Калоян Стоянов-Цимбика разказа за страшните мутренски времена - убийства, банди, рекет и ченгета
Калоян Стоянов със страшен разказ за мутренските 90-те. В интервю по Нова телевизия той разказа за пътя от боксовата зала, през бухалките, рекета и легализирането на застрахователния бизнес. За първи път толкова обстоятелствено пред медия той разкрива за затриването на животи, за банди, територии и ченгета.
Калоян Стоянов започва със спорта – най-често борба или бокс, минава през Магурата и дребните шмекерии, докато стигне до бухалките, рекета и дори показните убийства.
Авторката Даниела Тренчева отбелязва, че Калоян е извървял целия този път, без да се отклонява и крачка встрани и е останал жив по чудо. Един от малкото впрочем. Но всеки дълъг път започва с мотивите за избор. Именно те го връщат обратно в залата с децата. Там Стоянов избира да ги срещне с големия в бокса – Серафим Тодоров, за да им покаже другия, добрия пример.
"Пред теб стои човек, който даде идеята да направим застрахователно дружество. Може да се каже, че легализирах бизнеса на борците. Да, работил съм за Жоро Илиев и за Васко Илиев", разказва Стоянов.
Той признава, че като дете е бил астматик и майка му и баща му винаги са били против да се занимава със спорт. Въпреки това баща му е първият, който му показва уроци по бокс.
"Стигнах до националния отбор, никога не съм имал този талант, с който да бъда безспорния номер 1 в моята категория. Нямам големи успехи. Този прякор "Боксьора" като ми го лепнат и направо откачам. Бях много упорит, Ако другите тичат 10 обиколки, аз ще направя 15. Тогава дойде улицата. Всичко започна от "Магурата", от лесните пари, от демокрацията, от търговията. На улицата всичко бе много лесно", казва той и споделя, че улицата и залата са вървели паралелно.
"Повечето неща, които съм правил са минали давност и мога да кажа, но не знам дали няма да направя меча услуга на някого - грабежи, каквото паднеше. Банки не. При мен винаги е имало умерен риск. Не се гордея. Всички тези неща ги казвам, за да предпазя. Като едно свидетелство какво не трябва да се прави", казва той и признава, че на това учи децата в залата: "Може да не станете добри боксьори, но ще станете по-добри хора".
"По-много лоши пътища бях тръгнал. Правил съм грозни неща. Правих страшни глупости. Правихме грабежи, побоища. Всичко започна с едни касетофони, които крадяхме на колите. Бяхме такива специалисти с едни лентички, едни шишчета. Докарвахме си много приличен доход за пред казармата. Така се увлякох по парите, по печалбата и лесното печалбарство повлия отрицателно на моята кариера в бокса. Тогава се боксирахме по 25 лева на мач, а конкуренцията бе жестока", спомня си той.
"Аз съм индивидуалист, затова се преместих от футбола. Но ако исках да изкарвам повече пари, формално трябваше да работя за някого. Да, работил съм за Жоро Илиев и за Васко Илиев. Всички тогава бяхме в тази организирана престъпност, която бе пародия на организирана престъпност, да си признаем. Хулигани. всеки, който искаше да си намери място под слънцето, беше там", разказва още Стоянов.
"За съжаление и Васил Илиев и Жоро Илиев влязоха във фолклора. Малките не ги познават. Колко пъти съм бил на маса съм чувал истории за мен и за Жоро Илиев за някаква ситуация, която въобще не се е случвала", коментира той.
Стоянов признава, че първо са били във вражда с Жоро Илиев. Това беше чарът на онова време. Сутрин се бием, вечерта вече сме заедно. Биехме се за територии, за интереси. Чисто финансови интереси. След като се сбихме, имаше едно време, в което бях в нелегалност. Накрая прецених, че... баща ми казваше: Ако не можеш да победиш един човек, стани му приятел", спомня си Стоянов.
"Аз и Чавдар Писърски легализирахме бизнеса на борците. Никой не вярваше, че в това ще има пари. Направихме застрахователната компания. След като го направихме, аз се оттеглих, защото видях, че ще има много интриги. Поли Пантев дойде на мое място. Интригите не закъсняха. Жоро го наказа, взеха му някви пари. Не го набиха, но му нанесоха финансов удар. Тогава той се оттегли и направи СИК, паралелна структура на ВИС. След това възникна "Аполоболкан", след това Корона Инс" на Каримански. Всичко започна много по-интересно.
"Мюзикауртор", тази интересна държавна структура. Дадоха ни договор на нас, на ВИС, да събираме техните средства. Обикаляхме цялата страна, беше много трудно. Но аз съм човек на преговорите и в тези градове, където борците имаха своите опоненти като Първа частна полиция във Варна и другите градове, им казвахме, че това е общ бизнес. "Казвахме им, че е по-добре да си поделим печалбата. С Жоро Мечката, преди да го убият, се бяхме разбрали. Бяхме се разбрали на всяко магазинче, капанче, където се слуша българска музика, да плащат по 50 лева. Така беше легален бизнеса. Но някой в държавата се усети и ни го взеха. Искаха да ни държат в сенчестия бизнес", разказва Стоянов.
Структурата в страната обаче е била вече налична. Оттам са започнали схемите с крадените коли и оттам застрахователните компании.
"Не бях планувал да правим това, но държавата ни взе и другото перо - рекета. Всяко едно заведение беше с лепенки "Охранявано от ВИС", но ни забраниха лепенките. И от там направихме "Застраховано от ВИС".
"Не мислех, че мога да бъда убит на улицата. Брат ми го убиха. Той тръгна по моя път. По всякакъв начин се опитах да го предпазя. Дадох му пари да си направи дискотека. Но всеки сам си избира пътя. Брат ми го убиха в Испания, така и не намериха трупа му. Разбрах след години, когато и неговият убиец получи възмездие и го убиха. Оказа се, че този човек е работил при мен. Райко Кръвта от Перник. За който съм направил всичко. Тоя боклук е убил брат ми.
"Разбрах, че е убил брат ми от човек, който е бил в гаража, когато е убил брат ми. Ако го бях разбрал тогава, може би и аз щях да лежа в затвора. Щях да го убия в центъра на Перник и да викна полиция, нямаше да се крия", признава той.
Стоянов си спомня и времената на разцеплението на групировките. "Митко Бретона казваше: "Накрая само полицаите ще останат". Полицаите бяха станали бандити, бандитите полицаи. Не ми допада това. Ако ще си бандит, да си бандит, ако си полицаи, да си полицаи. Моите уважения, какво е това сложил пагоните. Махни пагоните и си стани бандит".", ядосва се той.
"Човек трябва да знае кога да спре. Аз може би спрях точно за ръба. Отидох в Испания, похарчих парите си, отдадох се на порока - кокаин, създадох семейство. Там имах и дете, там го и загубих", спомня си той.
"Моето решение повлия и на чужди съдби. Ако има нещо, за което съжалявам, че ако бях останал, със средствата, които имах и контактите, които имах, може би Мейуедър нямаше да има толкова победи, а Серафим щеше да е известен. Ако бях поел пътя на промоутър, не знам къде щях да съм".
Стоянов си спомня и периода, в който е взимал кокаин. "Заради кокаина загубих много пари, приятели не, че истинските се върнаха, но намерих себе си", казва Стоянов.
Серафим Тодоров също разказа как Жоро Илиев му е предложил работа. "Бяхме на една дълга маса. Каза ми ще ти дам хората, ти само ще им казваш. Но му отказах. Не мога тая работа, не е за мен. Тия работи не мога да ги правя", разказва Тодоров.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук