Живко Георгиев: Влизаме в турбуленция. Статуквото изчерпа ресурса си!
- Господин Георгиев, забелязвате ли нови настроения и нови елементи в българската политика след отпускането на противоепидемичните мерки?
- Сериозни социологически изследвания няма, защото по времето на извънредните мерки и карантината пълноценни проучвания не могат да се правят. Разчитахме на телефонни и онлайн сондажи, които в такива условия са прекалено ненадеждни. Но аз съм почти сигурен, че като общество влизаме в турбулентно състояние. Трудно ми е дори да разсъждавам с термините преди или след епидемията. Споделям мнението, че епидемията в България не е почнала.
Имам притеснение, че тепърва предстои сериозното изпитание в това измерение. Да не говорим, че кривата на социално-икономическите проблеми е изместена. Дори епидемията да се е случила в България, социалната цена ще се почувства през есента и ще трае поне до идната пролет. Това са значимите неща, които ще определят масовите настроения и политическата ситуация.
Динамиката е много силна. Само преди месец имахме една ситуация, в момента е друга и можем само да гадаем какво ще стане след два, три, пет месеца. Трудното прогнозиране е белег за турбулентното състояние.
Ферментират процеси, които са трудно управляеми от политическите играчи. Има центрове, които се кандидатират за власт – не само у нас, виждате какво се случва и в САЩ, в Европа. Броженията са налице, ще видим накъде ще избият.
- Процесите извън България влияят в един глобален свят, но ние си имаме и специфични проблеми. Има ли радикализация на настроенията у нас? Изчерпва ли се търпението на българите?
- Може и да не се е изчерпало съвсем, но върви натам със сигурност. Масово звучаха мантри, че влизаме в нова реалност. Хората са ошашавени каква ще е тази нова реалност. От една страна им се иска това да е така, от друга има алтернативни версии, които са плашещи.
Задача на политическите елити е да наложат онези интерпретации, от които не само те биха спечелили. А интерпретации, които биха определили по-ясно какво е това ново, което бихме искали да видим.
Безспорно е, че статуквото не удовлетворява близо 70% от българските граждани. 20-30 процента са тези, които са зад него поне засега. Но не е ясно доколко и те ще бъдат зад него.
- Как си обяснявате толкова много заявки за нови политически проекти? Изброявам цели четири – Мая Манолова, Слави Трифонов, Цветан Цветанов, вече и Васил Божков.
- И други ще има. Когато изведнъж има такова оживление, причините са няколко.
Първо, всички, които имат политически усет, разбират, че статуквото изчерпа своя ресурс. То се олицетворява най-вече от ГЕРБ и от две-три присъдружни партии, които имат неясно политическо бъдеще след този мандат. Усеща се, че нараства масовото политическо търсене на алтернативи. Това разкрива възможности пред нови политически проекти, тъй като старите са или амортизирани, или не са успели досега да покажат себе си като носители на някакво ново начало.
Има политически вакуум. Палитрата от сигурно над 300 регистрирани партии създава илюзията за свръхпредлагане на политическия пазар, докато очевидно дефинира пазар на дефицити.
- Веднага възниква въпросът какви са техните шансове?
- Ей Богу, тук вече няма на какво много да се опрем. Зависи от това как ще се позиционират политически, как ще се структурират във времето до изборите – предсрочни или редовни, какъв тип послания ще изведат, ще намерят ли политически лица, които да бъдат адекватни персонификации на заявките за ново начало и още, и още.
Зависи и от поведението на управляващите. Те несъмнено няма да са щастливи от изобилието на претенденти. Те ще се опитат да инженерстват, да влияят, на едни ще създават пречки, в други ще инвестират, за да получат бъдещи лоялни партньори.
И най-вече зависи от развитието на социално-икономическата ситуация в страната.
- Сериозна ли е заявката на Васил Божков да направи партия или ще подкрепи нечии друг проект?
- И двата сюжета са еднакво вероятни. Много примери от миналото показаха, че фигури със значим ресурс са в състояние да създадат политически проект, който да прескочи бариерата от 4 процента за влизане в парламента.
- Нима целта може да бъде само прескачане на бариерата?!
- Ако следващият парламент е шарен, а аз не виждам кой ще има мнозинство, то и малки сили могат да направят заявка за решаващата власт, тоест да бъдат пръстчето, което прави мнозинството.
- Става въпрос за нещо друго. Всички дават заявка да свалят ГЕРБ и Бойко Борисов. Васил Божков го заяви в прав текст. А това не става с четири процента. Възможно ли е поредното политическо чудо?
