Карадайъ: Искането за оставка на Цвета Караянчева е внесено с 96 подписа (ВИДЕО)

ДПС и БСП внесоха искане за оставката на Цвета Караянчева като председател на НС в деловодството на парламента с 96 подписа. Това съобщиха от ДПС в парламента, предаде Агенция "Монитор".

По-рано от БСП заявиха, че внасят искането, а от ГЕРБ излязоха с декларация и застанаха зад шефката на парламента.

По повод искането за оставка на Караянчева ДПС е провело срещи с ГЕРБ, БСП, "Воля" и част от независимите депутати, уточни лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. По думите на Карадайъ ГЕРБ са изразили съгласие с изложените мотиви.

Той посочи още, че ДПС е посочило конкретни нарушения на Конституцията и законите на страната, и конкретни факти за неизпълнение на задълженията на Караянчева като председател на НС.

Карадайъ подчерта, че многобройните случаи, уронващи авторитета на институцията председател на парламента, са известни на цялото общество.

Мустафа Карадайъ посочи още, че ДПС има по-различни мотиви да поиска оставката на Караянчева въпреки че част от тях съвпадат с тези на БСП. Лидерът на ДПС изтъкна, че е нарушено законодателството на страната с неизпълнение на задължението за проверка за съвместимост с избраните от НС органи.

"Внесени сигнали за съвместимост и несъвместимост повече от година не са внесени за разглеждане в пленарна зала", посочи Карадайъ като мотив за исканата оставка.

Проектът за оставка на Караянчева ще бъде разгледан утре от депутатите. За да бъде гласувана оставката, трябва 50 процента от присъстващите депутати плюс един да гласуват "за" нейната оставка.

Според Правилника за работа на парламента председателят и неговите заместници могат да бъдат освободени предсрочни при няколко възможности. Те могат и сами да се оттеглят от поста, трябва да има писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност.

Искането на оставка става и чрез писмено предложение на парламентарната група, образувана от парламентарно представената партия или коалиция, която ги е предложила.

Ако е налице лично заявление за напускане, тогава дебат не се води.

Не се обсъжда и оставката, ако председателят и заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група или при изключване от състава ѝ, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.

В други случаи обаче следва гласуване, а председателят има право също да се изкаже.

През 2017 г. след настояване от страна на БСП тогавашният председател Димитър Главчев от ГЕРБ сам се оттегли от поста. Това се случи и след намесата на премиера Бойко Борисов, който се намеси, за да тушира напрежението в парламента. Въпреки това Главчев тогава отрече да му е оказван натиск да напусне сам.

След това пък ГЕРБ поискаха и получиха оставката на зам.-председателя на Народното събрание Валери Жаблянов от БСП, който сега е нечленуващ в ПГ.

МОТИВИ

към проекта на решение за предсрочно освобождаване на Цвета Вълчева Караянчева от поста председател на 44-ото Народно събрание

Уважаеми народни представители,

Настояваме за предсрочното освобождаване на г-жа Цвета Караянчева по реда на чл.5, ал.1, т.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради системно неизпълнение на задълженията си като председател на Народното събрание.

Още с първата минута след избирането си като председател на Народното събрание г-жа Караянчева грубо наруши Конституцията на Репуб­лика България и демонстрира непознаване на Конституцията и законите на страната, и което впоследствие упорито и системно доказа на всички български граждани, независимо къде се намират в страната и по света.

С първото си обръщение като председател на Народното събрание, вид­но от стенограмата, заяви: „Тук е залата, в която трябва да се изразяват раз­лич­­ните мнения. Тук трябва да казваме всичко, но то да бъде основано на ба­за­та на политики, а не на личностни нападки, защото ние сме политици, ние сме хора, избрани тук, за да представляваме определени райони от държавата.

Всеки един народен представител представлява определени избиратели и всеки един от тези народни представители трябва да бъде уважен.“

Текстът на чл. 67, ал. 1 от Конституцията на Република България е кате­горичен и пределно ясен:

„Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.

