Какво ще се случи след изборния ден? Законът по дати

Доц. д-р Христо Паунов е роден на 16 април 1973 г. Завършил средното си образование в Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, а висше образование със специалност „Право” в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Вече 20 години работи в Юридическия факултет. Интересите му са основно в областта на Конституционното право. Ръководител на Магистърска програма „Публична администрация“. Координира дейността на Студентския клуб по Международно хуманитарно право към ЮФ на ПУ.

Защитил дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен „доктор по право“. Доцент по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет и заместник-декан на ЮФ в периода 2017 – 2019 г. От 27 години е доброволец в Българския Червен кръст, като понастоящем е член на Националния съвет на БЧК и заместник-председател на БЧК – Пловдив. Автор е на книгите „Ревизия на Конституцията на Република България“ и „Държавни символи“.

GlasNews.bg се обърна към него с въпроса какво се случва след изборния ден и какво гласят някои конституционни и законови разпоредби? 

– Централната избирателна комисия (ЦИК) ще трябва в срок до 8.04.2021 г.  вкл. да обяви получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите. Това се прави на национално ниво, като вземат всички получени действителни гласове, подадени за съответната партия или коалиция, както в България, така и в чужбина;

– Имената на избраните народни представители ЦИК трябва да обяви най-късно до 11.04.2021 г. вкл. Когато кандидат за народен представител е избран в два многомандатни изборни района (има доста кандидати – лидери на партии, които са регистрирани в две листи), той е длъжен в еднодневен срок писмено да заяви в ЦИК в коя листа желае да остане избран;

– Пак в срок до 11.04.2021 г. вкл. партиите, коалициите и инициативните комитети трябва да премахват поставените от тях агитационни материали. (Често сме свидетели обаче на обратното – никой не „чисти“ след себе си);

– Съгласно Изборния кодекс, кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите, може да оспорят законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител пред орган по чл. 150 ал. 1 от Конституцията (в цитираната разпоредба са посочени субестите, които имат право да сезират Конституционния съд)  в 7-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от ЦИК; Органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията въз основа на постъпилото оспорване или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на народен представител – това може да стане в срок до 15 дни от обявяване на резултатите.

– Държавният глава (президентът на Републиката) свиква на първо заседание новоизбраното Народно събрание най-късно в срок до един месец от избирането на парламента. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители;

– На първото заседание на парламента народните представители полагат конституционната клетва, предвидена в чл. 76, ал. 2 от Конституцията; На същото заседание се избира председател и зам.-председатели на Народното събрание;

– И още нещо важно. Съгласно чл. 111, ал. 2 от Конституцията, Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното народно събрание;

– Следващата стъпка, която Конституцията предвижда, е стартирането на процедурата по съставяне на ново правителство, описана в чл. 99 от основния закон (там са посочени и сроковете в които това става). Тук водеща роля играе презединтът, а решаващата роля е на парламента;

– При три неспешни проучвателни мандата (тоест 3 неуспешни опита да се състави Министерски съвет), съгласно чл. 99,ал. 5 от Конституцията, президентът издава два указа. С единия указ назначава служебно правителство, а с другия указ разпуска народното събрание и насрочва нови парламетарни избори на определена от него дата, но в срока по чл. 64, ал. 3 от Конституцията.

Така че нека се въоръжим с още малко търпение и ще видим съвсем скоро накъде ще задуха вятърът на демокрацията.