Какво свършиха депутатите от Благоевградска област за 57 дни?

Животът на 46-то Народно събрание се оказа изключително кратък. Точно 57 дни от конституирането на парламента до края му. Досега то е провело общо 27 заседания през юли, август и септември.

За месец и 3 седмици, колкото трая безславният им мандат, депутатите от Благоевградска област успяха да се подпишат под трийсетина общопартийни законопроекта, да зададат 3 въпроса на министри и дори да си назначат 2-ма нещатни сътрудници, показва справката в сайта на парламента съм вчерашна дата, когато бе последният им работен ден.

Какво свършиха народните избраници от Благоевградска област, които са 7 извън пратените от партиите парашутисти начело на листите?

31-годишната Анита Коцелова от Петрич, депутатка от ИТН, поработи по-малко от 1 месец като член на Комисията по транспорт и съобщения. Подписът й е върху 1 законопроект – за изменение на Конституцията, искане за създаване на временна комисия за Буджака. Младата депутатка вкара с другите от ИТН и още 1 писмено предложение, което всъщност се явява и най-смисленото нещо, свършено от 46-ото НС – народните избраници да си отменят лятната ваканция, в противен случай нямаше да им стигне мандатът, за да си отпочинат.

Съпартиецът й Георги Попов, юрист, на 49 г., на 18 август влезе в 2 комисии – по енергетика и по вътрешна сигурност, подписа се след Коцелова в законопроектите за Конституция и за Буджака, но я изпревари с проект на решение за внасяне на доклад от главния прокурор. Иван Гешев му изпрати 63 страници отчет за свършеното от прокуратурата тази година и за работата на Бюрото за защита на свидетелите, в резултат на което вчера народните избраници дадоха бюрото на правосъдния министър и това стана единствената законова промяна извън актуализацията на бюджета, която това НС успя да доведе докрай. 

Макар че още когато ИТН не успя да прокара проектокабинета си, стана ясно, че парламента няма да го бъде, Г. Попов бе един от малцината депутати, които си назначиха нещатен сътрудник.

Третият народен избраник от ИТН – Христо Гушков, трябваше да защитава в парламента интереса на санданчани, макар че е роден във Велинград. Трябваше, ама време не му стигна, поради което парламентарната му визитна картичка се ограничи с участие в 2 комисии – по здравеопазване и по политиките за българите извън страната, познатите проекти за Конституцията и ваканцията, както и за създаване на 2 временни комисии – за издевателствата на МВР над протестиращите през юли и септември 2020 г. и за разследване на злоупотреби при раздаване на средствата от страна на предишния Министерски съвет.

Петричкият депутат от ГЕРБ Георги Динев се опита да поработи с 2 парламентарни комисии – по енергетика и по въпросите на децата, младежта и спорта. Като член на бившата управляваща партия той подкрепи съпартийците с контра временната комисия за изясняване действията на МВР по време на предизборната кампания, за инцидента със съюзнически военнослужещи в с. Чешнегирово на 11 май 2021 г. и за Буджака. Динев дори успя да се добере до микрофона и да зададе въпрос към служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова за спрените ремонти на 2 петрички улици и на пътя Първомай-Габрене. Отговорът на Комитова в зала не бе от неочакваните: Пари няма.

И Стефан Апостолов от ГЕРБ натрупа актив с въпрос в пленарна зала, като дори отправи закана към Комитова да вдигне цялата община на бунт, ако  не започне незабавно строителството на моста при Симитли. 2 седмици по-късно симитлийският кмет Апостол Апостолов подписа акт №2 за откриване на строителна площадка на моста.

Ст. Апостолов бе член на 2 комисии – за младежта и по транспорта, и се води съвносител и на трите предложения за временни комисии на ГЕРБ.

Депутатът от ДПС Елхан Кълков направи по няколко заседения в комисиите по отбрана и за контрол на службите за сигурност и използването на СРС, като солидарно със съпартийците си поиска голата истина за „установяване на факти и обстоятелства, действия и бездействия на компетентните органи на територията на защитената територия Колокита в полуостров Буджака“. Приносът му към това НС бяха трите законопроекта за бюджета и въпросът към служебния земеделски министър Христо Бозуков за неизплатената лавандула в общините Сатовча и Гърмен, на който трябваше да се получи писмен отговор до вчера.

С най-мащабна парламентарна дейност за тези 2 месеца се вписа разложкият депутат Иван Димитров, който влезе в 46-ото НС от „Демократична България”.  Той участва в 3 комисии – по конституционни правни въпроси, за контрол на службите за сигурност и за установяване злоупотребите с държавни средства, но и в Делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие, макар че за дейността на последната едва ли някога някой нещо е чувал. Димитров подписа и двадесетина законопроекта, включително и за ветеринарномедицинската дейност, за регулиране на водоснабдителните и канализационни дейности, че даже и за мораториум върху сечите на вековни гори. Той стана и вторият от пиринските депутати, избързал да си назначи нещатен сътрудник. За такъв в парламентарната му визитка е представен Христо Гешев Гешев. Оказа се обаче, че депутатът или не го познава, или не знае с какво се прехранва сътрудникът му – преди месец той обеща да пита Гешев дали не е работил като ПР в община Червен бряг, но парламентът прекалено бързо бе разпуснат и не му стигна времето да го направи.

Без значение каква работа са свършили за краткото време в рамките на 46-ото НС, депутатите получиха около 10 000-15 000 лв., защото те стратегически отказаха да си гласуват намаление и останаха с базово трудово възнаграждение от 3 средни за страната заплати /около 4900 лв./, плюс добавките за други разходи.в.Струма/Ваня Симеонова