият факт, че обикновеният българин е прекършен.

***

Телевизиите пак се постараха да ни преситят със сиромахомилски, примитивни разкази за Коледните обичаи. Не превръщайте проскубания ни живот в етнографски музей.

***

Съобщиха, че миналата/2019 година чуждестранните инвестиции са по-малко от сумата, която нашите емигранти са изпратили на родствениците си тук – за да оцелеят те някак.
Дали неусетно не сме се превърнали в държава-просяк, която разчита на тия дарения? Тя не уважава хората си тук – и в същото време разчита на ония, които сама е прогонила. Бегълците са нейни донори.

***

Представете си обаче, какво ще се случи, ако един ден двата милиона бегълци бъдат прогонени обратно – и държавата се лиши от техните дарения. Тя направо ще се превърне в един погребален дом. Българският Апокалипсис можете да го провидите по този начин.

***
Стремежът е, мнимото търсене на справедливост да разводни вината на Главната Камбанария. Накрая, след десетилетна подобна практика, тя никога не е виновна, нейните обитатели са зареяли погледа си нагоре, в Небесата, и сякаш разговарят единствено с тях.

***

Егати държавата, в която късните антикомунисти са такъв боклук.

***

Всъщност, кое нашенско съединение прави силата – кое точно, някой може ли да даде поне един пример? Днес то практически не съществува. А всевъзможните властови израстъци пребивават в блажено/глуповатото състояние, което Народът е изразил с израза „Загори тенджера“ – лапацотене безкрай, докато всичко загори и отиде по дяволите.

***

Разгулът на некомпетентността ще ни избоде очите, накъдето и да погледнем – и все не достига кулминацията си, все не може да допълзи до своя Еверест – докато нейните жертви продължават да дълбаят Дъното.

***

Властниците на Прехода от всякакъв ранг задължително търсят хора, случили се по техен образ и подобие. Тъкмо заради това не можем да се разминем от лилипути, също и от случайници-грандомани. Главната цел на тия типове е да ни издавят в собственото си словохотливо бездарие.

***

Наследството уязвява новите Чорбаджии. То е една от заплахите на Миналото – накърнява фасона на днешните строители, злепоставя усилията им – иди сравнявай „Белмекен“ с някое цехче за автомобилни тапицерии.

***

Никога не са искали истински да стопанисват Наследството – оставили са всеки да завлича от него, каквото му падне.

***

Много отдавна вече имаме два Народа: грамадното мнозинство Победени, които впрочем съградиха Наследството - и една малка прослойка от Равнодушни, които утре също ще бъдат победени, със сигурност.

***

Децата вече нищо не знаят – най-вече за Миналото, което означава, че са слепи и за Настоящето. За Бъдещето да не говорим. Слепи котета – това постигна Прехода.

***

Отдавна вече изчезнаха думи като „хоризонт“, примерно – никой Властник не ги използва, защото обикновено хоризонтът му стига до собствената му храносмилателна система.

***

И думата „мечта“ вече е в черния списък – невъзможно е да мечтаеш в Недоимъка, в Безводието, в Глупостта, която извира отвсякъде, в Мъглата, която застила всичко. Гледаш да оцелееш някак – това е магистралната цел на Прехода.

***

Гледаш да се забаламосаш някак. Понеже си наясно, че Властниците дори не използват думата „Народ“ – какво остава да мислят за него.
И трябва да стане Чудо, за да се сетят за него – толкова са заети да си прегризват гърлата, един на друг.

***

Плевнелиев така и няма да проумее, че неговата флигорна никога няма да звучи като бас.

***

Ако не направите друго с поредните закани за „приватизацията“ – поне заличете тази дума, изчегъртайте я, за да не се настани тя и в Историята – откъдето ще ви се надсмива докато свят светува. Заменете я с истинската дума – Грабеж.

***

Голямото Покушение срещу Народа започна именно с началото на Грабежа, когато безпардонно му отредиха ролята на ням свидетел на безобразните си кражби.

***

Както имаше справочник за 100-те национални туристически обекта, направете и един справочник за 100 отбрани предприятията, разграбени и унищожени по време на Грабежа – направете го, въпреки че кръв ще капе от него.

***

Успяха да внушат на немалко хора, предимно млади, че Промяната е заварила страната с разгромено стопанство – ами, защо тогава толкова се старахте да го окрадете до шушка и се впихте като кърлежи в него. Какво се натискахте за „боклуците“ на соца?

