Как преди 21 години мавзолеят провали очаквана бляскава победа на Костов

Ваканционният август често е време на бурни политически събития. В края му се навършват 21 години от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в центъра на столицата.

Операцията бе замислена от ръководството на управляващата тогава партия – СДС и трябваше да бъде нагледна илюстрация за волята и решимостта й да разгражда наследството на комунизма в навечерието на местните избори.

Балсамираното тяло на Георги Димитров отдавна не бе изложено за поклонение в мавзолея – то бе кремирано и погребано още през 1990 г. И оттогава непрекъснато припламват политическите спорове как да се постъпи със самия мавзолей. Най-радикалните предложения са мраморният куб в центъра на столицата да бъде разрушен. През 1992 г. Столичният общински съвет дори взима такова решение. Но заради липса на пари това не се случва веднага.

Седем години по-късно сините решават да реализират тези идеи именно в навечерието на общинските избори, насрочени по-късно през есента.

Операцията по разрушаването е подготвена почти конспиративно – за скриване на подготовителните работи служат декорите на операта “Цар Калоян”, представена на площада. Постановката е посветена на 100-годишнината от рождението на композитора Панчо Владигеров. Медиите обаче научават, че успоредно с демонтажа на декорите, се залага взрив, който да разруши мавзолея.

И авторите на сценария решават да превърнат дефекта в ефект.

На 21 август 1999 г. точно в 14,37 ч. центърът на столицата е разтърсен от взрив. Операцията по разрушаването на комунистически символ №1 в България се ръководи лично от вицепремиера Евгения Бакърджаиев. Премиерът и лидер на СДС тогава Иван Костов и столичният кмет Стефан Софиянски наблюдават разрушаването от терасата на Държавно управление Архиви на "Московска". 

Мавзолеят на Георги Димитров устоява на 2 детонации.

След първия неуспешен опит да бъде взривен с 300 килограма взрив, сградата само се накланя.

Костов напуска вбесен.

„Това, което е килнато на една страна, трябваше да бъде купчина отпадъци! Но, както виждате в момента стои като един кашон на 40 градуса", казва след първия опит за взрив тогавашният зам.-министър на труда и социалната политика Теодор Дечев.

„От това вече никога няма да става мавзолей! Дечицата няма да имат за какво да се разделят след 5-10 или 50 години”, обяснява тогавашният вицепремиер и министър на регионалното развитие Евгений Бакърджиев.

„Това е един позор за властта!", коментира тогава Георги Пирински от БСП.

Раждат се и първите вицове: "Гробницата не рухвала, понеже Велко Вълканов и Жан Виденов я подпирали отвътре", разказвал шегаджия.

Медиите започват да броят- ден първи, ден втори, ден трети...

Извършени са още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г. - десет дена след първия взрив.

Тогава народът кръщава Евгений Бакърджиев - Бъки Бомбата.

Мавзолеят е построен през 1949 година, за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграден е за рекордните 6 дни.

Любопитното е, че разрушаването на мавзолея - център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ отнема толкова дни, колкото трае и построяването му.

А що се отнася до общинските избори – СДС не успява да отбележи бляскавата победа, която очаква. Отбелязва „реми“ с БСП – двете партии си поделят областните центрове в страната и общинските съветници поравно.

И така смятаната за мъртва от политическите си опоненти БСП се връща в основната политическа игра.Епицентър