Как реагира организмът ни на смяната на времето

31 Март 2024 | 12:35
0 коментара
Любопитно
България
Как реагира организмът ни на смяната на времето

Тази нощ - на 31 март в 03:00 часа местно време, се въвежда лятното часово време и стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред, съобщиха от Българския институт по метрология.

Промяната на времето е в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 19 януари 2001 г.

Синхронът между социалния и биологичния часовник определя здравето и благополучието на хората, коментира пред БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).

Животът на Земята е адаптиран към движението на нашата планета. Пълното завъртане около оста ѝ отнема 24 часа, 15 градуса на всеки час. За да оптимизират взаимодействията си с тези естествени цикли на светлина и тъмнина, хората са приели часовите зони, обясни проф. Александрова.

По думите ѝ три часовника определят три различни времеви рамки. Слънчевият часовник показва местното време по видимото движение на слънцето. Обяд е, когато небесното светило е в най-високата си точка, а полунощ е по средата между здрача и зората. Социалният часовник е този, с който боравим в ежедневието си, той зависи от часовата зона, в която се намираме. Часовникът на тялото - биологичният часовник, е израз на вътрешното време на организма и е свързан с т.нар. циркадни ритми. Наименованието идва от латинското circa diem  - около ден.

„Циркадните ритми са 24-часови цикли във физиологията и поведението, задвижвани от биологични часовници, синхронизиращи вътрешното време с външния свят. Те реагират предимно на светлина и тъмнина, и засягат не само човека, но и останалите живи организми. Изучава ги науката хронобиология. Благодарение на тях сутрин се будим и без да сме си навили будилника, а мимозата разтваря цвета си дори да я оставим на тъмно“, каза проф. Радостина Александрова пред БТА.

Тя обясни, че почти всички тъкани и органи притежават свои часовници, главният часовник е разположен в мозъка и координира дейността на останалите.

Представлява група от около 20 000 нервни клетки, които образуват специализирана структура (супрахиазматично ядро в хипоталамуса), получаваща информация директно от очите.

 

Циркадните ритми влияят на редица функции в организма ни, сред които освобождаване на хормони, метаболизъм, телесна температура. Повечето от нас обаче забелязват ефекта им главно върху денонощния си режим на бодърстването и сън, поясни биологът.

Важна роля за работата на циркадните ритми играят хормоните мелатонин и кортизол. Мелатонинът е този, който ни приспива и тялото ни освобождава по-голямо количество от него през нощта, но го потиска през деня. Кортизолът повишава бдителността ни и отделянето му в организма е по-високо сутрин. Нощното производство на мелатонин се удължава през зимата и се свива през лятото.

Смяната на часовника към и от лятното часово време два пъти годишно е разпространена в много държави повече от 50 години. Първоначалната рационална причина за прилагането й е да се пести енергия, но доказателствата за тази икономия не са убедителни или ефектът е незначителен.

През есента на 2018 г. Европейската комисия реши, че смяната на часа два пъти годишно в Европа ще бъде премахната. Европейският парламент гласува за прекратяване на задължителното лятно часово време до 2021 г. Предизвикателство се оказа изборът на времето, което ще приемем за постоянно - дали това да е стандартното или лятното часово време. Евентуална грешка може да доведе до хронично несъответствие между часовниците със сериозни последици за здравето, безопасността и човешкото поведение, коментира биологът.

Трябва да се съобразим с немалко фактори. Така например, часовите зони са предназначени да обхващат един слънчев час, но те често са много по-широки от 15 градуса географска дължина, "извиват се", за да се съобразят с границите на държави, щати и градове. 

„Докато Земята се върти, слънцето първо достига източния край на часовата зона, като изгревът и залезът настъпват постепенно по-късно, докато се движим на запад. Хората, живеещи от страната на късния залез са склонни да си лягат по-късно и да спят средно с около 20 минути по-малко всяка нощ от тези в обсега на ранния залез“, обясни проф. Радостина Александрова.

 

Много учени препоръчват стандартното време или зимното време, както го наричаме ние, тъй като то по-добре синхронизира часовниците през цялата година, каза биологът.

Хората обаче свързват това време със зима, студ и мрак, а въвеждането на лятното време през пролетта съвпада със завръщането на по-топлите и по-дълги дни

Специалистите упорито търсят стратегии, с които да помогнат за облекчаване на симптомите при циркадни нарушения. Такива може да настъпят при работещи на смени; при хора, на които често им се налага да прекосяват часови зони; при пациенти с разстройства от аутистичния спектър, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и редица други състояния.

Добавете Вашия коментар

TOP