Каква ще е новата формула на управление след парламентарния вот, дискутираха анализатори

Каква ще е новата формула на управление след парламентарния вот и може ли да се повиши избирателната активност обсъдиха политолози и социолози на дискусия „Накъде след деветоюнския вот – към нова сглобка или към нови избори“, организирана от аналитичен клуб за прогнози „Екзаминър“. Въпроси към анализаторите зададоха студенти от Клуба на политолога към Софийския университет  "Св. Климент Охридски".

Между 2,5 млн. и 2,7 млн. души ще отидат да гласуват на извънредните парламентарни избори на 9 юни, а на европейския вот, който е на същата дата - между 2,2 млн. и 2,4 млн. души, прогнозира социологът Юлий Павлов. Той коментира, че очаква различна подредба между втория, третия и четвъртия на националните и европейските избори. 

Анализаторът отговори на въпрос на студент как да се справим с ниската избирателна активност. Павлов обясни, че това няма как да се случи, докато партиите говорят само на твърдите си избиратели, а не перифериите. По думите му за периферните избиратели същински са икономическите проблеми. Той бе категоричен, че трябва да се върви към една позитивна кампания. Според него хората очакват тези, за които са гласували, да участват в управление, а не то да се проваля. Трябва да има стабилност в управлението и другото е да се намерят предложения към тези избиратели, които са в периферията, добави Павлов. 

Той посочи, че е ясно каква ще бъде конфигурацията в следващия парламент и по думите му тя няма да се различава много от предишния. Според него въпросът дали ще се състави двукомпонентна управленска конфигурация зависи от участието на ИТН в следващия парламент. 

Юлий Павлов коментира, че това са шести избори за три години. Той отбеляза, че дали ще се формира управление след изборите на 9 юни, зависи от това доколко рационално ще е поведението на политическите партии. 

Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" посочи, че това дали "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), "Възраждане" или ДПС ще е втора политическа сила ще окаже много съществено влияние върху конфигурацията за съставяне на правителство.

По никакъв начин не може да се пренебрегне вътрешнополитическата тежест на партиите. Една би изглеждала ситуацията, ако имаме второ място на ПП-ДБ, съвсем друга е ситуацията, ако имаме на второ място ДПС или "Възраждане" и това до голяма степен пренаписва политическите формули за съставяне на правителство, смята тя.

Димитрова посочи като съществен въпрос колко политически сили ще влязат в парламента.

Тя обясни, че влизането на още партии намалява мандатите на "големите" и и все по-трудно става да се състави двупартийно или трипартийно правителство. Малко сме в позицията двама са малко - трима са много, каза анализаторът.  Тя коментира, че това формира различни варианти за създаване на коалиции.  

Проф. Румяна Коларова изрази тезата, че не изборните резултати ще определят коалиционните стратегии на партиите в парламента. 

Социологът Елена Дариева посочи, че голямото неизвестно е избирателната активност. Към момента разочарованието от посоката, в която се развива България, и от ситуацията на политическата сцена, поражда отказ от гласуване, а не вълна от протестен вот, смята тя. Нямаме никакви основания да очакваме избирателната активност да надхвърли избирателната активност от последните парламентарни избори, посочи тя. БТА