Кабинетът оцеля и след четвъртия вот на недоверие

Вотът на недоверието срещу правителството на министър-председателя Пламен Орешарски за провала в сектор "Енергетика" не мина.

Вотът на недоверие бе отхвърлен при първото гласуване със 116 гласа "против", "за" гласуваха всички от ГЕРБ. Депутатът Александър Ненков оспори гласуването и поиска прегласуване. И при прегласуването правителството отново бе подкрепено от 116 депутати. След гласуването депутатите от ПГ на ГЕРБ напуснаха пленарна зала. "Атака" не участва в гласуването.

Народният представител от Коалиция за България Антон Кутев заяви от трибуната, че е гласувал против вота на недоверие, защото неговата цел е била предизборна. "Той очевидно нямаше за цел да коригира работата по правителството, ако беше така, той нямаше да бъде внесен два дни преди изборите. От тази гледна точка, вотът вече няма смисъл, защото вече неговата политическа цел е изпълнена и колегите много добре знаеха, че той няма да успее", заяви Кутев.

Според него вотът на недоверие се е състоял вчера: Вчера и днес в подкрепа на председателя си на предизборния си щаб, на бившия министър на вътрешните работи, на настоящия депутат – за първи път тези всичките титли, събрани в едно, получават 4-годишна ефективна присъда. Това значи нов мандат. Г-н Цветанов получи нов мандат от 4 години. Именно заради този мандат колегите от ГЕРБ в момента не са в залата, може би отидоха да му съчувстват, заяви Антон Кутев.

БГНЕС припомня, че искането за вот на недоверие за енергийната политика на кабинета бе внесено от ГЕРБ на 16 май. Първоначално дебатите трябваше да се проведат на 23 май - два дни преди изборите за Европейски парламент, но заради липса на кворум в пленарна зала бяха отложени за 28 май. Над пет часа в сряда народните представители от всички парламентарни групи дебатираха на тема "Енергетика".

Пет са основните мотиви на опозицията за вота на недоверие към кабинета "Орешарски" – липса на визия в енергийния сектор, груба намеса в работата на независимия регулатор ДКЕВР, огромна задлъжнялост и ниска ликвидност между всички участници в енергийната система, липса на прозрачност и публичност при взимането на решения в енергийния сектор и провал на проекта "Южен поток".

Подробни отговори на всеки един от мотивите изложи в началото на дебатите министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който защити политиката на кабинета "Орешарски" в рамките на близо едночасово изказване.

Преди този вот на недоверие ГЕРБ внесоха още 3 вота към правителството на Пламен Орешарски. На 2 октомври 2013 г. народните представители отхвърлиха първия вот на недоверие към кабинета "Орешарски", внесен от Бойко Борисов и група депутати от ГЕРБ. Тогава 111 депутати бяха "против", 86 "за", 20 се въздържаха. Мотивът тогава бе за провал на правителството в областта на инвестиционното проектиране. На 10 октомври 2013 г. депутатите от ГЕРБ внесоха втори вот. Този път заради провала в политиката на регионалното развитие и инвестициите. На 17 октомври вотът бе отхвърлен.

Третият вот на недоверие бе внесен от ГЕРБ за политиката на кабинета в сектор "Сигурност". И този вот не мина. Гласуването беше на 12 февруари 2014 г. Със 116 гласа "против", 93 – "за" и 8 - "въздържали се" депутатите отхвърлиха вота. /БГНЕС