Как “борците" станаха мутри, а после добре облечени бизнесмени - кървава история с бухалки и престрелки
“Ще направим всичко възможно с колегите от МВР да не се връща това, което наричахме “мутренски времена". Ако някой си мисли, че сме в началото на 90-те години, ще разбере, че не сме по трудния начин." Това каза главният прокурор Иван Гешев в Дупница.
Той отиде там да наблюдава акцията по издирването на Янек Миланов. Полицаи със следови кучета, разположени в дълга верига и претърсваха 120 квадратни километра до Дупница. Дупница дълго време беше наричана “градът на Братя Галеви" заради всевластието, което имаха там Пламен Галев и Ангел Христов.
Те бяха осъдени на съответно 7 и 5 години затвор за ръководене на група за рекет, но след присъдата успяха да напуснат страната и вече 7 години се укриват в чужбина. За Янек Миланов, който е в неизвестност от 31 юли, се знае, че е видян последно да се качва в колата на Васил Капланов - Каплата, бивш гард на Братя Галеви. И страхът от мутрите в града се връща.
Какви бяха мутренските времена в началото на 90-те години?
Персонажът, който се появи в България тогава, месеци след падането на режима на Тодор Живков, и който сега всички наричат “мутра", в началото бе известен като “борците". Човек можеше отдалеч да ги познае по характерни белези и стил - дебели вратове, омотани с ланци, черни фланелки, а запазена мярка на нападенията им бяха бейзболните бухалки. Митичното зараждане на силовите групировки започна още в първите месеци на 1990 г., когато стотици спортисти основно от силовите спортове, сериозно обгрижвани по времето на социализма, останаха на улицата.
Повечето от босовете на силовите структури в България израстват в училището за бъдещи шампиони по борба в интерната “Олимпийски надежди". Оттам минават всички прочути ъндърграунд герои: братята Васил и Георги Илиеви (убити през 1995 и 2005 г.), Красимир Маринов-Големия Маргин, Младен Михалев-Маджо, Димитър Джамов, Иво Карамански (убит през 1998 г.) и доайенът Илия Павлов (застрелян през 2003 г.).
Създателят на “Мултигруп" Илия Павлов е човекът, който вкарва бившите си съотборници при големите пари, категоричен е бивш служител на НСС. В края на 80-те години част от тях успешно съвместяват спорта с валутните далавери на “Магурата". След промените през 1989 г. силоваците поемат контрола над магистралата от Калотина към Капитан Андреево в районите на мотелите “Божур" и “Изток", занимават се с валутни измами, грабежи на турски гастарбайтери, контролират проститутките. Започват и сблъсъците на улицата, пише в своя обзор "24 часа".
Сформирани са силови бригади - основните са на борците, боксьорите и на каратистите. Югоембаргото, наложено през май 1992 г., дава тласък на престъпни дейности с участието на “борците".
Те и бивши барети влизат в контрабандния внос на горива в Сърбия. Поемат охраната на керваните с цистерни, а накрая сами започват да въртят схемата през границата. Силоваците бързо установяват връзки с мощната вече сръбска мафия. От Белград и Пожаревац диктуват доставките на петролни продукти и акцизни стоки. Първите конфликти са за контрол на проститутките в столичните хотели “Славия" и “Родина" и по Черноморието. През 1992 г. все още неразделената Чехословакия връща в България бригада от 22-ма наши автокрадци начело с бившия гребец Иво Карамански.
Тогава станалите по-късно непримирими врагове Васил Илиев, Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака (убит през 2005 г.), Карамански, Джамов и Маджо са все още от едната страна на барикадата. Първата фирма на бившите спортисти е “Фортуна-Р" ООД, регистрирана в Софийски градски съд през 1993 г. Нейни собственици са Карамански и Маргина.
Постепенно те започват да изграждат система от охранителни фирми, чрез които рекетират дребните бизнесмени, като им предлагат договори за охрана Отказалите се наказват брутално с побоища или потрошаване на имуществото. ВИС на Васил Илиев става водещата групировка, която мачка наред. “Гангстерската война" избухва в края на 1993 г. заради подялба на територии. За първата жертва на показен разстрел се смята Стефан Мирославов-Крушата, екзекутиран на 4 септември 1993 г.
Той е борец, класически стил, с титли от републикански и международни състезания. Мирославов минава през спортния интернат “Олимпийски надежди". Там се сприятелява с бъдещите босове, които по-късно формират прословутата “Бригада на борците" и той става част от тях.
През 1988 г. лейтенант Стефан Мирославов, който вече е спортист на ЦСКА, е осъден за побой на 2 години затвор от Военния съд. Осем месеца от тях той излежава в Казичене. Помилван е през 1990 г. от тогавашния президент Петър Младенов. Заедно със съратниците си от тепиха започва да прави набези по магистралата около мотел “Божура" и Изток. По това време борците контролират грабежите, проститутките и валутните измами на мотелите.