- Възможно е. При турбулентно състояние – да. В Украйна стана нещо подобно и то доста радикално. Друг е въпросът, че впоследствие не наблюдавахме радикална промяна. Но Порошенко изглеждаше всемогъщ, цялата олигархична, икономическа, политическа и медийна власт беше негова. И беше пометен.
- От един комик, ако трябва да търсим някакви аналогии...
- Когато има висок потенциал за наказателен вот, всичко става. Дори и в по-стабилни демокрации като западноевропейските може да се случи.
Опциите са отворени. Господин Божков може в определен момент да се включи със собствен проект, може да подкрепи друг. А може да се появи и обединен фронт, който изглежда много логичен. ГЕРБ има голям потенциал да обединява срещу себе си разнородни тенденции.
- Споменахте изследванията по време на карантината. Могат ли да се правят политически анализи на базата на такъв тип несигурни проучвания?
- Аз лично не разчитам на такъв тип изследвания.
- Има ли все пак основание на Борисов рейтингът да расте, а на президента да пада?
- Възможно е конюнктурно в кратък период. В най-острата фаза на държавно-политическата реакция срещу пандемията навсякъде по света имаше растеж на рейтингите на управляващите. Разбира се, всички тези сондажи са леко ненадеждни. Но ръст имаше без значение кой колко се е справил – на Конте в Италия, на Санчес в Испания, на Тръмп в Щатите.
Говоря за първите фази, когато държавата в режим на извънредно положение оставя на политическата сцена само управляващите. При извънредно положение опозицията няма и канали за комуникация. А и самата опозиция обикновено демонстрираше желание нещата да се консолидират срещу заплахата.
Когато мине време, настъпва часът на истината. Чърчил излезе с огромен рейтинг от Втората световна война и след една-две години обществото го помете.
- Динамизиралата се ситуация сега е благоприятна за основната опозиционна сила – БСП. И точно в този момент тя има вътрешни противоречия?!
- Всяка опозиционна партия, която и да беше, ако има вътрешни противоречия и не намери адекватен начин да присъства публично, ще загуби. БСП беше поразена от този вирус, но зависи как ще излезе. Тепърва предстои рекапитулацията на политическата и на икономическата ситуация. Ако излезе достойно от вътрешната и външната криза, тя си запазва статуса на основна опозиционна сила.
- Усилието на вътрешната опозиция в БСП е да махне Нинова. Виждате ли идеологически причини или преобладат други амбиции, действат други сили?
- Винаги в такъв тип кризи доминира личностният фактор. Но зад всички личностни непоносимости могат да се припишат и по-сериозни разминавания - и в разбирането за това накъде да върви БСП, каква стратегия да избира, кои да й бъдат съюзниците, стила на поведение. БСП се позагуби ситуационно по време на кризата. Това е горчивата истина.
- Вие сте член на Стратегическия съвет при президента. Преди два дни прогнозирахте, че президентът Радев ще се кандидатира за втори мандат и това прозвуча любопитно.
- Логично е. Не зная конституционна система, където президент изкарва един мандат и не играе за втори. Може би има такива примери, но когато е партийна кандидатура и заради вътрешно-партийни ежби не бъде номиниран отново.
- Въпросът е коя или кои партии ще го подкрепят за втори мандат?
- Сигурно ще се намерят, но очевидно ще се позиционира като част от опонентите на статуквото.
- Не е ли по-изкушаващо да направи партия? Без партия няма лостове за влияние върху оперативната политика. Вече четири години изминаха от мандата му, президентът изразява позиции, които хората споделят, но от тях не следва промяна.
- При този набор от правомощия, които има българският президент, възможности за промяна няма много. Държавният глава има право на отлагателно вето, обръщения, публична комуникация и той каквото може, прави. Дали трябва да представи свой политически проект, е негово решение.
Но нека видим как ще се развива ситуацията. В момента сме върху плаващи пясъци. Това, което сега изглежда печелившо, може да бъде обречено. Много възможности за промяна се закриха в последните месеци, разкриват се обаче нови.
- Десет месеца остават до редовните избори. При режима от скандал в скандал може ли да се развие политическа криза преди този срок?
- Скандалите налагат своя отпечатък върху обществените нагласи, но това, което може решително да радикализира тези нагласи, е социално-икономическата обстановка. Не се очертава тя да бъде розова и без втора вълна от коронавируса.Епицентър/