Жестовият език ще се изучава в градини и училища

На детските градини и училища се дава възможност да въведат като специален предмет изучаването на жестов език. Това е записано в Проект на Закона за българския език, който е качен за обществена консултация на strategy.bg.  Срокът за събиране на мнения по проекта е 8.09.2020г.

В проектозакона е регламентирано използването на българския жестов език при текущите изпитвания и изпитите на глухите и сляпо-глухите ученици. Уредено е и право на ползване на преводачески услуги на български жестов език за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език. Със закона телевизиите ще бъдат задължени да осигуряват жестомимичен превод на новинарските предавания най-малко веднъж на денонощие, в часовия пояс от 19:00 до 22:00 часа. Предвидено е законът да влезе в сила на 1 януари 2021 г. Обученията по специалния учебен предмет и по специалното образователно направление по български жестов език в училищата и детските градини обаче е предвидено да започнат от 15 септември 2026 г.

Данните

В България липсва точна статистика за броя на хората със слухови увреждания. Предполага се, че са над 120 000 като от тях 30 000 са с пълна загуба на слуха, а броят на децата и младежите е близо 8000. Глухите хора в България срещат трудности в достъпа до образователни и социални услуги и при реализацията си на пазара на труда.

В страната има само 3 специализирани училища за деца с увреден слух -  в София, Пловдив и Търговище. Голяма част от родителите на деца със слухови увреждания обаче избират неспециализирани училища, очаквайки, че там децата ще бъдат приобщени и ще получат качествено образование, се твърди в анализ, публикувана на сайта на Европейската комисия. В него се казва, че реализацията на пазара на труда е проблематична: безработицата сред хората със слухови увреждания е висока. Много от тях разчитат само на социални помощи и пенсии. Други се реализират в професии, които не изискват говор, но това ги обрича на ниски доходи и ги лишава от професионално развитие. Малко са работодателите, които са склонни да наемат хора с увреден слух.

По данни от Центъра за информационно осигуряване на образованието (ЦИОО) най-много деца с увреден слух -377, се обучават в специални училища. 123  посещават детски градини. Броят на децата и учениците с увреден слух в специализираните и неспециализираните училища  е 500, от тях с ресурсно подпомагане са 473.

Децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано в системата на предучилищното и училищното образование, се подпомагат от 4422 педагогически специалисти, назначени в детските градини и училищата. По информация на трите специални училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, децата и учениците със слухова загуба в тези училища се обучават от общо 175 педагогически специалисти, като една част от тях са преминали курс на обучение по жестов език.

Цели на закона

Законът си е поставил за цел признаване на българския жестов език като естествен самостоятелен език, осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица и формиране на обществени нагласи за уважение към тях, както и насърчаване на нагласи и мотивация за учене през целия живот.

В Закона са регламентирани правата и задълженията на образователните институции във връзка с глухите и сляпо-глухите деца и ученици за осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно степента на нарушението на зрението и/или на слуха в системата на предучилищното и училищното образование. За родителите на глухи или сляпо-глухи деца са предвидени консултации, свързани с използването на българския жестов език, както и организиране и провеждане на обучения за тях.  

Със закона е предвидено да се въведе специален предмет по български жестов език, като педагогическите специалисти, които ще провеждат обучение по този предмет ще е необходимо да придобият и професионална квалификация „учител по български жестов език“. До момента държавата е осигурявала финансови средства за безплатна преводаческа услуга на български жестов език в рамките на 10 часа на всяко глухо лице. Тези часове обаче са крайно недостатъчни, за да се гарантира правото на достъп до пълноценна информация и комуникация на глухите хора. 

Затова се отчита необходимостта от ученето и използването на жестовия език както от глухи хора, така и от всички български граждани.