***

Понякога, все още, из София може да се срещне някой мургав клетник, подкарал каручката си, пълна с боклуци – величествена гледка от една просперираща европейска държава.
Понякога се случват и драматични неща – същият/или друг клетник диво, но напразно размахва камшика си над припаднала от умора кранта. Тази гледка е мъничко по-неподходяща - но пък е златен сюжет за телевизиите, за да демонстрират те хуманността си към крантите в една просперираща европейска държава.
Понякога пък мен ме пробожда нещо в тази картинка - нещо неясно, но плашещо. И започва да ми се привижда, че самата Съдба бесува с камшика си над припадналия от несгоди народец. Напразно обаче.

***

Постепенно превърнаха журналистиката в тържествено мисиркуване, и публиката отдавна е наясно с това. Падишаха просто подхвърли подходящия образ. Ще бъде много забавно, ако някой ден подхвърли и имената на мисирките/мисирите, които е окачил на любовния си пояс.

***

Най-нетърпимо, опасно, позорно е, когато мисиркуват с Миналото. От години налагат истината на последния разказвач, а тя твърде често е фалшива. Какво остава в Народната душа, в общата ни Памет е от изключително значение, но никой не се интересува от това. Когато диваците от Добрич оскверниха сексуално портрети на националните ни светини - мислите ли, че това не одраска Народната душа? Че не се е почувствал и самият Народ осквернен?

***

Все последният пише Истината. Тия дни телевизиите станаха смешни с възторга си от новооткритите „иновативни паралелки“ – в тях учениците щели да се учат да управляват дронове или да включват от разстояние домашните си уреди. А, и още нещо - щели да изучават двигателя на автомобил - нещо, което се практикуваше още преди 50 години във всеки механотехникум.
Браво, сякаш ще кацате на Луната.

***

Някои политици се държат така, сякаш са спали с Историята, сякаш са нейни доверени любовници. Има и празноглавци, които се усещат мъже, само когато обругаят Истината.

***

Гледат да направят бежанец и Историята ни – без да си дават сметка, че има кой да я присвои – докато се налудуваме, македонците чакат с отворена уста.

***

По време на посещение в Шумен, Б.Б. си направил снимки със симпатизанти – и един от тях го призовал: „Кажи чийз!“
Ето, и това е европейски напредък, вече не казваме „зеле!“, а „чийз“. Така сигурно и снимките ще стават по-хубави. По този повод Б.Б. отсякъл: „Иии, да еба и чийза, да еба!“ Това пък е пример за приятна развеселеност, макар и донейде евро-скептична.

***

Дори Корона Вихраушката не е в състояние да ги укроти. Не да ги направи по-мъдри, това е невъзможно, а по-въздържани, по-предпазливи или най-простото - да не плещят непрекъснато.
Няма да го дочакаме. Те живеят от крамолите – и през езиците си.

***

Мнозина се подразниха от Захариева, гледали я по телевизията - тя непрекъснато казвала „Моето министерство, моето министерство“. А по всичко изглежда като човек, на когото повече му отива да бъбри за „моята рокля“. Не се дразнете излишно – те така гледат и на държавата – като на тяхна рокля. И са прави – щом са се намерили хора, които да я оставят в ръчичките им.

***
Много са ми смешни ония, които сега, във Вихрушката на Бедствието, „откриват“ Народа, собствения си Народ. Хора с претенции - писателстващи, примерно - а едва сега разбрали, колко състрадателен е той.

***

Народа винаги си е бил велик – но в годините на „соца“ си правеха труда да му го съобщават от време на време, главно с кофти филми и книги. Сега са го оставили да го касапят разни слагачи/лапачи, иначе системни уличници.

***

Българинът винаги е бил жалостив – само дето не е особено съпричастен със собствената си Съдба, лековерно я оставя в чужди ръце, лесно е да го будалкаш, жалостив е и в това отношение.

***

Един от майтапите по време на соца беше лафа на Живков: „Тази година/откриваме завод за полупроводници, догодина ще открием за цели проводници“. След 30-годишното Голямо Джуркане можем да се похвалим, примерно, така: навремето правехме цели автомобили/Рено, сега сме предоволни, че правим тапицерия, фарове и други джунджурии за автомобили – и то в чужди цехове.

***

Винаги съм се притеснявал, че гризачите, които ще човъркат с мръсни пръстчета из Миналото, ще постигнат целите си. Но как ще обяснят факта, че България, по индекса за човешко развитие, е заемала 27 място измежду 130 страни в класацията на ООН - малко преди комунизЪмът да се измете. В разцвета на Прехода/2015 година, когато все джуркаме нещо, тя вече е на 59 място. Джуркайте, джуркайте.

***
Ясно е, че Паметта и Истината ще бъдат опустошени. Но все един ден следващите поколения ще се сетят да попитат: „Добре, бе, онова време е било най-лошото. Ами, вие какво направихте, какво точно оставихте сред развалините на Миналото?“

***

В един момент Живков разбра, че пропадането е неизбежно. Сега как ще стане ясно това, от какви знаци?