Обвързването със задължителен мандат е недействително.“

Горепосочената конституционна норма е добре позната на всички, кои­то са чели Конституцията и искат да я спазват. Но не и на г-жа Караянчева.

По-долу следват някои от многобройните действия и/или бездействия на г-жа Караянчева, които пряко и безцеремонно нарушават Конституцията и законите на страната.

1. Възпрепятстване на нормалната законодателна дейност и на провеж­­дането на ефективен парламентарен контрол от страна на предсе­дателя на Народното събрание Цвета Караянчева

Председателят Цвета Караянчева системно възпрепятства хода на законодателния процес в Народното събрание, като не допуска или забавя разглеждане на важни законопроекти, внесени от опозицията. Те засягат ключови интереси на българските граждани. Сред забавените с месеци, а понякога и с години законопроекти са Законопроектът за възрастните хора, Законопроектът за защита от домашното насилие, Законопроектът за младежта, изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, Законопроектът за радиото и телевизията и законопроектът за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Много от тези закони засягат въпроси, нерешаването на които е една от причините за продължаващите трети месец протести.

Общоизвестно е системното възпрепятстване на изслушвания и участия в парламентарния контрол на министър-председателят Бойко Борисов. Примерите тук са безброй. Това е не по-малко от неизпълнение на Конституцията и нарушение на основното право на българските граждани да държат отговорен и под контрол премиера.

2. Неизпълнение на задълженията на председателя на Народното събрание съгласно Изборния кодекс и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от Изборния кодекс „Пред­се­дателят, заместник-председателите и секретарят на Централната избирателна комисия се избират от Народното събрание въз основа на предложение по чл. 47, ал. 2, т. 1“. Народното събрание се явява орган по избора или назна­чаването, по смисъла на чл. 35, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество .

Пред органа по избора или назначаването се подават декларациите за несъвместимост за заеманата длъжност и след тяхното подаване органът по избора или назначаването извършва проверка за наличието или липсата на такава.

Когато органът по избора или назначаването е колективен, то той има пред­ставляващ. Съгласно чл. 77, ал. 1, т. 1 именно председателят на Народ­ното събрание, т.е. госпожа Цвета Караянчева, представлява Народното събрание.

По отношение на един заместник-председател на Централната избира­телна комисия такава проверка не е направена в законоустановения срок, както и такава не е направена след изтичане на същия срок, до днес.

Това грубо неизпълнение на закона от страна на представляващия органа по избора или назначаването, - неизвършване на проверка, представлява само по себе си достатъчно основание за предсрочно освобож­даване на г-жа Караянчева като председател на Народното събрание.

На следващо място - на 11.06.2019 г. в деловодството на Народното събрание е постъпил сигнал, адресиран до председателя на Народното събрание, до главния прокурор на Република България, до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание и до Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В сигнала е изложена информация за наличие на трудово правоотношение като ръководител катедра на един от българските университети на лице, избрано за заместник-председател на Централната избирателна комисия, и което трудово правоотношение води до несъвместимост със заеманата длъжност в ЦИК. И до днес органът по избора или назначаването Народно събрание не се е произнесъл за наличие или липса на несъвместимост и не е включван в дневния ред на Народното събрание.

По силата на чл. 77, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България председателят на Народното събрание предлага проект за дневен ред. С неизпълнението на това си задължение г-жа Караянчева е нарушила пряко разпоредбите на Конституцията на Република България, както и произтичащи задължения от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Несъмнено това е още едно основание за предсрочно освобождаване на г-жа Караянчева като председател на Народното събрание.

