Кабинетът с нови мерки в защита на бизнеса

„Днес ще обявим нови мерки, които измислихме заедно с браншовите организации, профсъюзите и банките за това как да има максимално голяма ликвидност в пазара плюс максимално голяма помощ в етап, в който малките и средните предприятия трябва да се възстановяват”.

Това заяви служебният министър на икономиката Кирил Петков в студиото на „Здравей, България”.

„Ще има много повече ликвидност за малките и средните предприятия, но за да се случи това, трябва да съберем частния капитал в банките плюс помощта на държавата, като това ще влезе заедно в пазара, защото не може да се разчита само на бюджета, тъй като в него няма никакви заложени мерки след месец май”, каза още той.

И допълни: „Идеята е одобрението да става страшно бързо, така че да не се бавим през административни процедури. Ще използваме за част от новите мерки, които ще обявим, самите търговски банки, така че те да разпределят възможността за ликвидност до малките компании”.

Запитан дали са спирани или забавяни някакви помощи за възстановяване на ресторантьорския бизнес, той отговори: „Не са спирани никакви помощи на тези, на които трябва да се изплатят. В бюджета са заложени помощи до май месец, за юни няма нови заложени. Тези, които си ги чакат, ще ги получат. Няма спиране по никакъв начин”.

Той коментира и скандала с Българската банка за развитие. „Процедурата работи много странно. Преди някой да бъде сменен за нов Надзорен съвет, трябва сегашният да предложи нови кандидати към БНБ. Това е странно, но е факт - за да се самоуволниш едва ли не трябва първо да одобриш потенциални нови кандидати. Т.е. без сегашния надзор е трудно да се подадат нови кандидати за одобрение в БНБ”, обясни той.

По думите му одобрението на БНБ отнема до 60 дни. „Когато оттам се одобрят нови кандидати, не е задължително те да бъдат сменени. Т.е. имаме един нов отбор, одобрен от БНБ, но ако решиш да ги смениш – те са в готовност”, посочи още Петков.

„В деня на указа – 11-ти аз подадох документи към БНБ за надзор с питане може ли тези хора потенциално да участват в смяната на бъдещ надзор, за да не губя тези 60 дни. Оказа се, че указът е от 11-ти, но моето встъпване в длъжност е на 12-ти”, допълни служебният министър на икономиката.

„В БНБ хората до момента си карат по протокол. Нямам оплакване от тях. Единствено ги моля да вземат максимално бързо решене за оценка на кандидатите, които се входират днес в тяхната банка”, коментира Петков.

По думите му целта на съществуването на Българската банка за развитие е да подпомага микро, малки и средни предприятия, които в някаква степен допринасят за конкурентоспособността на България.

„В никакъв случай целта й не е да раздава по 100 млн. кредити на някакви хора, които си имат бизнеси. Надзорът трябва да е пазител на публичния интерес, но те не са единствени. Другите трябва да са министерството и правителството. Те са директно отговорни дали се спазва законът, но реално принципалът – Министерството на икономиката е трябвало да се намеси много по-рано”, категоричен бе служебният министър на икономиката.

„Според мен някой, който е решавал да се дадат тези заеми на тези фирми, не е следвал закона за ББР, който казва, че те се дават на малки и средни предприятия. Това е очевидно”, допълни той.

„Никой не коментира въпроса дали тази банка е ликвидна или не, тя е. Въпросът е къде са отишли нашите пари”, заяви Петков. И допълни: „Ако тези 8 кредита не бяха дадени, щяхме да имаме 1 млрд. ликвидност, за да дадем на ресторантьорите, на малките предприятия и да направим гаранционни схеми, които реално да подпомогнат истинската икономика с малки и средни предприятия”.