***

Сега очите на всички са вперени в статистиката за Корона Вихрушката – най-вече в графата за починалите. И правилно, защото всеки човек е незаменим и уникален по своему, светът не е същият след дори една-единствена смърт.
Обаче вече забравихме клането край Своге, в което загинаха 20 души. Нанков, тогавашният регионален министър, го туриха да осигурява вода за Перник – поне няма опасност да удави някого.

***

Европа ни подхвърля пари, а ние трепем хората си – по калпавите пътища, които правим с тия пари. Тя е забравила или изобщо не знае, че ние винаги сме всмуквали нечии съвети, винаги сме се чувствали уютно в нечии обятия, това вече ни е станало втора природа. Трябва да си пълен наивник, за да довериш на такива хора и една стотинка. Чакай ги да узреят – или ги надзиравай свирепо. Иначе ще правят стадиони в мъртви села.

***

Както и да определите Прехода, все ще сте прави: безцеремонен, циничен, алчен, крадлив, фуклив.

***

Веднъж в годината се закачаме за трогателния повик „Върви Народе, възродени“, сякаш и днес безусловно вярваме в тия думи, понеже ги повтаряме като курдисани/навити. Да оставим настрана „вървенето“, което не е никакво вървене – ами направо си е тътрузене или влачене. Обаче следващите думи не са за изговаряне на глас в мрачините на настоящето, ако човек има някаква свяст: „Към светли Бъднини върви“. Виждате ли наоколо някаква светлина, виждате ли някаква промисъл или дори някакво смътно предчувствие за Бъдещето? Как ви изглежда то, кой го „изговаря“, какво ви обещават?

***

Властниците на Прехода се оказаха абсолютни дървари, при това видимо импотентни, за 30 години не успяха да съчинят нито една сносна идея/доктрина, освен призива: „Кради, руши и лапай“. А Народът да си „върви“, ако е толкова гламав. На него не му обръщаха никакво внимание, той изпадна от речника им, самата дума „Народ“ им се вижда някак противна, сякаш заразна, направо опасна.

***

И познаха: повече от една четвърт от Народа, близо два милиона души, се изнизаха от тук – тихомълком, без да напсуват дори за сбогом, толкова безнадеждна паплач им се виждаха тукашните управници, че дори не заслужават и една попържня. Това е една от най-важните присъди, издадени по времето на Прехода: махаме се, не ставате за нищо, няма никакъв начин да се оправите, не струвате и една псувня. Тъй Върви клетият ни Народец.

***

Телевизионните предавания са дадени на откуп на десетина души, които каканижат едно и също – и, ако се възползвам донейде от една фраза на Кенет Кларк – под великолепния купол на телевизията не се ражда нито една-едничка светла човешка мисъл. А две-три кикимори, женски и мъжки, здраво се стараят, за да изтикат встрани от литературата всичко свястно – и да осигурят място единствено за Георги Марков. От Кирил и Методий – направо при Марков.

***

Веднага след Промяната/89-а година, една от претенциите на фалшивите демократи бе, че писателите от епохата на соца нямали в чекмеджетата си отхвърлени ръкописи. Не беше съвсем вярно, но да не влизам в подробности. Но този „грях“ е нищо в сравнение с пъзльовщината на днешните литературни „първенци“,които не написаха и една дума срещу Властниците на Прехода, не отрониха и една дума за Разгрома, за Пустошта. На тия им прекършиха вратовете съвсем лесно.

***

Нищо не свързва Живота ни в едно цяло, оставили са го да се разпадне, да се разложи напълно. Кеф голям за Властта. Щяха да обследват годността/сигурността на над 200 пътни съоръжения. Щяха да проверяват и няколко стотин язовира. Щяха. Предпочитат да дочакат Плевнелиев да разказва, как е подпирал виадукт на магистрала „Хемус“ с гръбчето си.

***

Народа пропусна момента да развие в манталитета си поне някаква минимална себичност, а това ще има фатални последици. Не се сети или се посвени да прихване нещичко от себичните типове, които властват от трийсет години.

***

Управляваха го жалки интернационалисти – а сетне направо го хвърлиха в ръцете на отвратителни дупедавци. И днес вече чакаме по календара на националните празници да се ориентираме, какви сме, всъщност. Сигурно отдавна сме побъркали Светците на Българската свяст – с нашата нерешителност, с нашата колебливост. Удобно ни е сякаш да не знаем, какво точно представляваме.

***

Трябват им хора, невежи за настоящето.