На 4 септември 1993 г. подкарва вишневия си “Мерцедес Кабрио 560 SEL" към София. Четири изстрела от снайперска карабина “Симонов" го застигат на шосето Ловеч-Троян. В следващите 20 години поръчковите убийства ще станат десетки. Два месеца по-късно, на 16 ноември, 50-ина души с 12 автомобила се изсипват в двора на спортния комплекс “Дескрим" в София. Борците пребиват няколко души от охранителна организация “Защита" и отвличат Слави Бинев (състезател по таекуондо и бъдещ евродепутат) и бившия състезател по гребане Борислав Цветков.
След нападението за издирване са обявени Димитър Джамов, Дмитрий Минев-Руснака, Големия Маргин и Пело Пелов, а обвинението е за въоръжен грабеж. Васил Илиев и ВИС-1 запазват неутралитет. Иво Карамански застава на страната на Слави Бинев и започват престрелките. Следва побой в лятната къпалня “Мария Луиза", а на 31 декември 1993 г. зверското меле между борци и каратисти в казино “Бедни-богати" се смята за началото на войната между групировките.
11 дни по-късно като бойно кръщение за борците е престрелката в столичния кв. “Дружба", на полесражението там остават над 80 гилзи и 4 трупа Полицаи смятат, че в стрелбата с автомати участват Джамов, Маргина, Руснака и Васил Магурката.
Часове по-късно като ответен удар става престрелка в самия център на София. От джип в движение откриват огън по казино “Севастопол" (до пресечката на ул. “Раковски" и “Граф Игнатиев"), където е базата на Карамански. В престрелката е ранен Младен Михалев. По-късно Карамански е задържан за рекет. Вечерта след неговия арест става печално известната престрелка в кв. “Белите брези". Екип от спецкомандоси - подполковник Марин Чанев, главен сержант Георги Георгиев-Индианеца и Христо Билев, охраняват среща на висши полицаи с дясната ръка на Иво Карамански – бившия полицай Иван Иванов.
Командосите са изпратени като охрана с цивилни дрехи и оръжие. По сигнал на деца за въоръжени хора в блока е изпратен екип от спецполицаи от звеното за масови безредици. Така се стига до най-голямата вътрешна касапница в МВР, в която полицаите застрелват баретите Чанев и Индианеца и раняват тежко Билев.
Трибуквените структури ВИС и СИК стават нарицателни за епохата в България чак до края на 90-те.
Вътрешното министерство отказва да даде лиценз на ВИС-1 на Васил Илиев и така се ражда застрахователната компания ВИС-2, която бързо набира скорост в автомобилното застраховане. Разпадналата се бригада на борците ражда няколко нови застрахователни компании. СИК е създадена от групата около Младен Михалев и Маргина и става основен конкурент на ВИС-2. Иво Карамански създава “Корона инс", а Димитър Джамов - “Зора инс".
През 1995 г. и бивши барети основават застрахователната компания “Аполо и Болкан". В края на 1994 г. Михалев, Румен Николов-Пашата и Венцеслав Стефанов регистрират фирмата “Интерпетролиум енд партнерс". После към тях се включват Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле (убит през 2004 г.) и Стоил Славов (взривен на 19 януари 2004 г.).
Силовите застрахователи започват да навлизат и в други сектори на подземната, а и на легалната икономика. Междувременно много босове падат жертви на този процес Разстрелите на Васил Илиев на път за ресторанта му “Мираж" през 1995 г. и на Иво Карамански през 1998 г. са най-запомнящите се екзекуции от 90-те.
През март 1995 г. (малко след като на власт идва червеното правителство на Жан Виденов) органът на БСП в. “Дума" публикува статия на Илия Павлов (всъщност написана от Георги Кадиев) “Време е да обуздаем организираната престъпност" с послание “Време е гущерът да отреже опашката си". Тя се възприема като политически сигнал, че силовите структури трябва да се разделят с подземното си минало и да навлязат в законния бизнес, легализирайки натрупаните по престъпен начин печалби. В крайна сметка това се случва, но не без кръв и нови жертви.
В първите години от новото хилядолетие битката в подземния свят продължава да е кървава. Между 2001 и 2006 година са отстреляни митичните босове Поли Пантев (убит на остров Аруба в началото на 2001 г.), Илия Павлов, (застрелян през март 2003 г.), Филип Найденов-Фатик (през 2005 г.), Константин Димитров-Самоковеца, Милчо Бонев-Бай Миле, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Георги Илиев, Иван Тодоров-Доктора, Стоил Славов и повече от 100 лейтенанти на различни нива в основните враждуващи лагери.