Жители на Белица сигнализират: Радикален ислям има, и той е заплаха

Белица е малко градче, сгушено между Рила и Родопите. В общинския център преобладават християните, които живеят в мир с мюсюлманите. Местните хора смятат, че в района има прояви на радикален ислям, според тях младите мюсюлмани са по-радикално настроени от бащите и дедите си, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Преди два дни встъпи в длъжност новият кмет на общината Радослав Ревански, той е от село Бабяк, спечели на втори тур, след като бе издигнат от ДПС, партията, която управлява Белица от промените до днес.

Християни живеят само в общинския център, населението на съставните села са българо-мохамедани, изповядващи исляма. Говорим по горещата тема за терора във Франция и има ли той почва у нас.

В центъра пред общината, трима мъже-двама християни и един мюсюлманин си приказват на злободневни теми. Християните са категорични, че местното управление е върнало Белица 100 години назад. Каквото е направено, е направено при народната власт, твърдят мъжете и посочват площадът в какво състояние е. Георги Дюлгеров построи хотела в центъра, от тогава до днес - нищо, твърдят мъжете. Те отказват да застанат пред камера, казват, че по селата като Краище, Бабяк и други, имамите пуснали бради, след като ходели да се учат в арабските страни.

„Какво проповядват в джамиите, един Бог знае”, казват те. Още преди да започнат да говорят, мюсюлманинът дискретно се дръпва настрани.

„В Белица населението е смесено, но не се делим, разбираме се, помагаме си. Ако все пак има някакви противоречия, те са дело на политически партии. Тук при нас няма такива крайности като например радикален ислям. Относно бежанците смятам, че всичко трябва да бъде контролирано, защото могат да създадат проблем, тъй като държавата ни не е подготвена за тях. Знаете, че стандартът ни е много нисък, за да осигури нужните средства за издръжката им. Освен това има опасност покрай бежанците, които минават през страната да има и такива, които са от терористични организации. Аз мисля, че поради тези причини трябва да затворим границите си за бежанците. На този етап България не е достатъчно икономически развита, за да посреща бежанци и осигури необходимите им условия”, каза пред БГНЕС Исидор Банков, служител в Информационния център.

Според него дори развити страни не са подготвени за евентуални радикални действия.

„Тероризмът е невидима заплаха, която не се знае кога и къде ще удари, камо ли при нас, където според мен ще е по-тежко. Може да се каже, че Европа си навреди сама, приемайки огромен брой бежанци. Те ще се окажат впоследствие и евтина работна ръка, която ще промени трудовия пазар, а в по-далечен план ще променят и културната среда в Европа”, завършва Банков.

Юруково е първото село от община Якоруда. До пътя от новопостроена чешма блика вода.

След час чакане успяваме да влезем в кабинета на кмета Радослав Ревански. Като за едва втори работен ден, той е доста натоварен със служебни ангажименти. „Жител сам на тази община от 30 години, никакъв радикален ислям няма в моята мила община. С оглед трагичните събития във Франция мога да кажа, че хората дори не го забелязват. Не се радикализират, а споделят и са солидарни с мъката на френския народ. Като градоначалник на общината съм длъжен да наблюдавам реда в общината, ако има такива прояви /на радикален ислям -б.р./, но съм убеден, че няма и няма да има. Тук няма почва за такива работи. Не е хубаво заради тези трагедии Европа да затваря границите си. Трябва да обединяваме усилията си, да премахваме стените помежду ни. Защото бежанците не бягат от добро, Господ да ни пази да не бъдем на тяхно място. Има си служби, които трябва да следят кой влиза, но не трябва заради това, просто абсурдно е да затваряме граници в 21 век”, смята младокът - кмет. Той е „младата надежда” на ДПС.

В свое интервю казва, че се е учил от Ахмед Доган и Лютви Местан.

Четирима мъже пият кафе и преглеждат пресата в барчето до общината. И те са смесена компания - християни и мюсюлмани. Кротко бъбрят и охотно се съгласяват да говорят по горещата тема за радикалния ислям и терора във Франция. „В България не може да се случи нещо като това във Франция. Защото ние не сме цел. Тези, които направиха това, искаха показност. Дали в Белица или въобще в България каква показност може да има”, казват мъжете, по оста „север-юг” на масата. Според тях радикалният ислям е голяма заплаха, събитията в света показват точно това и не е нужно да бъдат анализатори, за да стигнат до този извод.

„В България има радикален ислям, ние живеем в смесен район, възрастните мюсюлмани нямат нищо общо с младите, които са изключително радикално настроени. С брадите, с ходенето по джамии и строителството на такива. Съответните служби не ги контролират, даже-напротив помагат им. Влизащите легално в страната - да заповядат, но за нелегалните е ясно, че са престъпници. Естествено, че България е заплашена, нали сме на границата с исляма, нещо повече - ние сме смесена държава. Но тук в Белица християни и мюсюлмани живеем заедно, няма омраза заради атентатите, само политиците се опитват да ни разделят. Но равновесието е крехко, една искра може да ни скара. Защото тук казваме „Ние” и „Вие”. Въпреки, че сме приятели”, твърдят мъжете. „Що разбираме ние от Франция", казват жените в пъстрите и традиционни местни облекла. „Що разбираме ние от Франция", казват жените в пъстрите и традиционни местни облекла. / БГНЕС

Пътят към град Якоруда, изцяло обновен и асфалтиран, се вие през селата Краище и Дагоново. Те са към община Белица. През есента работата е малко и хората предимно пасат овце и крави, торят нивите или просто се припичат на слънце. Над къщите се извисяват нови джамии.

Юруково е първото село от община Якоруда. До пътя от новопостроена чешма блика вода. Тя е сътворена в памет на Мустафа Кьосов, шофьорът, загинал при атентата на летището в Сарафово. На детската площадка между кметството и училището, носещо името на Васил Левски, има няколко жени. Абсурд е да говорят пред камера. „Що разбираме ние от Франция, къде е тя, къде сме ние”, казват жените в пъстрите и традиционни местни облекла. Толкова от тях - даже това е много.

Кметицата Емине Еланска също отказва да застане пред камера, въпреки че преди дни подкара втори мандат начело на селото на Мустафа Кьосов. Оправдава се с това, че веднъж казала едно, пък излъчили друго. „Радикален ислям тук няма, ако имаше-щяхме да разберем”, лаконична е Еланска. Хюсеин, братът на единствената българска жертва на терористите от летището, води коня през двора си. Ръкува се с лявата ръка, тъй като в дясната държи поводите на дърпащия се кон. „Питайте какво работим и как живеем, какъв ислям, бягай ще се скараме, стига, никакви камери”, казва Хюсеин. Мълчанието на Юруково е обяснимо, тероризмът е отнел един от тях. А Франция е някъде далеч, далеч.

На площада в центъра на Якоруда масите пред кафетата са пълни с хора. На една маса седят трима, единият от тях мой дългогодишен познат. Според него само на една маса и половина от близо тридесетината, седят християни. „Едно време беше обратно, жалва се той”. Нито той, нито приятелите му искат да говорят пред камера за каквото и да било. Пращат ме при местен историк.

Той плахо се показва от балкона и пита: „защо тъкмо аз да говоря”. Все пак обещава да слезе, след като притегне две муфи на протеклото му парно. „Стягането” така и не приключва, след близо час чакане, майка му казва, че е излязъл, някой го бил извикал. Измъкнал се е през страничния вход на собствения си дом. След като и историците няма какво да кажат-всичко е ясно. За съжаление. /БГНЕС