Как се разминаха рестартът на Доган и проектът на ГЕРБ за нова Конституция

22 Август 2020 | 09:08
0 коментара
Политика

ПРЕДИСТОРИЯ

 

На мен ще ми е интересно примерно Бойко Борисов да бъде премиер, да управлява успешно, да зададе антикризисна програма за редица негативи, които се очертават на хоризонта. Но всичко с команден принцип не става, защото страната е изправена пред сериозно изпитание, има потребност от държавнически подход, независимо от партийни пристрастия и ако за година-две не се намери най-оптималната формула за управление на страната, нещата могат да бъдат тъжни.”
Тези думи са с 11 годишна давност. Каза ги лидерът на ДПС Ахмед Доган в нощта на парламентарните избори - 6 юли 2009 година. Но, те важат с пълна сила и днес, за да ни покажат, че след десетилетие на надежди, битки и заблуди, ние отново сме изправени пред криза. Поредната...
От изявлението на Доган най-съществена е тезата му, че без намирането на най-оптималната формула за управление на страната, нещата в държавата ще стават тъжни...

 

НАСТОЯЩЕТО


Преди седмица премиерът Борисов направи свой прочит на последните две петилетки - обяви, че дсетгодишното му управление е успешно, но президентът се е провалил, парламентът се е провалил, опозицията се е провалила, а улиците са пълни с протестиращи, които имат право на своето недоволство. И затова той е решил да даде властта на народа (каквото и да значи това), като наерта и пътя  - чрез нова конституция. Тоест Борисов обяви, че е намерил ключа към най-оптималната формула за управление на страната, за която говори Доган още през 2009. Но не стигна до прозрението му: демокрацията у нас буксува. И не прозря огромната опасност, която вече е факт: „Опорочаването на изборния процес се превърна в епидемия, която обхвана всички политически формации и това рефлектира върху нормалното възпроизвеждане на демокрацията и поставя под съмнение нейната легитимност”. 

 

ОЦЕНКАТА 

 

Ден, след като ГЕРБ обявиха намерението си за създаване на нова конституционна норма, от ДПС разпространиха друга реч на Доган – от декември 2019 година, в която той прави унищожителна оценкка на десетгодишното управление на страната: „нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката, държавата, че се е оттеглила от стопанския живот на страната, но продължава да се вживява в ретроградната си роля на основен работодател и санкциониращ фактор на бизнеса”.


И още: „Изправени сме пред сериозен дефицит на реформаторски идеи, защото стремежът към властта и властовата система на обществото се превърна в самоцел за елита със силата на опиат”.


Негативите, за които предупреди лидерът на ДПС през 2009-а, ни връхлетяха като тайфун в 2019-а, а в 2020-а в държавата няма дори идея за антикризисна програма. (Впрочем, едва ли има кой да я напише).

 

УЛИЦАТА


Нещо повече - в речта си Доган предупреди, че разтворената ножица между бедни и богати, както и накърненото чувство за справедливост от разпределението на ресурса ще развалят обществения договор между политиците и обществото, и това ще превърне Улицата в основен играч на политическата сцена.


Е, и това вече е факт! Улицата стана такъв фактор, че е на път да срути конструкцията на статуквото, а политиците вече усещат, че стават гръмоотводи на натрупаната негативна енергия, както ги предупреди Доган.
И все пак в това общество, обзето от умора и апатия, потънало в демотивация, с власт, в която "липсват всякакви реформаторски идеи и визия" Доган посочи изхода – „смяна на политическия модел".

Но знаеше, че няма да се случи, защото "политическите сили у нас нямат желание и готовност за предсрочни избори". И все пак преди година той не изключи като вариант да стигнем и до тях, "ако управляващите са вкопчени във властта като самоцел без осъзнаването на нуждата от промяна”.


И това е факт! Година по-късно анализаторите констатират – управляващите са се вкопчили във властта, а идеята за предсрочни избори стана знаме на Улицата. Дали унас ще се повтори това, което се случи в Италия с „Движението на сардините”: "никому неизвестни четирима млади хора за няколко седмици изкараха над триста хиляди граждани на улицата, за да протестират ”срещу културата на омразата и разделението”, за „отговорни избори”, за „ утвърждаване на демокрацията”, „да събудят италианската политика", времето скоро ще покаже. Същите искания обаче днес огласят и площадите на България.

 

ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА


Големият въпрос е, ще се стигне ли до „ефекта на пеперудата”, който Доган посочи: "при определени условия едно спонтанно микроколебание на въздуха може да породи буря в другия край на света"?

Вероятно – логиката сочи натам.


В този социално-политически контекст по всичко изглежда, че рестартът на демократичния модел, съчетан с моралния императив, е нежният, но неизбежен изход от тази ситуация. Кога и как ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия елит и на гражданското общество, обяснява почетният председател на ДПС.

Но повече от ясно е, е липсва зрелостта и на политиеския ни елит, и на гражданското общество. И така, както вървим, едва ли "нежен" ще бъде изходът от настоящата ситуация.


Доган би подкрепил коренна промяна на системата, но само ако носи тотална промяна на обществените отношения, когато те формулират нови национални цели и приоритети.

Къде виждате това в момента? Къде са националните цели и приоритети?

 

НОВА КОНСТИТУЦИЯ


Да се върнем на идеята на ГЕРБ за нова Конституция.

В проекта няма нищо от това, което Доган разбира като рестарт или коренна промяна на системата.

Няма нови национални цели и приоритети,

няма моралният императив,

няма реформаторски идеи,

няма визия.

И най-важното – този проект още веднъж подчертава, че "демокрацията ни не е излязла от съмнението за своята легитимност”.

 

А рестартът, който би имал смисъл, само ако носи промяна в обществените отношения, изобщо отсъства.

 

Това трябваше да разчетат стратезите на ГЕРБ, когато с апломб тръгнаха да дават властта на народа с нова Конституция – една куха фраза за . „управляващи, вкопчени във властта като самоцел без осъзнаването на нуждата от промяна”.

 

ГРЕШКАТА


Грешката е, когато политиците гледат на ДПС като на резервна банка, от която винаги могат да черпят необходимите им гласове. Да, от ДПС неведнъж са го правили.

Но когато става дума за основополагащи норми на демокрацията, каквато е Конституцията, за отговорност пред бъдещите поколения, ДПС няма да си позволи никакъв компромис, на никаква цена.Епицентър.бг

Добавете Вашия коментар

TOP