Какво не знаем за председателя на НС Росен Желязков
Умението му да води диалог и намира компромис пролича и в миналия парламент, когато Желязков беше зам.-председател, но отменяше шефа на НС Вежди Рашидов в най-трудните заседания.
Освен опитен юрист, Желязков има и солиден управленски стаж в общинската и държавната администрацията. Най-голяма заслуга за кариерата му имат Стефан Софиянски и Бойко Борисов.
След като завършва магистратурата си по право в СУ “Св. Климент Охридски”, Желязков става юристконсулт на община Средец в столицата. Между 1995 и 1998 г. е адвокат по търговско право, а след това става зам.-кмет на столичния район "Лозенец". А през 2003 г. Стефан Софиянски, който по това време е кмет на София, го издига до главен секретар на Столичната община, връща лентата „Марица”.
Остава на поста и при кметуването на Бойко Борисов до 2009 г., който след като става премиер го издига за главен секретар на Министерски съвет. В тази роля Желязков бе замесен в аферата с бюлетините в Костинброд преди вота през 2013 г., за която обаче беше напълно оневинен две години по-късно. Тогава Борисов го прави съветник за развитието на електронното управление, а по-късно и първи председател на Държавна агенция “Електронно управление”. През 2018 г. обаче на Желязков му се наложи на пожар да поеме поста на министър на транспорта от подалия оставка Ивайло Московски.
Дори и в най-натоварените моменти, Росен остава верен на музиката. Пред "Марица" той разказаха и как се е запалил по рока.
„Всичко започна някъде в 4-5. клас, когато западната музика започна да пробива и в страна ни. Извън квотите на съветската и българската естрада. Проникна рокът, наченките на хардрока. Чуваше се „Цепелин“, „Блек Сабат“, спомня си Желязков. „На фона на тази монотонност на естрадата твърдият рок звучеше по-изпълващо и въздействащо. Отначало почнахме като буфосинхронисти пред огледалата. Някой приятел покаже един-два рифа и се запалиш. Това вече стана към шести клас. И нещата тръгнаха“.
Желязков прави първата си група във Френската гимназия в София, където е ученик в испанска паралелка. „Сигурно бяхме единственото училище с физкултурен салон на последния етаж. Та точно преди него имаше помещение, което директорът ни даде, за да имам група или нещо като гимназиален ансамбъл. Имаше инструменти, носехме и наши, забивахме, ставаха импровизирани концерти, купон“, разказва бъдещият шеф на парамента.
Проблемите на групата започват след едно участие в легендарната дискотека „Цецо Спасов“ в Студентски град.
„Извикаха ни от Комсомола, от районния комитет. Казаха да си донесем инструментите. Ние се възгордяхме, че са ни оценили и ще ни поканят за участия. Седят зад една маса със зелено сукно трима души, разказва през смях депутатът - Казаха ни да свирим това, което сме забили в „Цецо Спасов“. Ние с невиждан ентусиазъм се хвърлихме - „Breaking the law“ на „Judas Priest”. Спряха ни след 15 секунди с въпроса: „Какво е това!“. Изпратиха ни, а на другия ден останахме и без помещение, и без инструменти“. Но всъщност стана като напалм в огъня - още повече разпалиха желанието ни“.
След 1989 година преходът променя доста нагласите в Росен да се развива музикално. Идва казармата, следването в Юридическия факултет на СУ, където разбира, че това ще е призванието му.
„За капак моите приятели станаха музиканти по чужбина, по кораби“, обяснява Желязков, „С Бобо продължаваме да композираме песни, да записваме. Сега имаме желание да форматираме нещата, нека не го наричам албум. И да си пеем на участия.
Вече сме на години, а и виждам какви страхотни млади музиканти имаме. И то не само на повърхността. Има страхотен ъндърграунд по клубовете. Много са слушали младите, много свирят, имат образованието, усещането“, хвали младата рок вълна Желязков.
Източник: „Марица”