***

Нали все хвалеха Младите – а накрая отгоре ще изплува Мършата. Политическата, Провалената Мърша.
Защо? Защото не подтикваха достатъчно категорично Младите да се отделят от политическите тарикати, да се обособят, да заговорят от свое име.

***

Радев – и той като всички останали - си е харесал и остава в ролята на пъдаря: „Тия да се махат!“ С тази гега – словесна – никога няма да ги стреснеш. Хвърли си президентската капа, откажи се от мандата си, направи/оглави партия – и ги разкарай. Но да ги каниш, с красиви лафове, да се саморазкарат - няма да я бъде. И, изобщо – вдигнеш ли юмрук, повече не го сваляй.

***

Българското време се отмерва по кефа на политиканите скопци – нищо предишно не е от значение за тях, за Бъдещето пък изобщо не се сещат. Достатъчно им е да шляпат из рядката кал – в момента, сега, и да протакат това шляпане възможно по-дълго.

***

А вижте им и „новото“ Народно събрание – пленарната зала прилича на гарова чакалня. На тях им харесва елементарното.
А може и сами да са се нахендрили, без да го осъзнават: да ни напомнят, че са пътници в чакалня, от която влакът отвежда в Нищото/Мрака.

***

Няма друг народ като нашия, който толкова малко да се интересува, от какво са направени политиците му – и, въпреки това, сляпо да им се доверява.

***

30 години след Промяната продължаваме да се спъваме все още в един въпрос: кое е по-непоносимо – да свикнеш с тоталитарните забрани или да свикнеш – свободен - със своеволията на Прехода.

***

Социализмът щеше да пропадне, тъй или иначе, но дори и във финалните му спазми бездарниците напредваха не толкова стремглаво, както сега. Оглеждаха ги от всички страни, а сега направо ги качват на сцената – те да се излагат на воля, ние пък да свикваме с тях.

***

Нашите политици смятат, че най-прекият път към Рая минава през унищожаването на врага. Не, бре, умници, няма път към Рая за никого, само една буренясала пътечка е останала и по нея могат да пропълзят единствено думи – например, кажете на Народа какво ще правите с него.

***

Време е да се напише историята на кръвосмешенията, скотоложествата и изобщо блудствата в българската политика от 30 години насам.

***

Караянчева я направиха на дреб заради няколко килима, които тя подарила на театъра в Кърджали. Нищо и половина историйка - вие гледайте да не подари „старият“ Парламент някому.

***

Смешката с килимите ни подсеща за нещо важно. На хората на Духовността, дори на аркашките актьори, им се полага да ходят не по килими – а по жарава. Смисълът на техните усилия не се ражда по килимите, а в противоборствата. Стъпвай в жаравата, в трудно достъпното или дори в непозволеното - и изтегли още малко напред Истината.

***

Хвалеха „младите“, сякаш не виждаха, че те са просто едни шерпи, дори по-зле и от шерпи - понеже няма и мераклии за покорители на Еверест, всички само чакат пазарлъците след изборите, какво ще се влачат по ледените хималайски урви. Нашият Еверест е бездънна яма/дупка, която копаем от 30 години насам, тя е нашият повелител - тази зловонна мрачина, дето няма нищо. Другите се жертват заради извисяването – а нашите будали помагат на циркаджиите в покоряването на Дупката.

***

Днешното време се разпада от само себе си, нищо не го прави поне относително монолитно. Паметник от бетон, който е забъркан само с пясък.

***

Пак са започнали да произвеждат лимонови резенки – макар навремето иронично те бяха сочени като един от символите на соца. Рекламират ги по медиите с комплимента, че са „проверени в онова време“.
От лимоновите резенки не можем да се отървем, какво остава за другото.

***

Винаги ще се намират типове, които ще настояват да харижем Историята си – единственото ценно притежание, което ни е останало – за да не накърним някак европейските „ценности“ – и по-скоро сметки.

***

Големият Номер на Прехода успя – тъп номер, но мина: да се наложи Терора на Забравата, истинските първенци да бъдат изтикани или дори забравени, а отгоре да изплуват Случайниците.
Безмилостни крадльовци на Минало. Нямат и няма да имат милост към паметта на обикновените хора.

***

През всичките 30 години след падането на Стената, все се случват неща, които дори не сме си въобразявали – и обяснения все липсват. Тук, у нас, всичко се събра в една непоносима гротескност, създавана и дирижирана от хора с изяществото на парцалени кукли.

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

***

УТОЧНЕНИЕ ЗА ПРАВА

Публикациите от тази страница, както и от профила ми, не могат да бъдат препечатвани от медии и електронни сайтове без изричното разрешение на автора.
В противен случай ще им бъде търсена отговорност по Закона за авторското право и сродните му права.

***

източник:Епицентър.бг