Парламентарните избори през 2026 г. вече са в историята, а ЦИК обяви официалните резултати при 100% обработени протоколи.

52-то Народно събрание ще бъде съставено от пет политически формации: „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“.

Оттук насетне задействат сроковете, разписани в Основния закон, които определят прехода от изборни резултати към работещо управление.

Свикване на 52-рия парламент

Според чл. 75 от Конституцията, новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след деня на изборите (т.е. до 19 май 2026 г.).

Клетвата: Първото заседание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител. В залата депутатите полагат клетва:

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се“.

Избор на председател: Веднага след клетвата парламентът избира своя председател и заместник-председатели. Това е първият реален тест за наличието на мнозинство в 52-рия парламент.

Консултации и връчване на мандати (чл. 99)

След като се конституират парламентарните групи, президентът провежда консултации с тях. Веднага след това започва процедурата по връчване на проучвателни мандати за съставяне на правителство:

Първи мандат: Президентът връчва мандата на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група — в случая „Прогресивна България“. Те разполагат със 7 дни, за да предложат състав на Министерски съвет.

Втори мандат: Ако първият опит е неуспешен, държавният глава връчва мандата на втората по численост група — ГЕРБ-СДС. Срокът отново е 7 дни.

Трети мандат: Ако и вторият опит се провали, президентът има право в 7-дневен срок да избере трета парламентарна група (не задължително третата по размер), на която да възложи съставяне на кабинет.

Гласуване на правителството

Министър-председателят се избира от Народното събрание с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. По негово предложение парламентът избира и членовете на Министерския съвет.

Ако не се постигне съгласие?

Ако не се постигне съгласие за формиране на правителство при нито един от трите мандата, съгласно чл. 99, ал. 5:

Президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство.

За служебен премиер се избира измежду ограничен кръг лица: председателя на НС, управителя на БНБ, председателя на Сметната палата или омбудсмана (т.нар. „домова книга“).

Държавният глава насрочва нови избори в срок от два месеца.