На 08.11.2019 г. в деловодството на Народното събрание постъпва втори сигнал от същия гражданин, адресиран до Председателя на Народното събрание и до Президента на Република България. В сигнала се посочва информация за същия заместник-председател на Централната избирателна комисия, която информация се основава на факти, установени от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Отново темата не е включена в дневния ред на Народното събрание и липсва решение на органа по избора или назначаването за наличието или липсата на несъвместимост. Вместо това експертите в една от помощните комисии на същия орган заключават, че „липсва несъвместимост“, а пред­седателят на тази комисия съзнателно подвежда членовете на комисията, че става въпрос за преподавателска дейност, която несъмнено е разрешена от закона.

Действията на въпросния председател не са предмет на настоящото. С бездействието си и по този сигнал представляващият органа по избора или назначаването поставя под съмнение всички решения, гласувания и приети актове на колективен орган като Централната избирателна комисия, а оттам - и на всички онези органи на властта, обявени за избрани от Централната избирателна комисия, с основателни съмнения за несъвместимост на един от членовете на ръководството.

Не на последно място в официално писмо до всички парламентарни групи г-жа Караянчева още веднъж декларира своята решимост да не изпъл­ни закона и да не приведе в действие разпоредбите на Закона за противодей­ствие на корупцията и незаконно придобито имущество. За съжаление може да отбележим, че тази арогантност и грубо нарушаване на законите на страната е характерна за г-жа Караянчева.

С тези си бездействия се пораждат основателни съмнения, че г-жа Кара­ян­чева съзнателно и упорито и престъпва законите на Република България, като действията й представляват системно неизпълнение на задълженията й на председател на Народното събрание.

3. Нарушения на принципите на публичност и прозрачност при работата на Народното събрание от страна на председателя Цвета Караянчева

Преместването на пленарните заседания в нова зала бе съпътствано от тежък скандал по повод отреденото място за журналисти и наложените им ограничения за свободно движение в сградата на парламента. Това предизвика острата реакция на журналистическата гилдия, обективирана в подписка, а и има международен отзвук, доколкото пряко касае основополагащите демократични принципи на свобода на словото и на достъп до информация.

Въпреки многократните апели от страна на опозицията, обществените реакции и позиции на заинтересованите страни, нарочната подписка, адресирана лично до нея и подписана от много журналисти, г-жа Караянчева не прояви желание да организира условия за диалог с журналистите и да намери подходящо решение. В резултат проблемът допълнително подсилва впечатлението за лошата медийна среда, отбелязан в Доклада относно върховенството на закона в България за 2020 г., изготвен от Европейската комисия, и в Резолюцията на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България, приета на 8.10.2020 г.

4. Неприемливо и неподходящо публично поведение на г-жа Цвета Караянчева, водещо до уронване на престижа на Народното събрание

В оценката за г-жа Караянчева няма как да не се посочи еднозначната обществена оценка за публичното поведение на председателя на българския парламент – нейните арогантни и неподходящи изявления. Като цялостна самооценка звучат епохалните думи на г-жа Караянчева „Хòди пеша, бе!“, както и последвалите й обяснения, че те са изречени в събота и пред партийния актив в Лом.

Основателно нейните думи предизвикаха критични коментари и сравнения с изказвания на нейни предшественици на високия пост като на Антим I, Петко Каравелов, Петко Славейков, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иван Гешов, Александър Малинов, Стефан Савов и Благовест Сендов.

Г-жа Караянчева, ако изобщо се запомни с нещо, то това ще е с кратката, но категорична оценка на своя партиен председател - оценка, станала достояние на всички български граждани.

Председателят на Народното събрание освен задълженията си като обик­но­вен народен представител по чл. 155, ал. 1 от Правилника за органи­за­цията и дейността на Народното събрание има и институционални задължения спрямо парламентарната институция - да утвърждава институционалния и политически авторитет на Народното събрание като законодателен орган. Припомняме, че на подобно основание вече бе отстранен един от заместник-председателите на това Народно събрание.

С поведението си г-жа Караянчева дискредитира институцията и следва да понесе политическа отговорност, като се санкционира чрез отнемане на представителната функция като настоящ председател на Народното събрание.