Живеем ли на заем? Българите харчат повече, отколкото произвеждат

Кредити, растящо потребление и риск от нови финансови затруднения – това са сред основните теми в икономическия дебат. Икономистът Георги Ангелов и  кредитният консултант Тихомир Тошев предупредиха, че харчим повече, отколкото произвеждаме.

Според Ангелов потреблението в страната се увеличава повече, отколкото расте производството.

„В този смисъл ние потребяваме нещо, което не сме произвели“, обясни той.

По думите му търсенето надхвърля предлагането, а индустриалното производство изпитва затруднения заради проблеми с износа и инвестициите.

Икономистът посочи, че икономическият растеж все повече зависи от потреблението, което се финансира чрез заеми – както през държавния бюджет и бюджетния дефицит, така и чрез увеличаващото се кредитиране на домакинствата.

Тихомир Тошев уточни, че в България има около 18 млрд. евро ипотечни кредити и около 12 млрд. евро потребителски кредити.

Според него обаче българите все още не са сред най-задлъжнелите в Европа. Съотношението на задълженията спрямо брутния вътрешен продукт е около 25%, докато средното ниво за Европейския съюз е около 50-51%, а в Дания достига 96%.

„Имаме и спестявания за малко над 56 млрд. евро“, допълни Тошев.

Той обаче предупреди за проблеми при определени групи потребителски кредити, особено в по-бедните райони на страната, където домакинствата изпитват затруднения заради поскъпването на живота.

„Имаме много сериозен ръст на лошите кредити при бързите кредити. За мен там е основният проблем“, коментира кредитният консултант.

По думите му при затруднения с изплащането на потребителски заем част от хората прибягват до бързи кредити, за да покриват текущи разходи, което може да ги вкара в спирала от задължения.

При ипотечните кредити ситуацията остава по-стабилна, като делът на лошите кредити е под 1%, а темпът на растеж постепенно се успокоява.

Според Георги Ангелов основният проблем е в макроикономическото равновесие. По думите му не може паричната маса да расте по-бързо от производството, без това да доведе до инфлационен натиск.

„Всяко увеличение на парите, което е по-бързо от увеличението на производството, води до инфлация“, заяви той.

Икономистът смята, че изкуствено увеличеното търсене чрез кредити не насърчава достатъчно бизнеса да инвестира в производителност и модернизация, а по-често води до повишаване на цените.

Според Ангелов в основата на този процес стоят бюджетният дефицит и нарастващият държавен дълг. По думите му държавата е поела около 10 млрд. евро нов дълг за една година, което увеличава средствата в банковата система и стимулира отпускането на нови кредити.

Източник: NOVA NEWS